5 години по-рано, през едно горещо лято

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 21, 2012 5:30 pm

First topic message reminder :

Песента на птичките огласяше висините на Плачещите хълмове. Някой услужливо ги бе нарекъл така, описвайки неземната красота на това място. "Сълзите" бяха всъщност красиви водопади, падащи пред огромни наклони обрасли с дървета. Така се образуваха малки, скрити местенца, където можеш да се настаниш и любуваш на околния свят през кристалните води.

Елизабет се беше уморила от дългото пътуване и шума на града. Стресът й идваше в повече. Затова просто паркира колата не далеч от тук и тръгна между дърветата. Беше късметлийка да намери място като това, защото бе перфектно за откъсване и релаксация. Тя съблече горните си дрехи и остана по бельо, надявайки се никой да не се навърта наоколо. Скри дрехите си под един храст и с едно движение цамбурна във малкото езеро, което се бе образувало. Студената вода обгърна сгорещеното й тяло и опресни мислите й, сякаш отмивайки всички тревоги. Лизи излезе на повърхността, поемайки си голяма глътка от чистия въздух. Огледа се и реши, че трябва да изпробва скритите зад водата дървета. Искаше да се покатери на някое и просто да се излежава на сянка, недостигната от жежкото лятно слънце.

by **Ник Джонсън** Пет Фев 24, 2012 3:53 pm

Ник се учуди, когато Ел му каза, да опита да полети, но реши да го направи. Вдигна единия крак във въздуха и след като видя, че е стъпил на твърдо продължи да се катери нагоре. Започваше да крачи по стълбата все по-уверено и все по-бързо. След миг беше над Богинята и продължаваше да се изкачва. Двамата бяха над всички дървета в гората.
- Сега какво?

by **Elizabeth Winter** Пет Фев 24, 2012 4:05 pm

- Сега какво ще кажеш за онзи водопад, ей там, където седяхме преди известно време. Нека се състезаваме до там. Едно, две, три.

Елизабет се усмихна преди да потегли. Фокусира се върху отсрещния бряг на езерото и прекрачи. Една, малка, невинна стъпка и беше там. Преди Ник, но това хич не я учуди. Знаеше, че е учуден и сигурно объркан. Изчака го да се доближи дпстатъчно, за да я чува добре и обясни.

- За да се придвижваш достатъчно бързо просто трябва да си поиграеш с времето. Фокусираш се върху едно място, виждаш го в съзнанието си отблизо, улавяш уникалното, различното в мястото. Гмуркаш се във въздуха и си там. Сега си избери място и пробвай?

by **Ник Джонсън** Пет Фев 24, 2012 4:14 pm

Ник се усмихна, фокусира се над едно място. Видя го отблизо, сега оставаше само да се "гмурне" във въздуха. Опита веднъж и не стана, втори, трети път докато накрая се появи точно пред Богинята. Прегърна я и след миг двамата бяха във водата, не те не паднаха, просто Ник използва умението си.
- Нищо не пречи да смесваме полезното с приятното, нали?!

by **Elizabeth Winter** Пет Фев 24, 2012 5:23 pm

Елизабет се засмя.

- Разбира се. - каза тя.

Обви ръце около врата на Ник и му се усмихна.

- Всъщност дойдох тук, за да разпусна. - призна си тя.

Усмивката й стана дяволита. Ли обърна леко глава настрани. Приближи се към мъжа и го прегърна.

- Да бъдеш жрец си има и предимства. - засмя се пак тя.

by **Ник Джонсън** Пет Фев 24, 2012 5:38 pm

Ник я задържа в прегръдките си.
- Например какви?! - Ник се потопи заедно с Богинята и двамата бяха на пет метра под водата. Изведнъж двамата се изстреляха много бързо във въздуха, но този път не паднаха във водата. Той я прегръщаше, двамата бяха стъпили на нещо във въздуха.

by **Elizabeth Winter** Пет Фев 24, 2012 5:47 pm

- Останеш ли по-дълго с мен ще видиш. - каза Елизабет, усмихвайки се.

Денят отиваше към своя край и беше захладняло. Водата бе топла, но навън духаше вятър. Ли потрепери и стисна още по-здраво Ник, сгушвайки се в него. Беше доволна, че не е сама и забравена. Винаги, когато някой се заинтересуваше от нея на богинята й бе приятно да го удостои с вниманието си. Ник беше привлякъл нейното. Чудеше се дали бе случайно. Ако ли не тогава беше късметлийка да срещне изобщо някой в това скрито кътче.

by **Ник Джонсън** Пет Фев 24, 2012 6:54 pm

Двамата започнаха да падат и по едно време стигнаха земята. Ник видя, че Ли трепери.
- Изчакай само минутка. - След по-малко от половин минута Ник се върна със всички плътни и дебели дрехи, които един асасин трябва да носи. Ник беше гол до кръста. - Вземи. Ще се стоплиш. - Мокър, но му харесваше така.

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 6:58 am

Елизабет при малко колебливо дрехите.

- Ами ти? - попита тя.

Имаше някои недостатъци да си сред хората. Приемното тяло в повечето случаи отговаряше като обикновено човешко такова. А ли си бе избрала доста слаба фигура. Беше й странно елементите, които тя владееше и чувстваше да й причиняват дискомфорт. Светът обаче се променяше и Ли бе сигурна, че скоро ще може да се разхожда в истинската си форма.

Златокоската хвана една от дрехите, но знаеше, че ще я намокри и нямаше да има полза. Тя се усмихна на Ник, обърна му гръб. Оказа се пред красивия залез, но явно не обърна внимание. Съблече роклята си и дългите порозовели слънчеви лъчи, които все още се показваха над хоризонта, обвиха тялото й. Тя навлече асасинската дреха. Не бе много дълга - стигаше до малко над средата на бедрото й - но важното бе, че я стопли. Ли седна на тревата, опъна крака, облегна се на дланите си и се загледа в залеза. Погледна и към Ник, подканвайки го да седне до нея.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 7:53 am

- Какво аз?! Мислиш ли, че тук може да по-студено от колкото в пещера. Повярвай ми, карали са ме да живея месец в пещера, без храна и без плътни дрехи. Дават ти един нож и ако след един месец се върнеш, преминаваш, ако ли не, дори няма и да те погребат. Трудно е да си асасин, но има и забавна част. - Ник седеше до Ли и я гледаше в очите. - Разкажи ми какво е да си част от Боговете?

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 8:23 am

- Ако трябва да бъда честна - не знам. Много от боговете не знаят за мен или са ме забравили. От началото съм сама, така и до днешни дни. Те си имат съвети, събирания и т.н. Била съм веднъж или два пъти, но никога не съм била част от тях като колектив.

Елизабет се замисли за всичките си странни и редки срещи с други представители на нейната раса. Може би и това, че е една от най-древните я отделяше. А, може би знаеше истинската причина, но не искаше да я признае.

- Но пък да си бог може да е много забавно, особено когато имаш с какво да си играеш - усмихна се тя.

Този път говореше за всичките пречки, които бе срещнала по пътя си. Виждате ли, тя никога не започва спор, естествено ако си няма причина. Може да я описват като дива и необуздана, но истината бе, че всеки си има две страни.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 8:37 am

- Моля ти се, говори без недомлъвки. Ако ще съм твой жрец искам да знам всичко за теб, а после ти ще узнаеш останалата част от мен. Сделка? - Ник се усмихна. Скочи нанякъде и след две минути се върна с клони и сухи пръчки. Запали ги само с едно докосване. Огъня беше точно до Ли, тя трябваше да се стопли.
- Кажи ми за недостатъците на това да съм твой жрец, знам, че има такива.

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 10:30 am

- Хм, ако за недостатък смяташ постоянната ти връзка с мен. - Ели се засмя.

Но знаеше, че Ник иска да чуе истинската причина. Знаеше също и, че ще й е трудно да привика спомените. Усмивката й повяхна. Раздразнение се намести на нейно място върху красивото й лице.

- Добре, де. Ще ми помагаш в битки, а на дневен ред е да спра шайка некадърни, безмозъчни, безчувствени ангели, които са ми по петите. И няма да е лошо да ме браниш, когато съм в опасност. Но това е само за протокола. Мога да се грижа за себе си. Просто ми трябва още една глава да мисли с мен за онея крилати същества. Туй то. Ако не ти харесва можеш да се откажеш, но ще остане отпечатък. Следователно голям избор няма. - саркастично заключи Ли.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 10:40 am

- Не, нямах това в предвид. Просто исках да знам точно в какво се забърквам. Последен въпрос. Защо те преследват некадърните ангели, и как аз мога да убия ангел? Едва ли един кръвоизлив ще ги убие, както става при моята раса. - Ник се загледа в пламъка на огъня, после в звездите и накрая погледна лицето на Лизи. Той не можеше да реши кое от трите е най-красиво.

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 11:34 am

- Това са два въпроса, миличък. - засмя се Елизабет. - И понеже вече си мой жрец ще ти се доверя, но нека те предупредя. Всичко казано тук няма да излезе наяве и аз ще се погрижа за това - каза тя уверено. - Преследват ме, защото... - спря за малко. Спомени проблеснаха пред очите й и тя сведе глава. - Бях близка с един от тях. За мен бе поредния познат, но той не гледаше така на нещата. Не знаех, че е ангел - беше живял достатъчно дълго между хората, за да заприлича прекалено много на тях. Беше и достатъчно смел, че да започне да чувства... и то точно любов. Братята му, обаче не одобриха всичко това и решиха, че ако умра той ще го преживее след време. Но не беше просто това. Нещото, което най-много ги измъчваше беше, че аз бях тази, която всяваше разруха и смърт. Е, хванаха ме и ме затвориха в Рая, докато измислят как да ме убият. Не можеше да стане по познатия им начин. Дар, който получих преди много, много време. - обясни на Ник, обръщайки лице към него. - Така и не успяха да открият начин и тогава дойдоха моите времена и намерих своя път навън. За тях съм бунтар, пречка и дори причина за гражданска война. Затова ме искат.

Бети се огледа. Махна с ръка и между двамата се появи красива покривка и достатъчно храна, чийто аромат се разнесе във въздуха. Изглеждаше вкусно.

- Знам един-два начина за убиване на ангели, но не можем да се справим така. Трябва ни план и средство за масово убийство, ако ще ги убиваме изобщо. Те са агресивни и безчувствени И многобройни. Трябва да намеря начин да ги спра, а не ги убивам. Но сега е време за вечеря. - констатира Ли и се усмихна.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 12:41 pm

Ник си взе нещо от покривката и го хапна.
- Знай, че ако някой те преследва, ще го убия. Ангел или Бог, за мен расата му е без значение. Но за това ще говорим утре. - Ник се усмихна и отново погледна в очите на Ели. - Красиви са - очите ти. До преди малко се опитвах да ги сравня със звездите или пламъчетата на огъня, но са по-красиви и от двете. Единственото по-красиво от твоите очи, това са моите.

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 1:47 pm

Когато Ник заговори Ли го гледаше и се усмихваше. Последното изречение обаче я обърка. Но скоро го изконсумира и започна да се смее. В началото бе невинно, стана силно. Ели се хвана за корема и легна на земята. Скоро се смееше толкова много, че смехът й стана тих. Заболяха я устата, корема и едвам си поемаше въздух. Толкова й беше смешно, че й излязоха сълзи. Потъркаля се още малко в тревата докато се успокои и накрая седна пак.

- Хубав начин да направиш комплимент на красива жена с високи обноски и способността да те опече като прасенце. - отново се засмя тя. - О, от толкова много време не съм се смяла така. - Ли избърса сълзите, които бяха потекли, докато се смееше.

После погледна към небето. Беше безоблачно, а звездите толкова ярки, че Ли имаше чувството че може да ги докосне. Луната вече се извисяваше над тях и хвърляше мистериозната си светлина във водата.

- И все пак небето е страхотно тази нощ.

Радваше се най-вече от факта, че не го гледа от някоя бирария или от дома си, сама.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 3:21 pm

- Да, но не небето е най-красивото нещо на света, повярвай. Има и по-красиви. - Ник прегърна Бети и бавно се приближи до нея. Затвори очи и започна да я целува. Бавно и нежно. Не знаеше какво ще стане след това, нито как Богинята ще реагира на целувка от простосмъртен, но просто го направи. Без да мисли за ангели, за Богове, за асасини и за други хора. Просто го направи.

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 5:18 pm

Елизабет се стъписа. Не го очакваше. В първия момент се вцепени, но в последствие реши, че няма да й навреди. Отвърна на целувката. Беше нежна и плаха... дори романтична. Ли отдавна не познаваше това чувство. Безкрайното й пътуване я уморяваше и заемаше живота й. Да, беше имала много възможности, но някак нещата все не се получаваха. Сега тя просто се отпусна. Това бе един от най-добрите начини да си почине от наторения си живот.

