5 години по-рано, през едно горещо лято

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 21, 2012 5:30 pm

Песента на птичките огласяше висините на Плачещите хълмове. Някой услужливо ги бе нарекъл така, описвайки неземната красота на това място. "Сълзите" бяха всъщност красиви водопади, падащи пред огромни наклони обрасли с дървета. Така се образуваха малки, скрити местенца, където можеш да се настаниш и любуваш на околния свят през кристалните води.

Елизабет се беше уморила от дългото пътуване и шума на града. Стресът й идваше в повече. Затова просто паркира колата не далеч от тук и тръгна между дърветата. Беше късметлийка да намери място като това, защото бе перфектно за откъсване и релаксация. Тя съблече горните си дрехи и остана по бельо, надявайки се никой да не се навърта наоколо. Скри дрехите си под един храст и с едно движение цамбурна във малкото езеро, което се бе образувало. Студената вода обгърна сгорещеното й тяло и опресни мислите й, сякаш отмивайки всички тревоги. Лизи излезе на повърхността, поемайки си голяма глътка от чистия въздух. Огледа се и реши, че трябва да изпробва скритите зад водата дървета. Искаше да се покатери на някое и просто да се излежава на сянка, недостигната от жежкото лятно слънце.

by **Ник Джонсън** Вто Фев 21, 2012 5:42 pm

Ник беше за пореден път на обучение в гората. Трябваше да се научи да оцелява и да се бие в неудобни за него среди. Той скачаше от клон на клон и на всяко по-далечно дърво хвърляше по един нож за да може да стигне без много усилия. След поредното прескачане, Ник се подхлъзна и полетя надолу, но се хвана с ръце за клона. Набра се и реши да поседне. Седна и започна да оглежда гората наоколо. Харесваше му. Както всеки асасин, той се беше облякъл с много дрехи. Реши да ги свали, все пак бе лято. Остана по една черна тениска и едни черни, тесни панталони. Другите дрехи реши да захвърли някъде, наоколо. Направи ги на кълбо и заби два ножа в тях, после ги хвърли. Отдолу имаше езерце, но на него не му се плуваше, не още.

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 21, 2012 6:28 pm

Елизабет се гмуркаше и плуваше. И скоро стигна до крайната си цел. Пред нея се извисяваше водопада, а краката й почти стигаха дъното. Тя се спусна към силната струя и затаи дъх. За секунди мина през тънката преграда и стъпи в плитчините. Хвана се за един приведен почти до водата клон и се изтегли на него. Седна спокойно, но нещо я глождеше отвътре. Отдавна не бе използвала силите си и й липсваше чувството - онова потръпване и топлината, която се разливаше. Русокоската погледна нагоре и реши, че по-нависоко ще й е по-лесно да огледа местността и да реши какви ще ги върши.

Хвана се за следващия клон и малко по малко се заизкачва към върха на хълма. Имаше атлетично тяло и неимоверна сила, която се дължеше най-вече на човешката раса. Скоро краката й стъпиха върху меката почва на пътя, който водата бе изрисувала в горския пейзаж. Зад Ли дърветата се сгъстяваха все повече и повече, а ниската растителност бе толкова гъста, че дирите на водата се губеха лесно.

Пред нея обаче се разкриваше една много по-красива гледка. Ели се почувства така все едно е застанала на края на света. Усмихна се доволно и протегна ръка. Запя. Думите бяха едно от многото стари заклинания, която тя знаеше. Гласът й поде нежно песента и се понесе с вятъра като глас на сирена над солените дълбини. Езерото долу се развълнува и вълни се издигаха все по-високо. Образува се огромен воден стълб. Водата утихна и стълба стана кристален. Слънчевите лъчи попаднаха на него и течността ги пречупи, оцветявайки ги и хвърляйки ги във всички посоки. Мястото се озари и засия като диамант.

by **Ник Джонсън** Вто Фев 21, 2012 7:11 pm

Докато си седеше над езерото, Ник видя как се издига една водна колона. Той дочу един много красив глас. Беше сигурен, че принадлежи на красиво момиче. Слънцето блестеше ярко, но Ник щеше да поеме риска. От водна колона, тя се превърна в кристална. Ник извади няколко ножа и ги хвърли. Те се забиха един над друг в кристала и след миг Ник беше на върха на колоната. Щеше да чака момичето да направи нещо.

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 21, 2012 7:38 pm

Очите на Елизабет бяха заслепени от многобройните ярки цветове, но постепенно свикнаха. И момичето забеляза една фигура покатерчила се на върха на стълба. Ли сложи ръце на кръста и погледна фигурата с поглед тип: Ти пък от къде се взе? Протегна едната си ръка и привика застиналата вода. Стълба се наклони и изтърси фигурата на земята до нея. След това се спусна и вля в езерото.

