Някъде из горите на Трансилвания

"Студена есен, падащи листа, вятър който реже до кокал... ммм да... Трансилвания, наистина ми напомня на вкъщи. За това, реших да дойда до тук само да потренирам... добре де... в продължение на 7 часа вече въртя мечовете си и си припомням всяко едно бойно изкуство, адаптирайки ги едно към друго. Муай, тай с айкидо, малко техники за меч от кунг фу, поза и работа с крака от джар' кай... приятно е... лошото е, че си нямам спаринг партньор. Но... едва ли... никой нормален човек не може и да издържи и 5 минути срещу мен ако се лигавя. но ако спаринг партньора ми има свръх естествени сили... Дааа.... това може и да сработи...."

Вантермина не преживяваше добре бедността и живота след царуването в Нортфорд. Макар последните години бедността из населението да бе осезаема, не бе мислела, че един ден щеше да живее далеч от собственото си кралство, прокудена от някаква измислена династия, събрала цялата световна сган в себе си. От тогава рядко бе успявала да се усмихва, учеше се да свиква с всички ограничения и постоянното, неприятно присъствие на Хавиер, който често й натякваше, че е виновна за залавянето на Никълъс и убийството му. Всъщност, самата тя си позволяваше да тъжи от време на време.
Но не и този път. Крачеше ядосано през гората, подложена на студения вятър и покапващата от дърветата вода. Недоволно прокарваше пръсти през сплъстената си, дълга коса и уф-каше, когато заплетеше крака в някой клон. Бе изоставила Хавиер да развратничи в близкия град и в момента се опитваше да избяга от влиянието му. Листата на дърветата донесоха далечен звук, който Вантермина последва с интерес. Когато се приближи достатъчно, за да фокусира непознатия се спря и облегна гръб на ствола на старо дърво.
- Добре се справяш... - изкоментира тихо, сигурна, че е била чута. - Питам се, до къде стига предела ти?

- Добре се справяш... - изкоментира тихо, сигурна, че е била чута. - Питам се, до къде стига предела ти?

За части от секундата един от мечовете с които тренираше Наз, беше хвърлен и забит в дървото чак до предпазителя, едва на няколко сантиметра от главата на новодошлата.
- Зависи от това какъв спаринг партньор имам. О ! И един безплатен съвет от мен... Опасно е да разваляш концентрацията на някои като мен - каза Наз докато бършеше потта от полу голото си тяло - Знам , че знаеш за вида ми, както и какво съм. Но на мен ми е интересно... какво прави една толкова древна душа като теб тук насред нищото ?
Казвайки това Blind сваи очилата и се приближи на сантиметри от непознатата. гледайки я право в очите. Извисяващ се над нея с цяла глава и половина, мускулест и полу - гол, покрит с множество белези. Усещаше възбудата й желанието й, усещаше и същността й и напрежението й... Приближи се до нея и сграбчи дръжката на меча си и го извади с едно движение, прибирайки го в ножницата на кръста му. Той се отдръпна и вдигна голяма бутилка медовина. Вдигна я и отпи нколко големи глътки. След което я метна на новодошлата и седна на земята, все така гледайки я със сребристите си очи.

Опита се да игнорира всички външни фактори, които биха попречили на преценката й, а в случая те бяха прекалено много, за да успее да концентрира вниманието си към една единствена цел- да проучи достатъчно мъжа пред себе си достатъчно, за да разбере, че всъщност се нуждаеше именно от неговата помощ. Тогава онези Романов, Робин и Амелия, както и всички техни последователи, щяха да поддадат. Тяхната династия от мелези щеше да падне съвсем лесно... Вантермина просто се нуждаеше от правилния индивид.
- А жертва? - повдигна вежда любопитно Вантермина.
Отблъсна се от кората на дървото, която нарани достатъчно гърба й с грапавата си кора. Здравото й мислене можеше да бъде запазено единствено с изградена дистанция към горещото му тяло. Преглътна трудно, докато се извръщаше с гръб неблагоразумно. Подсмихна се, докато наблюдаваше Блинд с периферното си зрение за всеки случай. Приближи се, повдигайки дългата си до глезените пола, която се закачаше в съчките и тревите наоколо. Докосна с върха на пръстите си мускулите на рамото му.
- Ако ми дадеш това, което искам, ще ти се отплатя повече от добре!

Чувайки изкусителния и омайващ глас на жената до него, Наз потръпна, но запази самообладание... да... Не се и съмняваше, че магията е до голма степен свързана с нея. Но за сега реши просто да и играе по свирката.
-Жертва ? - попита Блайнд спокойно със плътния си глас. Гледаше я... Движения -твърде изискани, думи - твърде точни и на място... Грациозна и определено прелъстителна и въпреки това... тя го наблюдаваше винаги - дори и да беше с периферното си зрение. Но нищо не успя да го подготви за нейното изречение :
- Ако ми дадеш това, което искам, ще ти се отплатя повече от добре!
Чувайки, изкусителния начин по който го каза, тялото му почна да тръпне в екстаз и желание, но само осемте века тренировки го възпряха и ума му надделя над животинския му инстинкт. Повдигайки леко вежда и извъртайки глава той я погледна и се засмя леко.
- И какво ще да е това което желаете мадам ? - отговара му беше почти ясен, но въпреки всичко, тои продължи със нейната игра.
Погледна я отново в очите и т се залюля все едно ще припадне. но още преди каквото и да е станало Наз беше на крака държейки я на ръце, полагайки я бавно на земята. Взе наметалото си и го сложи на раменнете и загъвайки я плътно, а тя го гледаше с почуда. Той и подаде бутилката с медовина, която тя не бе докоснала.
–Пий... Ще те сгрее и ще се почувстваш по добре. Вече не е лято. Тук зимите са доста сурови. – след това си действие той отново седна на земята изваждайки мечовете си от ножниците. Загледа се в тях промрънка нещо на древния език, след което поряза палеца си, размазвайки кръвта по остриетата на двата меча, след което ги прибра в ножниците и погледна жената седяща до него с любопитство.
"Дааа.... определено е намесена магия" - каза си той сам на себе си, но въпреки всичко продължи да играе нейната игра...

Вантермина се вгледа в нетипичните очи на Наз. Загърна се още повече с наметката му, която бе пропита с аромата му. Вероятно след още няколко минути щеше да може да я различава от далеч, ако нямаше зрителен контакт с мускулестото му тяло. Пое си дълбоко от студения, отрезвителен въздух, каращ цялото й тяло да се разтресе от съприкосновението му с дробовете й. Замисли се над формулировката на отговора си, положила пръст на устните си като ги потупваше ритмично на равни времеви интервали.
Долази елегантно към него. Крайниците й се движеха естествено в дивата среда, но нейното истинско удоволствие беше пясъка. Много, много пясък и непоносима жега. В такава обстановка може би щеше да се чувства в пъти по- силна и способна, отколкото бе сега. Приближи се толкова, че усещаше дъха му по лицето си, косата й се спусна и краищата стигнаха до скута му, но нищо една друга част от Вантермина не се докосна до Наз.
- Направи ме кралица - съвсем просто изясни желанието си Дешае.
Надигна медовината и отпи от тайната течност в нея по- смело, отколкото беше нужно. Една тънка струйка се измъкна от ъгълчето на устните й.

-Знаеш какъв съм или трябва да кажа... Знаеш какво съм... и въпреки всичко си готова да направиш такава жертва за такова нещо - Блайнд я изгледа сурово преценявайки искането и.
-Охх... добре тогава... може да ти помогна... не, че имам нещо по добро за правене така или иначе... - при тези думи тя се нацупи, а той се наведе и я целуна леко по челото, и след това избърса струйката медовина от устата и.
-Трябва да знаеш, че където и да ме следваш, няма да имаш много. Няма да се задържаме много и много ще ни преследват заради двама ни. Аз съм убиец живял твърде дълго и престъпник, а ти детронирана краллица.... - той видя почуда в очите и след последните му думи. за това просто и се усмихна и и каза:
-Спокойно. Тайната ти е на сигурно с мен. А как съм разбрал ? Макар и облечена като нормален човек, начина по който се движиш, говориш, действаш... те издадоха - той и се усмихна дяволито.- както казах аз съм убиец... разбирам си от занаята...
И този път Наз се наведе, за да я целуне по челото но се поколеба и я целуна по горещите устни.
Погледна я отново, уснихна се и свирна с уста. няколко секунди по късно от гората се показаха няколко твърде големи вълка. Бяха достатъчно големи и силни, че да бъдат яздени от човек. Наз привика и погали един от тях, който просто легна до него, като послушно кученце.

Ръката й се опита да хване рамото му и да го дръпне обратно надолу, но пръстите й просто се плъзнаха, сякаш не успяха да се стегнат достатъчно бързо и го изпусна. Намръщи се на себе си. Изправи се и изтупа дрехите си. Не харесваше определението "детронирана кралица". Приемаше този факт в много по- лек вариант.
- Предпочитам "временно отстранена" - намръщи се Вантермина, докато изтупваше полите си. Няколко съчки и листа се бяха оплели в тях, но сръчните й, тънки пръсти се оправиха бързо с проблема и скоро отново изглеждаше както преди.
Пристъпи към Наз и вълците, все още смръщена. Сви устните си недоволно. Прокара език между тях, където все още витаеше изгарящото усещане за целувката на Наз. Дишаше спокойно, за разлика от преди минута, когато пулса й бе силно ускорен от близостта на този мъж.
- Е, когато се завърна обратно на трона, няма да ти се налага да бягаш - плъзна пръста си по очертанията на гръбнака му, издигна го до врата му и го погали едва осезаемо. - Тогава всички ще молят за милост, а онази малка предателка Амелия ще се надява да се смиля над нея и да я убия.
На лицето й заигра доволна усмивка от това, което си представи. Приближи се към един от вълците и предпазливо, но все пак уверено протегна ръка към муцуната му.

Наз я погледна умислено. След което изражението му стана каменно.
-Извинявай ако съм те обидил преди малко. Извинявай и ако ще те обидя със следващите ми думи. От близо 450 години аз съм беглец, искан престъпник и така нататък. Минал съм границите на всяка една страна, убил съм хиляди хора, унищожил съм хиляди животи. Няма метал или материал, който да може да пробие кожата ми. Стари артефакти, мечове, стрели, куршуми, каквото и да е... нищо не може да ме убие. Живота ми е прокълнат, тъй като аз тръгнах по пътя на отмъщението от рано. Видях как царството ми пада, унищожено от моята сила и глупост. Тези очи.... тези очи са моето проклятие... И аз дори и да искам, не мога да спра да съм беглец. Никога няма да мога да спра да бягам. Винаги ще има някой който ще ме намери, ще ме предзивика и ще умре, после наследниците на този човек ще бъдат погълнати и те от омразата към мен и ще ме гонят и те. и така нататък и така нататък. Колкото и да си прикривам следите все някога, някой ме намира...
От някъде се чу цвилене на кон. И виковете на много мъже. Наз погледна кралицата, която се мръщеше все още. Отиде и оседла набързо един от вълците. Отиде при Вентермина, хвана я под краката и вдигна с една ръка. Занесе я до оседлания вълк и я сложи върху седлото.
- Вълците са своенравни и никакви юзди не могат да ти помогнат да ги направляваш, но изпълняват молби. Ако им ги кажеш нежно ще ги изпълнят. За да ги управляваш трябва да знаеш 3 думи : гаш- наляво, гер- надясно и харк- което значи по - бързо. Ако искаш остани, но гледката няма да е никак хубава.
Виждайки въпроса в очите и Наз и каза отговора.
-Хората ти ме познават като Blindshade. А тези които идват идват за дуела който си бяха уредили с мен. И още нещо... - при тези си думи наз свирна и каза нещо на древния език, карайки 3 вълка да заобиколят кралицата. - вълците не са само ездитни животни. те са живи машини за убиване. Дори и да им се ядосаш не ги ръчкай, не ги удряй и не ги ядосвай по никакъв начин. Наз направи няколко крачки, вдигна падналото на земята наметало и го вдигна, слагайки го на раменете на Вентермина. След което отиде в центъра на полянката и надяна една тениска, изваждайки двата си меча, той започна да чака приближаващите се гласове със съжаление в очите си. След което спусна очилата си и наведе глава.