Устните им се отлепиха, но лицата им запазиха малкото разстояние. Ли се усмихна и погледна в очите на Ник, а след това към устните му. Прехапа долната си устна.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 5:32 pm

Ник се усмихна и продължи да целува Бети. Прегърна я и започна да я целува по врата. Притисна я до себе си.
- Красива си. - Каза той и продължи да я целува. Изпитваше нещо различно, това не беше поредната заигравка с поредната жена, той беше с Богиня. Едва ли са много живите хора, които могат да се "похвалят" с това, но на него не му пукаше. Имаше нещо различно в тази Богиня, освен расата. Не приличаше на никое момиче по света по характер.

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 6:00 pm

Елизабет вече не беше учудена. По-скоро си мислеше: "Бърз е!". Да, само си представете самодоволната усмивка и повдигнатите вежди. Знаеше, че ще бъде една интересна нощ.

Ли зарови ръка в косите на Ник и се наслади на целувките му. Обърна и тялото си към него, приближавайки се още малко.

След известно време вдигна главата му и целуна устните му страстно. Освобождавайки се от целувката се насочи към ухото му. Захапа меката част. Целуна под нея и продължи надолу. Но не стигна далеч, връщайки се към устните му отново.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 6:56 pm

Ник я целуваше страстно. Прекара пръсти през косата й и я дръпна рязко назад. Да, причиняваше й болка, но какво пък е болката в сравнение с удоволствието. Той започна да я целува по врата. След миг пусна косат й и се върна на устните. Усещаше нещо повече от страст, нещо което не беше изпитвал от много отдавна. Сега закон номер едно на асасините не важеше: Никога с жена по време на обучение или мисия!Той се спря за малко, отдръпна се от Ел.
- Нарушавала ли си някога законите? - Въпросът му ясно важеше за законите на расата, а не на света. Без да чака отговор Ник отново започна да я целува. Не му пукаше нито за асасините, нито за някой друг. Важен бе мига с красивата Елизабет.

by **Elizabeth Winter** Съб Фев 25, 2012 7:19 pm

Лизи усети болката, но беше неприятно само за приемното й тяло. Тя обичаше болката, защото пораждаше страх. Доставяше й удоволствие. Един стон се откъсна от устните й. Бети се задъха. Целувките му оставяха огнени отпечатъци по кожата й и пареха като жигосани. Всеки път, когато я докоснеше страстта се увеличаваше. И скоро заплашваше да прелее.

Един въпрос беше зададен. Лизи се изкикоти тихо.

- През цялото време - прошепна тя в ухото на Ник.

Надигна се от мястото си и седна в скута на мъжа. Целуваше го, където свари. По случайност захвана връхната дреха, която носеше. Тя беше завързана отпред, но сега възела бе развързан и плата разкри изящните й извивки. Бельото й не беше вече мокро. Ли заби нокти в гърба на Ник.

by **Ник Джонсън** Съб Фев 25, 2012 8:32 pm

Кръв започна да тече от гърба на Ник. Той се изкикоти между целувките и захапа силно долната й устна. Харесваше му. Той се излегна на тревата и придърпа към себе си и притисна тялото й към своето.
- Теб те гонят ангели, аз убивам асасини. Странна двойка, а?! - Ник прекара пръст по голия гръб на Елизабет. Искаше му се да може да е с нея цял ден и цяла нощ. Тази нощ наистина се очертаваше да е красива, не само заради звездите, огъня и гората...

by **Elizabeth Winter** Нед Фев 26, 2012 5:03 am

- Не се впрягай. Има и по-странни. - усмихна се тя.

Ели сложи длани върху гърдите на Ник и подпря брадичка на тях. Погледна го. Ли беше имала дълги и кратки връзки, еднонощни афери и побъркани, любовни дни... но никога не се е забърквала с толкова живо и земно същество. Като изключим всичките магийки и дарби Ник си бе обикновен човек, но бе по-истински и от скалите, тревата, водата. Искаше да знае повече за него - какъв е той и какво ще прави след като изпълни мисията си.

- Кажи ми... какво запланувал за след асасините? - поиска да знае тя, небрежно.

by **Ник Джонсън** Нед Фев 26, 2012 9:54 am

Ник се зачуди. Какво наистина щеше да прави след като си отмъсти?!
- Ами ще съм твой жрец. Ще убивам ангели. Другото ще го мисля в действие! - Той се усмихна и притисна Ели до себе си. Целуна я. - Ами ти?! След като ме обучиш какво ще правиш?!

by Sponsored content

5 години по-рано, през едно горещо лято

5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято