Arlandria Hotel

Джонатан спря пред хотелът, който Алекс му бе показала. "Хотел Арландрия", най го беше чувал. Мястото изглеждаше много тузарско и това допадна на Черния - щяха да се понаслаждават на материалните наслади на живота. За него това звучеше още по-добре, като се има предвид че не вярваше, че други наслади има.
- Май ще е удачно да се облека!
Той извади дрехите си и започна да се облича, само че видя дупки от куршуми в тях - оу уел, щеше да му се наложи да напазарува. Джонатан изключи мотора, грабна сака с парите и заедно с Алекс се oтправиха към рецепцията.
- Най-добрата ви свободна стая - каза заповеднически Джонатан, като погледна въпросително към Алекс. Това замени въпросът "Имаш ли нещо против". - Ако може да ми кажете откъде мога да си взема и нови дрехи.
На рецепцията тихо звучеше позната песен:
"Hush, hush, settle down,
Button up, don't make a sound.
Shame, shame, go away,
Come again some other day!"

Алекс пооправи косите си, целите се бяха разбунтували след дългото обикаляне на мотор без каска. Докато Джонатан се обличаше, тя реши да направи точно обратното - свали якето си и остана по червено потниче. После се отправиха към рецепцията...
- Мда, каквото той каза. - одобри подбора на думите му. Само накрая, тя го посръга тактично и едва забележимо и му прошушна на ухото - Или пък може да си вземе това онова от химическото на хотела?
Очите и светнаха хитровато. Все още се чувстваше преливаща от енергия, най-вероятно заради адреналина. Всъщност се оказа, че тази музичка не идваше от рецепцията, а от вътрешния двор с басейн, където се състоеше партито на месеца - беше тъпкано с млади богаташчета или wanna-be's, пияни до козирките.
- Определено, щом се установим в стаята, ще посетим басейна. - рече надъхано русокоската.
- Заповядайте ключа, етаж 7, 706 стая. Приятен престой в хотел Арландрия. - каза мазната рецепционистка с голяма широка усмивка и 2 реда перфектни бели зъби. - Имате ли багаж?
- Не, благодарим Ви, от тук ще се оправим. - изчурулика Алекс малко префърцунено, за да отговаря на нейното поведение. И така... Алекс повлече Джонатан към асансьорите. Вместо да се качат до 7мия етаж, Алекс натисна -2ри.
- Имам една приятелка, която работеше тук. - поясни синеоката, когато пред тях се разкри -2рия етаж... Втората стая в ляво... и воала... намираха се в химическото на хотела. - - Аз ще избера дрехи за теб, а ти - за мен. Имаме ли сделка?
... Това беше раят на всевъзможните красиви и безбожно скъпи дрешки, които богаташчетата оставяха на професионалната грижа на служителите в хотела.

Да бе, сякаш Джонатан щеше да даде на тая фръцла да му вземе чантата. Той грабна с шепа колкото можа бонбона от кутията, която стоеше пред рецепцията и тръгна след Алекс.
Скоро се озоваха в химическото.
- Хей, харесва ми начина по който мислиш. Да не даваме пари ако няма нужда, пък и с вкуса на тези хотелиери! Щяха да ме облекат в някоя униформа сигурно.
С тези думи Джонатан започна да търси дрехи. След малко с едно тържествено "Аха!" той свали няколко. След това се поразтърси и свали една бяла риза, която метна Алекс, заедно с черна дантелена блуза и
черни дантелени панталони.
- Тази вечер ще изглеждаш като дама!
Джонатан знаеше, че може би на нея и се носеше нещо по-парти, по-кежуъл, но пък след като той избираше, щеше да избере нещо, което той харесваше. А джонатан харесваше черното и намираше шарките на дантеленото за изключително красиви. А и тези панталони, които се разширяваха към края бяха много готини! Все пак Черният се надяваше Алекс да не изглежда прекалено официално. Официалното беше нещо, което той бе отрекъл и анатемосал много отдавна. Имаше тънка граница между елегантно и официално. Джонатан харесваше първото.

Алекс се зарадва, че Джонатан се нави на идеята. Това щеше да ги накара да се опознаят още по-добре, въпреки че тя го приемаше просто като игра... Тя приемаше почти всичко като игра всъщност. Не след дълго, Джонатан вече бе готов с избора си и както обичаше да прави, и метна няколко дрешки. Русокоската ги разгледа... и одобри. С тези дрешки наистина щеше да изглежда елегантно, а и най-общо казано - добре.
- Добре, Джонатан... Джони... Да видим какво мислиш за това, което аз съм ти приготвила. - тя лукаво се усмихна и едва се сдържа да не се разсмее, когато му размаха нещо, в което щеше да изглежда приблизително така: Playboy style! . Разбира се това беше само колкото да види погнусената физиономия на лицето му. Някак и се струваше, че като се мръщи изглежда много сладък. - Добре, добре,сега сериозно...
Тя му подаде самодоволно една бяла риза, нестандартно черно сако и черни панталони. Като цяло - нищо особено, но щеше да изглежда... Много тузарски. А и имаше нещо много секси в мъжете в костюми, което запалваше страст у всяко момиче/жена. По някакво странно съвпадение бяха избрали подобни цветове за стоите тоалети. Алекс обу подготвените и дрехи, като се криеше зад една "количка" дрехи на закачалки. Въпреки че доста доскоро Джонатан се беше развявал по една шапка само, тя все пак не можеше да се сдържи да не позазяпва от време на време какво се случваше от другата страна на дрехите на закачалки.

