Индекс
Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.
Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 30, на Нед Окт 10, 2021 6:48 pm
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребителиНай-новият потребител е s07
Нашите потребители са написали 9173 мнения in 711 subjects
Хотел "Кракен"
2 posters
Страница 1 от 1
Robbin.- chains and whips exite me;
- Вид: : a pureblood necromancer.
Име: : Робин Йелена Ан Даркууд.
Възраст: : a lady never reveals her real age.
Дарба: : i rise people from the grave and rule over dark magic.
Семейство: : a sister.
Брой мнения : 658
Join date : 17.11.2011 -
Re: Хотел "Кракен"
by falcon♥ Сря Фев 29, 2012 2:22 pm
Когато руснаците бяха разбили вратата на малката й стаичка, Фалкън бе направила единственото, което можеше да се направи. Не, този път автоматите не бяха намесени, защото бе забравила да вземе допълнително пълнители и сега нямаше нито един неизползван патрон за да го, ами, използва. И Хю не бе извадила от скъпият му калъф за да го покаже на света и да донесе масово унищожение. Харесваше мястото- дори и с нейните електрифицирани емоции и мисли пак сърце нямаше да внесе разруха. И хаос.
Вместо това бе нарамила огромната мешка на базуката на гръб и с лекота бе разтворила джамовете на прозореца, за да се изсипе елегантно на улицата. Напомняше малко на сцена от екшън филм със свръхестествени същества- дребничкото момиче се приземи във вихър от яркочервена коса в някаква клекнала поза, карайки паветата под подметките на евтините й кецове да се напукат и начупят. Имаше дори лек трус но за това бяха виновни отекналите на метал нейни крайници, не друго. Да си киборг в тези модерни времена не бе лесна задача. Прекалено много възможности да отекнеш на кухо.
Да се върнем обаче обратно към руснаците- те бяха заели позиции от горе и се опитваха да я накарат да се почувства малко гузно, че се опитва да избяга, подлагайки я на дъжд от куршуми. Вината за това си бе нейна- като член на горе-долу тайната полиция на Нортфорд се бе поизложила с появата си в малкото селце. Нямаше място тук поради ред съображения- като дом на всички изгнанници мястото бе извън правната юрисдикция на кралството и не можеше да извършва арести на поразия. Руснаците обаче я бяха издразнили и ги бе проследила от столицата- гадините бяха трафиканти на оръжие и се бяха огафили много сериозно. Предната нощ им бе провалила ле сделката на живота им и сега се връщаха за кървава вендета.
- И ваща майка също, вонящи на водка свине такива! - момичето размаха юмрук обягвайки поредният куршум. Трябваше да се изнася, бързо. Имаше шанс да хване влака от четири и двадесет и пет и да се измъкне от проклетото село преди някой друг да е решил, че не я иска като присъстваш. Вече я гледаха на кръв- уви, имаше си славата в професията в която е и никой не уважаваше това, че е минала на страната на уж добрягите. Никой не уважаваше много много тайната полиция като цяло- смятаха ги за пълни идиоти. Не беше далеч от истината.
Вместо това бе нарамила огромната мешка на базуката на гръб и с лекота бе разтворила джамовете на прозореца, за да се изсипе елегантно на улицата. Напомняше малко на сцена от екшън филм със свръхестествени същества- дребничкото момиче се приземи във вихър от яркочервена коса в някаква клекнала поза, карайки паветата под подметките на евтините й кецове да се напукат и начупят. Имаше дори лек трус но за това бяха виновни отекналите на метал нейни крайници, не друго. Да си киборг в тези модерни времена не бе лесна задача. Прекалено много възможности да отекнеш на кухо.
Да се върнем обаче обратно към руснаците- те бяха заели позиции от горе и се опитваха да я накарат да се почувства малко гузно, че се опитва да избяга, подлагайки я на дъжд от куршуми. Вината за това си бе нейна- като член на горе-долу тайната полиция на Нортфорд се бе поизложила с появата си в малкото селце. Нямаше място тук поради ред съображения- като дом на всички изгнанници мястото бе извън правната юрисдикция на кралството и не можеше да извършва арести на поразия. Руснаците обаче я бяха издразнили и ги бе проследила от столицата- гадините бяха трафиканти на оръжие и се бяха огафили много сериозно. Предната нощ им бе провалила ле сделката на живота им и сега се връщаха за кървава вендета.
- И ваща майка също, вонящи на водка свине такива! - момичето размаха юмрук обягвайки поредният куршум. Трябваше да се изнася, бързо. Имаше шанс да хване влака от четири и двадесет и пет и да се измъкне от проклетото село преди някой друг да е решил, че не я иска като присъстваш. Вече я гледаха на кръв- уви, имаше си славата в професията в която е и никой не уважаваше това, че е минала на страната на уж добрягите. Никой не уважаваше много много тайната полиция като цяло- смятаха ги за пълни идиоти. Не беше далеч от истината.
falcon♥- Вид: : Киборг. Вещица. Наполовина вампир. Има върколашка кръв. Абе... хибрид от всякъде.
Име: : Алая вон Шоу, a.k.a. Ястреб.
Възраст: : 253.
Дарба: : Лети на метли, хапе хора, превръща се на пълнолуние, зарежда се в контакти.
Семейство: : Има трима братя, две сестри и настойник.
Брой мнения : 7
Join date : 20.02.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Photoshop paintings
» .let the only sound be the overflow;
» Старият мост
» Спалнята на краля.
» Старият кралски дворец
» Някъде из горите на Трансилвания
» just tell me i'm beautiful.
» Blindshade