Спалнята на краля.

->Английско червената стая<-

Кралят се бе задоволил със сравнително малко помещение изрядно декорирано в тежкия бароков стил който преобладаваше навсякъде в спалните помещения на високопоставеното семейство. Спалнята му бе много мрачна и полюлея не вършеше почти никаква работа, освен ако не се търси нарочно приглушено осветление. Понякога се палеха свещи, тогава ъглите на стаята ставаха реално съществуващи но сам кралят не бе почитател и предпочиташе мрака и кафеникавата червенина. Главната атракция бе огромното легло, което можеше да побере премного жители и негово Величие се стараеше да поставя нови и нови рекорди в нощните си забавления(огромна част от хобитата му) всяко денонощие. Понеже кралицата изрядно забранява и в общи линии му лази по нервите на скришни места има каширани всякакви отрови и наркотици а огромният му харем, пардон, прислужнички и прислужници се грижат запасите да са добре обновени и винаги пълни. Самата прислуга прилича на извадена от бардак и вероятно това е тайната в назначението й, защото красивите създания в оскъдни тоалети са плашещо порочни и предизвикателни.

Лора. Лора вярваше напълно в това, което прави и се забавляваше с постъпките си- правилни или не. Не криеше, че страда от хуманизъм и често бе по- снизходителна, отколкото жестока или справедлива. Не търсеше мнението на другите, нито одобрението им, освен това на Робин. Да. Допитваше се до нея по- често, отколкото се допитваше до собствената си съвест, която на практика изобщо не съществуваше. Но, когато нареждаше освобождаването на Кайл, Лора го направи напълно на своя глава и сега не беше сигурна дали трябва да показва някакво разкаяние от тази си постъпка или да се остави изцяло на удовлетворението, което изпитваше. Примляска при мисълта за Кайл.
Затича се по коридора, което накара копринения й халат да лети около тялото й и да разкрива красивите й крачета, сластните бутчета, криещи се под него. Спря се чак в дъното на коридора, където се намираше любимата й стая. Етажа бе оставен така, както го завариха с вещите на старата династия по нейно желание. Харесваше й да се ровичка из багажите и да изучава навиците им само по това, как бяха оставени вещите. Разбираше много повече, отколкото, ако би искала да ги попита. На дневен ред бе стаята на Никълъс. До някъде съжаляваше, че сладката му муцунка бе заминала на гилотината на жена си, но не по нейно желание, а по желание на народа. Отключи вратата и с един скок се метна върху голямото му легло, което все още таеше мириса на предишния крал Нортфорд. Зарови лицето си във възглавницата и го вдиша. Богове, този мирис действаше толкова възбуждащо на сетивата й, че я накара да напрегне бедрата си и да се усмихне.
Чак сега осъзнаваше, че отдавна е трябвало да притежава този дворец и тази страна. Нортфорд. На кой му пукаше как се казва, когато зад това име на власт стоеше самата Романов. Притвори очи и се отпусна, оставяйки се на сетивата си. От далеч дочу стъпки по коридора. Не се интересуваше чии са. Ако някой я търсеше, със сигурност щеше да знае къде да я намери. По прикри бедрата си с халата.

Лора едва успя да си поеме дъх преди да се появи Кайл. Не очакваше такава проява на страст. Винаги бе знаела, че не е обич. Между тях нямаше дори братска любов, едва ли можеше да се говори за друг вид. Романов го ценеше като кадър, вероятно от части като брат. Един баща ги свързваше, е и? Свързваше ги общото привличане един към друг. Наречете го както искате- кръвосмешение или грях. В такива моменти демона в нея говореше повече от нужното и замъгляваше всякаква човешка преценка, която можеше да съществува изобщо в ума й. Грехът бе измиван от хиляди други престъпления, които бе извършила. Нима някой би я винил? Със сигурност този някой не ще да се е изправял пред поразителния чар на Кайл.
Устните й отвърнаха със същата опустошителна страст, каквато поднесе той на своята кралица. Те разтвориха неговите, докато езика й не си проправи път навътре. Тогава настана същинската борба за надмощие. Езика й, който трудно приемаше някой да го управлява, се впусна в яростна битка с неговия. Сладостния вкус на устата му замайваше главата й и я караше да забравя как се диша. Дробовете й се свиваха агонизиращо от липсата на кислород, но Лора не обръщаше внимание на човешките нужди на тялото си. Знаеше, че може да издържи още няколко минути преди да вдиша. Дланите й се спуснаха по гърба му през дрехите. Халата, от търкането на двете тела, бе успял да се поразвърже и в момента висеше разпасан на тялото й.
С мъка се отдръпна от тялото ум, стигнала до предела на желанията си. Отвъд този предел всички се изпепеляваше и Романов щеше да изгори за пореден път под или над него. Беше задъхана. Трептяща и, все още, не отпускаща ръцете си около Кайл. Облегна глава на гърдите му, където можеше да намери силно биещо сърце.
– Ти си такъв наркотик, Кайл Бъркли!