O, погнусена физиономия на лицето на Джонатан имаше!!! Стомахът му се разбунтува при вида на първото предложение на Алекс. Добре, че момичето се шегуваше, иначе на него нямаше да му е много забавно.
Виждайки крайния избор на Алекс Джонатан не бе особено много по-доволен - официално... Погледът му беше много недоволен, ала преглътна самочувствието си и пое дрехите без никакви оплаквания. Черният бе свикнал да го виждат гол, затова не потърси къде да се скрие, ами се облече на същото място. Вярно, без гащи беше и леко гледаше да се прикрива, но не прекаляваше с усилията.
Скоро двамата бяха готови. Следваща спирка - стая 06. Двамата влязоха - ако трябваше с една дума да се опише мястото, човек щеше да се зачуди между "луксозно", "просторно" и "меко". Имаше всякакви мебели, подовете бяха покрити с меки килими, прозорците имаха кадифени пердета, а светлината беше успокояваща. Един детайл направи впечатление на Черния - имаше само едно двойно легло. Джонатан спеше гол. Е, не беше негов проблем това. Нощното шкафче също му направи впечатление - изглеждаше странно. Отвори го... беше мини-хладилник... пълен с бира. Вярно, беше Bud Light, но пак беше много яко. Джонатан грабна една, метна сака с парите на земята и погледна през прозореца.
- Честито, тази вечер живеем по царски! Черното ти отива, между другото...
Джонатан вече беше допил кенчето с бира и го хвърли на земята. После го смачка с крак, както обичаше да прави.

Алекс видя, че той не е доволен от това, което тя му беше избрала, но разбира се... в случая той нямаше глас в това, а и всъщност той така безропотно прие облеклото си, че Алекс нямаше и откъде да знае.
Когато стигнаха в новата си стая, дъхът на русокоската направо секна. Беше виждала луксозни заведения, домове и хотелски стаи, но тази ги надминаваше... Многократно. Може би защото напоследък беше свикнала да се забутва в дупки, и дори апартаментченцето и беше малко и често изглеждаше така, все едно беше гръмнала бомба в него. А и беше мрачно. Но тук... тук, всичко блестеше, всичко беше толкова голямо и просторно.
- Ааааа! - възкликна тя и се затича към леглото, което помеждудругото беше отделено от останалата холна част на стаята с полупрозрачни стъклени преградки, които бяха декорирани с флорални елементи, които пасваха идеално на атмосферата. Алекс се просна на леглото, а косите и се разпиляха по гладките меки завивки. Единственото, което успя да каже с нисък приглушен глас беше - Божествено е... Не ме карай никога да ставам от това легло. *пауза* Всъщност, това прозвуча не както трябва. Взимам си думите обратно =D .
Тя се протегна и се претърколи до хладилник-шкафчето до леглото и също си взе едно кенче.
- Еха... май си бил жаден? - отбеляза тя, когато Джонатан изпи всичкото съдържание на своето кенче на един дъх. За разлика от него, Алекс не бързаше толкова много. Когато отлепи устни от него, беше едваааа до половината. - Мммм... Ще отида да проверя как е банята.
Тя изчезна за миг в съседната стая, чиято врата също беше стъклена и със същите флорални елементи, само че беше по-замъглена, така че да прозират само силуети. Алекс затвори вратата след себе си и се отпусна на мивката, подпирайки лактите си на нея. Огледа мястото. Същия лукс, същия простор. Почувства се странно, като установи, че банята има размерите на нейната стая. Пусна водата и напплиска лицето си, за да се освежи. Водата наистина и подейства ободряващо. Просто имаше нуждата да остане за момент сама. Дълбоко в себе си, усещаше, че правеше грешка като се забъркваше с Джонатан. Та те бяха ограбили банка заедно. Банка. Всичко в него и казваше да внимава и се опитваше да я отблъсне и все пак по странен начин я примамваше. Това, че не знаеше какво се крие зад кафявите му очи и безизразното му изражение я плашеше, а още повече я плашеше, че наистина започваше да и бъде интересен и да и влиза под кожата.
- Ооо... стегни се. Каква си ти за него? Никоя. Вземи си го набий в главата. - промърмори си русокосото момиче и завъртя очи. После спря водата и подсуши лицето си с кърпа.
- Е, какво ще кажеш да посетим онова парти на първия етаж и после да пренесем партито тук. - попита отново жизнено и закачливо Алекс, когато излезе от банята, няколко минути по-късно.

- Супер - каза Джонатан, оправяйки си дрехите. Може би този костюм все пак не бе толкова лош. Не бе толкова официален като повечето, а Джонатан несъмнено се чувстваше елегантен. Той едвам не се стърпя да надникне в банята, докато Алекс се преобличаше... Беше попаднал на интересен индивид. Джонатан грабна още една бира и двамата излязоха от стаята.
Долу се вихреше лудият купон. Имаше някакъв Ди Джей, който седеше в средата на басейна и разцъкваше някакви ефекти. В басейна плуваха хора и някои от тях май бяха полу-голи... окей, интересно. Имаше барче, което бе претъпкано с хора от всички страни и човек трудно можеше да се добре да си вземе напитка. Имаше масички, имаше сепарета, имаше дансинг, претрупан с хора, естествено. За щастие обаче не всичко беше такава дискотека. По-нататък беше малко по-спокойно. Музиката се чуваше доста по-тихо, атмосферата бе по-спокойна, имаше и повече пространство. Имаше и джакузи, където хората седяха, пиеха бяло вино и замезваха със сиренца.
- О да - изкефи се Джонатан, виждайки обстановката. Той смачка кенчето и го хвърли в басейна, откъдето някой го напсува, но на него не му пукаше особено.
- Обожавам сирене - обясняваше той на Алекс, докато грабеше с шепи. - Ами ти... *nomnomnom*... коя част предпочиташ *nomnom*.
Черният още не знаеше какво предпочита да прави, ала бе дошъл с Алекс и поне отначало щеше да бъде с нея. Джобовете му бяха пълни с пари, за да може да не носи целия сак, който бе скрил под леглото.

Алекс поклати глава с усмивка на уста, щом видя Джонатан да хвърля кенчето си в басейна. Май на него наистина не му пукаше особено за нищо, освен за угаждане на собствените си изкривени нужди и желания. Тя от друга страна, се беше настървила на виното. Боже, колко прекрасно беше тук. Музиката беше силна, имаше хора навсякъде, млади хора, пълни с живот... друсалки и пияндета... Но все пак пълни с живот! Главата на Алекс се поклащаше в такт с музиката, дори самата и походка беше в ритъма на песента.
- Ооо, има джакузии... Ако не бях с толкова прекрасни дрехи, щях да се разкисна в едно от тези! - обяви златокоската и си грабна една чаша бяло вино, което по-късно установи, че наистина е превъзходно. - Колко яко е all inclusive!
После се втренчи леко насмешливо в Джонатан, докато той нагъваше сиренца. Всъщност изглеждаше сладък, някак въодушевен.
- Аз, предпочитам... - тя хвана един поднос, на който имаше шоколадови кубчета, набодени на клечки за зъби с грозде, с ягоди и с ананас. - Ето това.
Тя се ухили самодоволно и грабна едно от въпросните и го хапна. После отпусна глава назад, изпаднала във вкусов екстаз.
- Трябва да ги пробваш, сериозно! - каза тя с още леко пълна уста и ококорени очи. В този момент, някой сграбчи ръката и тъкмо когато оставяше подноса на масичката пред тях.
- Али? - повика я този някой по галеното и име. Алекс се извъртя и се озова очи в очи с едно от нейните нови приятелчета. След като смени стила си на живот, неминуемо и се наложи да смени и приятелите си.
- Робин! Здравей. - изненада се тя и двамата се прегърнаха.
- Хей, какво правиш тук? - попита Робин въодушевено. Следващите няколко думички обаче не бяха толкова въодушевени. - С Джонатан Аси?
Явно двамцата се познаваха отпреди и познанството им не бе от най-топлите.

Аси грабна една салфетка и избърса мазните си пръсти. Това сирене беше наистина вкусно. После взе една чаша вино и жадно отпи от нея. Ех, не се беше забавлявал така от години, а купонът тепърва започваше. Джонатан се метна на дансинга и започна да танцува заедно с някаква случайна русокоска. Огледа я от глава до пети и накрая прецени, че не го кефи достатъчно и я заряза точно в разгара на танца. Изхвърли я като носна кърпичка. Момичето викна нещо подире му, ала Джонатан толкова бе свикнал с такива коментари, че наистина не ги чуваше. Видя че Алекс говори с някого и това привлече вниманието му. Той пристъпи бавно към тях, ала не гледаше в тяхна посока. Бе зает да оглежда другите момичета, които танцуваха. Скоро пристигна и зърна събеседникът на Алекс.
- Роби - очуди се Джонатан, нахално прекъсвайки разговора на двамата. - Вие какво, познавате ли се?
- Аси! Какво правиш тук с Алекс, не си ли прекалено зает да разваляш нечий живот?
Алкохолът беше отпуснал Джонатан и той правеше всичките глупости, които се спираше преди. Съвестта му съвсем се сподави. И все пак все още чувстваше Алекс по-специална, затова и отиде при нея. Просто нямаше да го покаже.
- Съжалявам, че ч*ках приятелката ти, Роби, но тя не те обичаше наистина. Не съм целял да те нараня толкова дълбоко.
Джонатан го раздаваше много... Аси. Няколко вени изпъкнаха на челото на Робин, ала той успя да сдържи гнева си.
- Няма да оставя да ме изкараш от равновесие, Джонатан, не и тази вечер. Алекс,...
- Алекс - прекъсна го Джонатан и дръпна Алекс за ръката. - Ще дойдеш ли с мен на дансинга?
Без да чака отговор Джонатан я дръпна настрана. С периферното си зрение, той зърна, че очите на Робин са се навлажнили от яд, докато той отстъпваше към бара. За какъв ли се мислеше? Не можеше да се мери с Джонатан. Джонатан можеше да го унищожи само с едно движение на пръста си.
Пристигайки на дансинга той попита Алекс.
- Ам, защо си губиш времето с този идиот?

/Is Assy assy enough now?/

Нещата започваха да стават нажежени. Колкото повече слушаше, толкова повече на Алекс и се искаше да оглушее временно. Значи това беше онзи "Задник", който беше съсипал живота му. Под златните и коси започнаха да бушуват памъци. Чашата преля, когато Джонатан я сграбчи за ръката и грубо я завлече на дансинга. Още на половината път до там, тя разтърси здраво ръката си. Отново, чувствата и също както докато бяха на мотора, се прокраднаха в тялото на Джонатан и това, което почувства той беше... гняв и разочарование. Те не само се прокраднаха в съзнанието му, но и го разтърсиха заради своята сила. Когато срещна погледа и можеше да се закълне, че надали беше виждал по-свиреп... или поне в момента не можеше да се сети за такъв.
- Не ме докосвай. - каза тя тихо през зъби. - Това ли е всичко, което си? Задник? Мислех, че видях в теб нещо повече, но явно съм сбъркала, извини ме.
С тези думи тя се врътна и се върна да потърси Робин, но не го откри. "Чудесно..." промърмори тя. Гневът и беше толкова здрав, че всеки покрай който минеше в радиус от метър веднага бе засегнат и лицето му видимо ставаше по-напрегнато и изопнато. В този случай, идеята и беше да се разкара от мястото възможно най-бързо... Но нещо я спря. Или по-точно някой.
- Госпожице, ще ми доставите ли удоволствието да ви почерпя едно питие? - попита мъж на около 28-9 години. Изглеждаше авторитетен и влиятелен.
- Първо, не е ли всичко all inclusive? И второ... - тя размаха бутилката вино, която беше гепнала. - Имам си, както виждаш.
- Но аз настоявам, наистина.
В този момент, Алекс не беше много сигурна защо прие поканата за това питие, но във всеки случай беше много глупав ход от нейна страна. Може би беше просто ядосана, а когато човек е пиян и ядосан неминуемо обича да върши простотии и неща, за които обикновено после съжалява. А и все още усещаше погледа на Джонатан върху себе си, щеше да и достави удоволствие да го накара да го хване яд. Once again, wrong move...
Непознатият и подаде ръка като кавалер и тя откликна на поканата. Той я отведе на нещо като подиумче, което беше на няколко стъпала по-високо от всичко останало и и откриваше достатъчно добра гледка на купона. Беше нещо като Вип сепаре, което си личеше по двете горили-охранители, които стояха в основата на стълбите. Целия подиум беше обграден с баровски плотове, служещи за ограда. Алекс потърси с поглед Джонатан, но не го откри и се почувства още по-зле. Тя надигна преполовената винена бутилка, ала непознатият я спря.
- Една дама не пие от бутилка. - рече той и се усмихна чаровно. Имаше нещо много благородно в осанката му и доброжелателно в лицето му. Добър актьор, но Алекс нямаше откъде да го знае това, нямаше откъде да знае, че отвътре той е червив. - Вместо това...
Джентълменът хвана една чиста чаша за вино (не се знае откъде) и наля. Възползвайки се от момента, че Алекс е прекалено разсеяна да зяпа в тълпата, тя не видя как той и сипа някакво прахче в питието...

/Не забравяй да пишеш в Нарутото. Ако искаш наистина ще дам на друг да води вместо теб твоите неща, просто ми е яко като играем заедно там. Много усилия хвърлих в твоя ивент и съжалявам, че вече не ти е толкова интересен, ще се опитам да го съживя скоро, просто сега е тих момент там./
Колкото и странно да звучи, Джонатан не очакваше подобна реакция. Да, просеше си го отвсякъде, ала бе свикнал хората да не му казват нищо - дали от страх, дали от изненада или от нещо друго. Но обикновено хората не му се опълчваха...
- The fuck?! - извика той след Алекс, ала тя не се обърна. Неописуем яд обзе Джонатан. Отдавна не се беше чувствал толкова гневен. Кой би подозирал, че настроението на Алекс всъщност му влияеше, та Джонатан дори не подозираше за тази дарба.
Едно момиче, което Черният бе загледал по-рано, пристъпи към него, виждайки че е сам на дансинга.
- Искаш ли да потанцуваме - каза му тя ведро, като с действия показа голямото си деколте.
Джонатан по принцип обичаше големи деколтета, но знаеше и как да ги използва.
- Съжалявам - започна той злобно. - Нямам дребни, а не обичам да оставям бакшиши на к*рви!
След това си тръгна. Да, това беше неговия трик. Не можеше да получи отговор, ако не беше там, затова просто изстрелваше язвителна реплика и изчезваше. Докато се махаше от дансинга силно настъпи един тип, чийто обувки го подразниха. "Какво, прекалено изкрящи и лачени са, да ходи да танцува на диско с тях обратно в 70-те."
Той отиде на бара, разбута хората и хвана бармана и го дръпна. Не му се чакаше, затова реши да не си губи времето.
- Два Ред Була и един голям Капитан Морган, тъмен!
Барманът, леко изненадан, все пак веднага изпълни поръчката. Джонатан грабна питиетата и се отдръпна от навалицата. Хареса си една самотна висока масичка до бара. Ала едва бе отпил и някой го потупа грубо по рамото и един мъжки глас каза:
- Къв ти е проблема, бе, келеш?
Джонатан се обърна. Беше някакъв двуметров избушляк с гола глава и къс дебел врат, зад когото стоеше момичето с голямото деколте.
- Проблемът ми е, че май си си забравил врата някъде. Не си охрана по някаква случайност, нали?
- Не съм охрана, ама така ще те...
Джонатан вече бе получил информацията, която искаше. Един мощен удар в носа прекъсна думите на гологлавия и го прати падащ назад с обилно кървене и клатещи се предни зъби.
- Извинявай, забравих да спомена че и носът ти ме дразни... Мисля че го оправих, де!
След това Джонатан по стара традиция изчезна. Не искаше да привлича внимание върху себе си, а ако останеше още дълго там сто процента щеше да стане проблем. Отправи се към джакузито!
Там видя две момичета да пият шампанско и да си бъбрят по женски. Черният влезна с дрехите във водата и седна между тях.
- Дами! За какво си говорим?
Ала веднага установи че не го интересуваше, защото не чу отговора им. Вместо това с поглед и със слух търсеше някаква следа от Алекс. Къде ли беше тя? Може би се криеше от него. Жени, обиждат се за всичко, дори и да не си обидил самите тях.

През това време, Алекс правеше абсолютно същото - търсеше Джонатан. Със своя орлов поглед, тя най-сетне го откри... В джакузито с някакви две пошли имитации на супермоделки с повече силикон в устните и бюста, отколкото тя можеше да понесе да погледне. Без да се замисля грабна поднесената и чаша с прахчето и я обърна на един дъх.
- Негодник. - изсумтя тя без да иска.
- Какво каза, красавице? - попита "джентълменът", който посегна и прибра кичур от косата и зад ухото.
- Н-нищо. - поклати тя глава и кичура отново се подаде иззад ухото и.
- Искаш ли да потанцуваме?
Тук, може би беше удачно да се спомене, че колкото повече се движеше един човек, толкова по-бързо се разпространяваха тези прахчета в кръвта - толкова по-бързо бе действието им. Но, отново, Алекс изобщо не подозираше за това, така че ядосано и напук, тя си каза "Защо не?" В крайна сметка танците бяха напълно невинно занимание. Двамата станаха и започнаха да танцуват. Разбира се, не и допадаха шарещите ръце по тялото и, но пък яда и бързо изчезна. Всъщност доста неща изчезнаха. Например ясното и зрение и координацията и. Тя се спря на едно място и се опита да фокусира, да се освести, но напразно.
- Има ли нещо, красавице? - прошушна и лукаво той. Тя не му отговори, а се опита да го отблъсне. Вместо това, той хвана едната и ръка и я преметна през врата си, така че я крепеше, да не падне и да е в състояние да ходи. - Ооо, някой май е прекалил с алкохола? Ела тук, ще те изведа на чист въздух.
Алекс не желаеше да излиза на чист въздух. Въздухът тук, си беше достатъчно чист, искаше просто да седне някъде и да спи... век два може би. Но колкото и да се опитваше да му каже да я остави, успяваше да стигне само до мрънкане и жалки опити да се измъкне от хватката му. На всеки който ги погледнеше по-странно, "джентълменът" обясняваше, че Алекс е просто пияна и има нужда да полегне, без да знаят, че в плановете му, Алекс щеше да полегне...завинаги и то под земята.
Погледът и случайно падна върху медальона, който непознатия носеше и който се подаваше едва едва под разкопчаната му риза. Беше и познат... Беше и много познат, но откъде и убягваше.
Вече бяха стигнали стълбите, които водеха към самия хотел, когато Джонатан все пак успя да зърне дантеленото облекло на Алекс и русата къдрава коса, която се спускаше свободно по раменете и.

На Джонатан му ставаше по-притеснено вече. Къде беше Алекс? Май наистина се бе държал леко грубо с нея, а тя не заслужаваше такова отношение. Беше почнал да се оглежда вече неспокойно и интензивно, дори не се вглеждаше в хората. Почна да се появява паника в него. Ледът в сърцето на Джонатан се топеше, докато то неспокойно туптеше, търсейки с поглед Алекс. Изведнъж мерна познатата черна дантела. Тя беше! Макар и да бе видял само част от дрехата и, той някак знаеше че е така. Черният мигновенно изскочи от басейна, изтръска се от водата и каза на двете си "събеседнички".
- Дами, извинете, но се оказахте по-скучни дори отколкото предполагах.
След това той се впусна в бяг след Алекс. По пътя си буташе всичко и всеки, който му пречеше. Трябваше да е при нея...
Беше почнал да ги настига и леко безпомощно започна да вика след тях:
- Хей!

Но те не спряха, и въпреки силната музика, той беше сигурен, че са го чули, защото видя как Алекс надникна през рамо. Погледа и бе недвусмислено уплашен и същевременно премрежен, сякаш беше много много уморена, както по между другото се и чувстваше. "Джентълменът" обаче не се обърна, а забърза хода си. Джонатан успя да ги проследи до асансьорите, където джентълменът вече извади и нож, който опря до гърлото на Алекс, заставайки очи в очи с Джонатан.
- Влизай в асансьора. - каза лукаво той. Дори не беше необходимо да казва редовната реплика "Или ще я убия." Тук разбира се, щеше да заложи доста голям риск, дали на него му пукаше изобщо за нея, но ги наблюдаваше от известно време и беше останал с обратното впечатление, така че до този момент всичко се развиваше по неговия план.
От своя страна пък Алекс изглеждаше тотално не на себе си и едва държеше очите си отворени. Освен това лицето и беше смъртнобяло, дори устните и нямаха обичайния си розов цвят. С няколко думи, положението беше лошо...

Джонатан наистина не знаеше какво да прави. Принципно не би се зачудил и направо би пречукал копелето. Но сега не можеше да рискува живота на Алекс. Но пък какво ли мислеше да прави онзи тип на тясно място като асансьора. Джонатан наистина нямаше идея какво да прави, затова се опита да играе максимално невинен и да не показва на ужасния тип, че имаше каквито и да било способности.
- Окей, окей, само не я наранявай - каза той с леко вдигнати ръце и пристъпи, влизайки в асансьора. Гледаше да стои максимално далеч. Поне този асансьор бе от големите, така че имаше разстояние между двамата.
- Какво се случва тук, нищо не разбирам - направи се на идиот Черния. Не че наистина знаеше какво иска този тип от него и Алекс, но бе изпадал в подобни ситуации и бе виждал стотици престъпници да действат по същия начин. Трябваше му само слабо място в плана на противника. Само дано не наранеше Алекс. Джонатан дори беше забравил очудването си от факта, че му пука за Алекс в този момент.

/Ще ти оставя ти да го контролираш тоя тип поне засега./

През това време, замъгленият мозък на Алекс все пак беше стигнал до спомена откъде и е толкова познат този медальон. Първо, се сети, че беше попаднала на него в една книга, в апартамента на един приятел, която и се беше сторила на момента интересно четиво, докато скучаеше и го чакаше да сготви. Crowleys-ите бяха нещо между клан и секта, с не съвсем изяснени цели, но във всеки случай за тях се знаеше едно: хубаво е да бъдат избягвани на всяка цена, защото всеки един от техните членове имаше различна свръх способност и освен това беше безскрупулен и зъл. Втория спомен, който нахлу в съзнанието на Алекс беше от по-рано тази вечер, когато тя простреля онова нещо. Същия медальон висеше на неговия врат. Алекс се учуди сама колко е задобряла визуалната и памет и то в подобни моменти. Но по-същественото беше как кръвта и се смрази във вените.
- Краулисите... мотора... - подхвана тя, но беше прекъсната от непознатия, който притисна по-здраво ножа до гърлото и.
- Я виж ти, тя не била толкова празноглава, колкото изглежда. - насмешливо извика той и се усмихна мазно. - Сега ще ме придружите до покрива на хотела, нали разбирате, заради хубавата гледка. И там брат ми ще ви направи едно предложение, на което не можете да откажете.
Асансьорът наистина ги отведе до последния етаж, а от там по едни стълбички и до открития покрив на Арландрия. Съвсем близо до ръба, стоеше мъж в черен кожен шлифер и черни очила... Защо ли, след като там беше тъмно като в рог.
- Добър вечер. Много се забавихте. - личеше си че са братя, еднакво мазни бяха.


Поводи ги малко ти xD Защото аз съм в творческа криза относно тия двамата xD Тоя с черните очила, може да подпалва с очите си, а пък другия да вледенява примерно, само че при единия да е voluntary , при другия не. Само примерно!

Сърцето на Аси се смръзи докато бяха в асансьора. Цялата ситуация беше много ужасна. Той преглътна тежко, докато мошенникът срещу него обясняваше ситуацията. Бяха минали деситилетия от последния път когато Джонатан бе почувствал каквато и да е опасност за живота си. А сега имаше и Алекс, за която да се страхува. Чак сега му мина през главата, че е леко странно да се страхува за някой друг. Ала сега нямаше време да разсъждава върху абсурдите на живота, колкото и странни да бяха те. Той само поклащаше глава, докато се изкачваха нагоре. Скоро стигнаха до покрива и топъл вятър ги полъхна.
- Добре се позабави, Блу - каза недоволно този на покрива.
- Затова пък ти ги водя и двамата...
След това двамата от Кроулийс разясниха на Джонатан и упоената Алекс за тях. Накрая Ориндж завърши с:
- И ние не харесвахме Грей (този дето простреляхме), ала все пак имаме нужда от пълен брой хора. Само, че се нуждаем от само един от вас. Е, предполагам, че няма да е проблем, кой от вас иска да е с нас?
Ориндж явно очакваше Алекс и Джонатан да се избият помежду си за това, кой да се присъедини към Кроулийс, ала това не стана. Алекс още не беше на себе си, а Джонатан нямаше никакъв интерес да влиза в глупавата организация на тези. Само че му трябваше време. "Алекс, хайде освести се, не зная дали ще мога да ги спра двамата сам. Поне не и докато единият те държи като заложник." Ала все пак Джонатан гледаше да не показва вътрешните си притеснения. След малко тръсна глава, поокашля се за да стане гласа му по-дебел и уверен и каза:
- Ъм, Блек заето ли е?
- Сиян ще ни убие, ако се забавим още - поклати недоволно глава Блу.

През това време Алекс мълчаливо събираше силите си. Все още беше доста замаяна, но наистина чистия въздух на покрива и помагаше да мисли. За Джонатан топъл, за Алекс студен, ветрецът, който подухваше я вкочаняваше още повече. В тази ситуация Джонатан беше със вързани ръце, така че трябваше да изчакат или грешка на тез двамата или тя трябваше да помогне малко. Не беше особено сигурна дали планът и щеше да проработи, но се постара да се концентрира и да се спаси от налягащия я сън.
"Паника, страх, отчаяние, съжаление, колебание..." заизрежда наум тя, докато стискаше здраво очи. Думите и бяха насочени директно към Кроулисите, най-вече към този, който я държеше. Алекс веднага усети хватката му да се разхлабва, значи май работеше. Тя не можеше точно да види какво се случва, но в следващия миг усети, как се изплъзва надолу и колената и удрят плочките. След това съвсем се свлече на земята, но не изпита особена болка, беше съсредоточена единствено върху паникьосаните чувства, които вливаше в главите на Кроулисите. Надяваше се, че ще успее да държи Джонатан настрана от обсега на дарбата си, като му предаваше своето собствено душевно състояние, а именно увереност, смелост и детерминация.

Ориндж се разсмя на изказването на Джонатан:
- Хахаха, така е, Блек е свободно, Черньо! Този май се нави бързичко, а Блу? Блу, какво ти става?
Блу беше започнал да трепери - Ориндж знаеше, че Блу може да контролира студа и знаеше, че на Блу никога не му беше студено.
- Ами ако са силни? Ами ако са по-силни от нас и ни убият Ориндж? Мислиш ли, че на Сиян му пука за нас. Той уби Кримсън! Кримсън, разбираш ли?! Не трбяваше да го правим това, не трябваше дори да влизаме в Кролийс! Сега ще ни убият!
Блу изпусна ножа на земята и в паника блъсна Алекс напред, далеч от себе си.
- БЛУ СТЕГНИ СЕ - кресна Ориндж, докато сваляше очилата си.
Блу знаеше за способността на Ориндж, затова побърза да се отдръпне настрани. Паниката го бе обзела сериозно, а и беше в една линия с Алекс и Ориндж. Тоест, ако Ориндж решеше да запали нея, много вероятно бе да запали и него. Докато бягаше настрани земята под краката му, а в следващата секунда и на целия под се заледи.
Ориндж свали очилата си погледна към Алекс. Огнена злоба изпълваше съзнанието му, а сега бе ред на заобикалящата го реалност да потъне в пламъци. Но къде бе Джнатан в цялата тази ситуация. За да разберем това трябва да върнем леко назад...
В момента, в който Ориндж отмести поглед от Джонатан, той се опита да пристъпи по-близо до Ориндж - беше решил да вземе него за заложник. Джонатан видя, че до очилатия имаше стол, на който той явно бе седял, докато чакаше Блу да дойде. В момента, в който Блу изтърва ножа Черния се дематериализира (представям си способността на Джонатан нещо като способността на тия двамата). Джонатан бързо се придвижи към Ориндж, мина бързо и тихо зад него. Вече не смяташе да го взима за заложник, а да го пребие до смърт. Странно, този път дрехите си останаха с него...
Точно, когато Ориндж щеше да запали Алекс, той отнесе един стол в главата. Разнесоха се трески, очилата му хвръкнаха нанякъде, а самия Ориндж полетя към земята. Джонатан точно се бе материализирал зад него и го бе цапардосал. Ала веднага след удара Джонатан се хлъзна на леда и полетя опасна към земята. Ударът щеше да е болезнен и вероятно опасен, затова по инстинкт той се дематериализира и пропадна през пода.
Какво стана в крайна сметка? Блу се пързаляше по леда - явно бе майстор в това и балансът му изобщо не беше засегнат, ала беше много уплашен. Ориндж се просна на земята със затворени очи (щото иначе ще подпали нещо :-D). Джонатан го нямаше, а Алекс стоеше насред всичко и си повтаряше "Паника, страх, отчаяние..."

Алекс беше толкова съсредоточена, че не забелязваше нищо от случващото се. Но също така усещаше, че се случва екшън около нея, от което адреналина и запомпа във вените и усещаше студа под себе си и горещината, носеща се във въздуха.
Изведнъж спонтанно тялото и се сгърчи конвулсно, а в следващия момент Блу падна на земята с широко отворени очи и застинал поглед. Устата му беше леко отворена, а тялото - безжизнено. Алекс вече съвсем беше изгубила съзнание.
- Блу? - извика вече също паникьосано Ориндж. Не получи отговор. Изведнъж след целия този екшън стана адски тихо, особено при липсващия Джонатан, който беше паднал върху дървена масичка в красива стая, прекъсвайки обитателите и, които правеха креватни упражнения (знойна мадама и очевидно доста богат чичко). Тя извика уплашено, а той само грабна от нощното си шкафче пистолета си.
- Как влезе тук, кучи сине? Какво искаш? - изкрещя наежено богаташа, но очевидно, че беше по-уплашен и от мадамата.

Мазна усмивка цъфна на лицето на Черния, докато опитваше да отдели себе си от остатъците от масата. Обичаше да попада на такива ситуации. Но като се вгледа му стана гадно - тия двамата не бяха от най-красивите. А за момент му се бяха сторили секси - бля! "Никога няма повече да целуна момиче" помисли си наивно той. Още тая вечер обаче планът му щеше да се обърка, ала напредваме прекалено много.
Черният се усмихна идиотски на двамата срещу него и подхвърли едно малоумно:
- Руум Сервиз!
След което си излезна. Вероятно ги бе оставил озадачени, но това му беше целта. Надали щяха да тръгнат да го преследват. А и имаше далеч по-големи опасения - АЛЕКС! Тя беше на покрива. Джонатан тамън затвори дървената врата на стаята зад себе си и тръгна по коридора, когато един мощен удар превърна вратата в мъгла от летящи късчета дърво - нещо като масичката. Това, което беше създало удара, беше помпа. Ма от онези силните. Отвътре излезна мадамата, наметнала се само с нощния си халат. Явно тя държеше помпата. Беше доста явно наистина, защото преди да излезне изрита и дочупи с крак вратата. Държеше помпата и търсеше с очи Джонатан. Черният нямаше време и желание да се бие с нея, а дематериализирането му го забавяше леко. Затова той започна да тича по криволичещите коридори, търсейки път към покрива. Зад всеки ъгъл се чуваше по един изстрел - жената го гонеше. Нямаше закога да бяга от нея - трябваше да отиде направо към покрива. Качи се по стълбите, блъсна вратата и...

И откри трите разхвърляни тела. Алекс все още беше в безсъзнание. Сърцето и биеше слабо, но пък равномерно. Все пак сгърченото и тяло можеше да предизвика само една мисъл у Джонатан и тя беше дали тя е мъртва. От друга страна това беше очевидно за Блу, чието лице бе застинало в безжизнен уплах, а пък Ориндж припълзяваше в неопределена посока, търсейки очилата си опипом с ръка.

Джонатан влезе и видя телата. Той забрави абсолютно всичко и се втурна към Алекс. Провери пулса и. Макар и слаб, го имаше.
След малко жената с помпата ритна вратата и на покривното стълбище и потърси с очи този който преследваше.
Ориндж чу два чифта стъпки, които идваха към покрива. Беше се научил да ползва другите си сетива, заради спецификата на зрението си. Отвори очи към едно от местата. Жената с помпата пламна и залитна назад. Докато се опитваше да не падне,тя се хвана за вратата и я затвори. Чу се трополоене, но съдбата и остана неясна.
С периферното си зрение Ориндж видя Джонатан и отмести погледа си към него. Черният тъкмо се изправяше, когато срещна погледа на Ориндж. Пламъците точно обгръщаха дрехите му, когато той изчезна. Този път дрехите му се строполиха на земята като пушеща купчина плат.
Ориндж грабна очилата си, сложи ги и се изправи. Беше много озадачен от способността на Джонатан, но му трябваха очилата, за да я изследва. За нещастие беше прекалено късно. Джонатан се материализира точно до него и го блъсна силно назад със себе си. Двамата паднаха от ръба на покрива на балкона на един тавански апартамент.

Алекс беше изтръгната от несвяста си от шумното възпламеняване на жената с помпата. Отвори очи бързо и стреснато. Последното, което видя бяха две фигури да политат надолу към небитието - тя нямаше представа, че долу има тераса.
- Джонатан! - опита се да извика тя, но установи, че гласът и почти го няма, а гърлото и беше прекалено пресъхнало, затова от устните и се откъсна само висок шепот. Тя погледна горящите дрехи до себе си. Бяха тези на Джонатан, тези, които тя собственоръчно беше избрала. Започна да и става ясно какво се е случило или поне част от него. Тя се надигна възможно най-бързо и олюлявайки се стигна до ръба, където видя Джонатан и Ориндж да се стискат за гърлата и да се боричкат. Джонатан се стараеше да не му дава възможност да свали очилата, а пък Ориндж се опитваше да направи именно това.
"Смърт. Страх. Ужас." помисли си Алекс и изпрати думичките към Ориндж. Щеше да се опита да процедира също както с Блу... За който едва сега се сети. Разконцентрира се и моментната паника, пробягала през съзнанието на Ориндж се изпари.