- Какво правехте там горе? - попита Ли мъжа, който стоеше до нея. Беше си чисто безумие да се катери по нестабилна преграда и още повече - без да знае от къде се е появила. Ами ако го беше пуснала във езерото?

by **Ник Джонсън** Вто Фев 21, 2012 7:50 pm

- Знаех си, че ще направиш нещо такова. Бях наблизо и чух гласа ти, после видях стълба и се покатерих. Наистина бях прав - красивият глас принадлежи на красиво момиче. Аз съм Ник, и моля те, нека си говорим на ти. Не обичам официалностите. - Ник протегна ръката си и се усмихна ведро. Това момиче му допадаше. Явно имаше магически сили. - Та нека отидем и да ми разкажеш повече за твоите сили. Не всеки може да издигне воден стълб. Говори спокойно пред мен, и аз имам някакви...дарби да ги наречем. Но преди да говорим, облечи се ако искаш.

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 21, 2012 8:00 pm

Русокоската бе стъписана. Пое ръката мъжа и промърмори:

- Аз съм Елизабет.

Веждите й бяха повдигната в почуда. Какво можеше да отговори и най-вече на кое първо.

Ел хвана ръката на Ник и без да каже нищо ги телепортира до другия бряг, където бе оставила дрехите си. Щом стъпи на земята се отправи към храста и го разтършува. Намери роклята си и я сложи. Лизи не забеляза, но бельото й веднага намокри връхната дреха. Тя хвана сандалите си в ръка, погледна Ник и тръгна по брега на езерото.

- Чувал ли си за Богинята на страха? - попита го тя с лека усмивка. Знаеше, че и да не знае за съществуването й тя държеше малка част от душата му, където страховете му се спотайваха в очакване да излязат.

by **Ник Джонсън** Вто Фев 21, 2012 8:36 pm

- Не, но щом питаш сигурно си ти. И какви са уменията ти? По-добре ми покажи. Искам да видя какви са страховете ми. Повярвай ми, искам да ги узная. Е?! После аз ще ти покажа какво мога, но едва ли ще можем да ги сравним. Твоето е магия, моето е... все едно. Ще започваш ли? - Ник седна срещу нея и се усмихна, когато забеляза, че бельото й е намокрило роклята. Той махна тениската си и я погледна. - Какво?! Жега е, пък и така ще е честно.

by **Elizabeth Winter** Сря Фев 22, 2012 1:14 pm

Елизабет се усмихна и застана пред Ник. Клекна, навеждайки едно коляно към земята и облягайки ръка върху другото.

- Наистина ли искаш да разбера най-дълбоките ти тайни? - повдигна вежда тя.

Дяволитият й поглед означаваше много неща.
Тя се наведе напред, гледайки мъжа в очите. Лицата им бяха на дъх разстояние. Ел обаче продължи към ухото му и прошепна:

- Време е за истината.

Внезапно стана, хвана с ръка главата на Ник и я повдигна към себе си. Очите й заблестяха в червено и тя проникна в съзнанието. Затършува в най-тъмните кътчета.

- Боиш се от загубата. - изрече тя делово. - От миналото и бъдещето. Не страх от неизвестното, а от това да се повтори. Близък човек, битка, дори имущество. Какво са ти сторили? - прошепна тя, онемяла.

by **Ник Джонсън** Сря Фев 22, 2012 6:04 pm

Ник се хвана за главата и после погледна Ел в очите.
- Добре, ще ти кажа. Като много малък кланът, който ме е обучил, уби родителите ми. После същия този клан ме прибра и ме обучава. Мислят си, че съм забравил, но когато стана по-силен ще ги унищожа всички - до един. - Ник се подпря на едно дърво и извади един от ножовете си, започна да го върти между пръстите си и после го хвърли нагоре. След миг ножа падна и Ник успя да го хване за дръжката. - Това е. Каква е твоята история?

by **Elizabeth Winter** Сря Фев 22, 2012 7:58 pm

Елизабет се обърна към водата, кръстоса ръце зад гърба си и въздъхна. Нямаше еднозначен отговор на този въпрос.

- Моята история датира от Началото. Толкова е назад във времето и толкова голяма, че вече не помня повечето от самото Начало. - тя сведе глава. - Минала съм през повече от колкото някой би си помислил.

Ел се усмихна с онази малки, красива усмивка и погледна Ник. В очите й играеха пламъчетата на миналото.

- Искаш ли да поплуваме?

by **Ник Джонсън** Сря Фев 22, 2012 8:10 pm

Ник се позамисли и после се засмя. Той прегърна Ел през кръста и след миг двамата бяха скочили в езерото. Веднага щом Ник и Ел се озоваха във водата, той пусна ръцете си и се отдръпна от нея.
- Извинявай. - Усмихна се и се засмя. Погледна я в очите - бяха много красиви, почти като нея. - Това, че си създадена от самото Начало не те прави стара, даже напротив, според мен си се разкрасила. Винаги ли си била толкова красива, или...

by **Elizabeth Winter** Сря Фев 22, 2012 8:50 pm

Елизабет се засмя. Мъжа явно нямаше голям опит с богините.

- В началото бях само сянка, но бързо се материализирах. Бях момиче, докато не набрах достатъчно мощ, за да се превърна в млада жена. Божествената ми форма е три пъти по-красива от тази. - усмихна се Ели. - А това - направи жест към себе си. - е приемно тяло което използвам от известно време...

Тя се приближи до Ник и внезапно го изпръска. Побягна, защото знаеше, че ще има последици. Звънкият й смях огласи мястото и сякаш го накара да оживее.

by **Ник Джонсън** Сря Фев 22, 2012 9:43 pm

Ник се усмихна след като Ел му пръсна вода, гмурна се и започна да плува два пъти по-бързо от преди. Той хвана момичето за краката и я дръпна надолу. След две-три секунди Ник я извади от водата, с лице към себе си и я обгърна с ръце. Доближи се до нея.
- Наистина?! Възможно ли е да има по-красиво нещо от теб?!- Момчето се отдръпна леко назад и после пръсна малко вода в лицето й, както и тя направи. - На теб никой ли не ти е казвал, че няма по-бърз плувец от мен?!

by **Elizabeth Winter** Сря Фев 22, 2012 9:57 pm

Елизабет се засмя.

- За съжаление не - отвърна тя. - Но вече знам - усмихна се дяволито.

Гмурна се и заплува към дълбините, но не отиде далеч. Отпусна се във водата. Не й трябваше кислород, затова можеше да седи там до края на света. Реши, че е ще по-забавно ако приеме нова форма. Щеше да й е по-лесно да плува. Ли затвори очи и повика обкръжаващата я вода. Тялото й засия и скоро косата й се удължи и закри вече голото й тяло, а вместо краката й сега имаше огромна перка. Жената заприлича на русалка, но с много повече способности. Заплува нагоре и показа глава над водата с онази озарителна усмивка. Пое си дълбоко въздух и приглади дългите си коси. Оказа се точно пред Ник. Погледна го.

by **Ник Джонсън** Сря Фев 22, 2012 10:35 pm

Ник погледна към Ел - беше приела нова форма. Усмихна се.
- И в тази форма мога да ти натопя главата във водата. - Ник се приближи бързо до нея. - Сега искам само да си върнеш старата форма с крака и ти обещавам ще направим нещо наистина забавно. - Той беше намислил много неща, но за най-забавното за което се сещаше трябваше и двамата да имат крака. - Е?!

by **Elizabeth Winter** Чет Фев 23, 2012 1:30 pm

- Това ли искаш? - попита Ели - Тогава ме хвани! - предизвика го тя.

Гмурна се и заплува накъдето й видят очите. Усещаше всяко движение, виждаше всяко чудато същество, чуваше всяка вълна.

Забеляза светлинка в тъмнината на дълбините. Само за миг бе там и пред нея се разкри малък подводен свят излязъл сякаш от приказките. Тя бавно се приближи и разбра, че се намира всъщност близо до дърветата и водопадите. Тя размърда опашка и се оказа пред малък вход. Погледна назад и намирайки с очи Ник го привика. След това бързо мина през дупката и веднага излезе на повърхността на скрита, подводна пещера. Водата се отразяваше по стените й и танцуващият й силуета правеше мястото някак живо.

by **Ник Джонсън** Чет Фев 23, 2012 1:39 pm

Ник изплува на повърхността до Ел и я прегърна. Приближи се до лицето й.
- Е, хванах те. Сега моля те върни си краката. Обещавам ти ще ти хареса. - Той я обърна с лице към себе си. Двамата бяха на много малко разстояние един от друг. Ник я гледаше в очите, бяха много красиви, уникални на цвят.

by **Elizabeth Winter** Чет Фев 23, 2012 2:14 pm

Ели се усмихна. След миг опашката й взе да избледнява и изчезва. Върна първоначалната си форма.

Ли се обърна към каменистия бряг на пещерата и излезе. Роклята й бе прилепнала по цялото й тяло, разкривайки красивите й извивки. Косата й лъщеше, а по кожата й малки капчици се стичаха. Тялото й се бе затоплило от магията и сега студения въздух на скритото място й действаше ободрително. Тя отметна глава назад наслаждавайки се на усещането - водата изтичаше на малки вадички от нея на пода.

- Какво си ми приготвил? - попита Ли, поглеждайки към Ник.

Тя се усмихна дяволито. Тук те двамата сякаш бяха откъснати от света, сами, но щастливи от факта. Ели търсеше точно това и го намери макар и не напълно сама. Но така бе по-добре, по-забавно.

by **Ник Джонсън** Чет Фев 23, 2012 4:42 pm

Двамата бяха отново в езерцето. Ник обгърна Ел с ръце и след миг двамата се озоваха на дъното на езерото. След няколко секунди двамата летяха във въздуха, а Ник държеше Ели за ходилата.
- Три, две, едно... - Той изстреля Ели още по-нагоре във въздуха, а той направи едно кълбо и падна във водата. Изстреля се отново и на средата на пътя си, той хвана Ел през кръста и двамата започнаха да падат надолу. - Две, едно... - И те паднаха във водата. Ник пусна ръцете си и я погледна в очите. - Е?! Какво ще кажеш?!

by **Elizabeth Winter** Пет Фев 24, 2012 1:01 pm

- Ъъъ - Ел се запецна. Всичко стана толкова бързо, че тя дори не можа да разбере какво точно се случва.

Но се размисли за няколко секунди и почти всичко й се изясни. Тя повдигна вежди и се усмихна.

- Браво! - каза тя, доволно. - Това си е направо феноменално при положение, че си човек.

Тогава Ли се замисли. Отдавна не бе имала истински последователи. Хора, които да са свързани с нея, с които да контактува. Каузата на Ник беше благородна и правдоподобна. И като свърза изводите на двете богинята се обърна към мъжа и му се усмихна.

- Сега аз имам нещо за теб. Каза, че искаш да отмъстиш. Ще ти помогна. Но всичко си има цена както кажеш. Ето сделката: Ти ставаш мой жрец и аз ти давам всичко по силите си.

by **Ник Джонсън** Пет Фев 24, 2012 1:55 pm

Ник се замисли.
- И какво по-точно значи да съм твой жрец? - Силите му щяха да достигнат апогея си, ако една Богиня му помогнеше. Той щеше да се съгласи, но искаше да знае какво по-точно ще трябва да прави. - Какво ще трябва да правя?

by **Elizabeth Winter** Пет Фев 24, 2012 2:13 pm

- О, все елементарни работи! Да правиш жертвоприношения в моя чест, да ми издигнеш храм, да проповядваш вяра в мен... - Ел не се сдържа и се разхили. Физиономията на Ник бе просто безценна.

- Шегувах се! Ами ти ще бъдеш нещо като мой пратеник. Когато ми трябва помощ за нещо ще се обърна към теб. Не е толкова сложно. Не се притеснявай. - Ли му намигна.

Богинята се справяше отлично и сама, но с крилатата опашка, която Рая й бе пуснал, не й провървя. Все още не можеше да измисли начин как да ги спре. И тя имаше недовършени дела като Ник.

by **Ник Джонсън** Пет Фев 24, 2012 2:19 pm

- Приемам, но преди това ми кажи. Защо ти, богинята на страха, която може много повече от мен, ще иска помощ от все още необучен асасин?! Имаш проблеми или какво?! Искам да знам всичко, щом ще се забърквам с Богове. - Ник излезе от езерцето след него излезе и Ел.

by **Elizabeth Winter** Пет Фев 24, 2012 2:44 pm

Елизабет протегна ръка към главата на Ник. Нежно я постави там, погледна го в очите. Нейните заблестяха в златисто и една топла тръпка се прокрадна по тялото към ръката й, предавайки я на Ник. После се отдръпна.

- Ще научиш всичко, миличък. - усмихна се Ел. - Още не се бутай между шамарите. - засмя се тя. - И като спомена, мога да те науча на много неща. - Нека започнем с нещо, което вече владееш до някъде. Какво ще кажеш?

Тя погледна Ник в очите. Прекрачи към него. Но вече не докосваше земята. Сякаш се бе качила на първото стъпало на невидима стълба. След малко пак прекрачи... и пак, и пак... Скоро се озова над главата на мъжа. Застоя се там.

- Трябва да отключиш летателните си способности напълно. Да владееш въздуха и да го превърнеш в свой приятел, да го почувстваш. Защо не пробваш?

Ели искаше да види реакцията на новооткрития си жрец, когато разбере, че може много повече, от колкото е и сънувал.

by Sponsored content

5 години по-рано, през едно горещо лято

5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято