Севана

by **Sévigné** Съб Мар 24, 2012 7:47 pm

Рио. Таджикистан. Париж. Лондон. Ел Ей. Сидни. Амстердам.

Можех да бъда където си поискам, само за секунди. Да обиколя света за един ден. Да видя безброй места само до обяд. От Париж да се телепортирам в стаята си. Не бях телепорт. Иаше и друга част в мен, по-тъмна и зловеща, заплашваща да изгори и последната частичка човечност. Аз съм демон. Е, не бях напълно честна. Демони са цялото ми семейство. За жалост. Баща ми, глава на стара фамилия, решава, че малката му дъщеричка не заслужава грижи и ме оставя в сиропиталище. Колко банално, нали? Аз обаче не намирах нищо банално в жестоката си съдба. Отритвана, наказвана, бита, насилвана, а злото в мен се бореше да излезе. И стана. Убих учителката си. Убих и едно дете. Не можех да спра. Бе по-силно от мен, разяждащо чувство, подобно на жажда, а кръвта на жертвите ми бе чашата вода. Всявах страх, но самата аз се страхувах. Страхувам се и сега, но само хората изпитват това. А аз не съм човек.
Майка ми бе добра. Не достатъчно добра, но добра. Умря. В инцидент. Или пък не. Просто един ден получих писмо, в което се съобщаваше, че е починала. Тогава се намирах в Хаваите. Чудно, нали.

*Име : Севана Тюсо
*Години : 20/50
*Раса : Демон
*Орден :House of Mercury
*Дарба: Телепортация.
*Външен вид :
"Красотата не е вечна, скъпа"
Слаба, стройна, финна, призрачна. А може би дори привлекателна. Зависи от гледната точка, казваше майка й, и разресваше дългите й руси коси. Това беше преди. В минал живот. Сега Севана се бе разхубавила, придобила женствеността и формите, пищни, заоблени и подклаждащи въображението на силният пол. Кожата й бе бледа, но от престоят й на Хаваите, бе придобил лек, едва забележим, но много очарователен естествен загар. Бе мека на допир, като коприна, като листенцата на някое цвете, мека и топла, подканваща и отблъскваща. Очите й бяха кафяви, излъчваха студенина, безразличие, понякога насмешка, а в редки случаи-топлота. Гледаха налудничаво или предизвикателно, но блясъкът и очарованието, което носеха със себе си, никога не изчезваше. Сев имаше и лоши черти. Лицето й не бе правилно оформено, според някои носът й бе леко крив, устните прекалено плътни. Не й пукаше. Не трябваше да й пука. Имаше правилна стойка, дълги крака, талията й бе малка, бюстът задоволяващ. Ако трябваше да я оценим от 1 до 10, щеше да получи оценка 8.
*Характер: "Никога не изневерявай на себе си."
Аз мога да съм всичко. И доброто и злото, и надеждата, и отчянието, и светлината в непрогледният тунел, и злокобната тъмнина, и лошото, и доброто, мога да съм мила, но и груба, нежна, но и отбълскаваща, приканваща, но и студена. Мога да бъда всичко. А ти какво искаш?

Севина бе страшно избухлива, черта, която с времето закърняваше и успяваше да бъде скрита от студеното, отблъскващо отношение и маниери. Можеше да е изискана, сдържана и учтива до крайност, но често сменяше настроенията си, бе трудна за разгадаване, още по-трудна за опознаване. Обичаше да се забавлява. Пиеше. Пушеше. Ходеше по дискотеки. Правеше глупости, но не й пукаше. Защо на един демон да й пука?
Имаше и скрита личност, напълно различен, нов човек, скрит в бездушната сянка на Севана, прикриващ се, но докога? Явно бе прекалено горделива, за да си признае. Ах, Сев, Сев, милото ми момиче.
*Името на човека който използвам за лик : Линдзи Фонсека
Допълнително : Не ви стана ясно? Добре.
Обичаше да танцува, да се забавлява, да обикаля света. Вече почти нямаше място, където да не е била. Хаваи, Лондон, Турция, Сидни....има ли смисъл да изброявам?

by **Амелия Нортфорд** Нед Мар 25, 2012 4:02 pm

Одобрена, добре дошла!

Севана

Севана

Re: Севана