5 години по-рано, през едно горещо лято

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 21, 2012 5:30 pm

First topic message reminder :

Песента на птичките огласяше висините на Плачещите хълмове. Някой услужливо ги бе нарекъл така, описвайки неземната красота на това място. "Сълзите" бяха всъщност красиви водопади, падащи пред огромни наклони обрасли с дървета. Така се образуваха малки, скрити местенца, където можеш да се настаниш и любуваш на околния свят през кристалните води.

Елизабет се беше уморила от дългото пътуване и шума на града. Стресът й идваше в повече. Затова просто паркира колата не далеч от тук и тръгна между дърветата. Беше късметлийка да намери място като това, защото бе перфектно за откъсване и релаксация. Тя съблече горните си дрехи и остана по бельо, надявайки се никой да не се навърта наоколо. Скри дрехите си под един храст и с едно движение цамбурна във малкото езеро, което се бе образувало. Студената вода обгърна сгорещеното й тяло и опресни мислите й, сякаш отмивайки всички тревоги. Лизи излезе на повърхността, поемайки си голяма глътка от чистия въздух. Огледа се и реши, че трябва да изпробва скритите зад водата дървета. Искаше да се покатери на някое и просто да се излежава на сянка, недостигната от жежкото лятно слънце.

by **Elizabeth Winter** Нед Фев 26, 2012 10:08 am

- Първо ще се бия рамо до рамо с теб. А след като се отървем от ангелите... Ще живея. Все ще изникне нещо, което да ме държи будна. - усмихна се Ли.

Да смяташе още дълги време да не заспива, а тази нощ въобще не й се спеше. Изправи гръб, настанявайки се в скута му, но после бавно се наведе към Ник. Спря се за миг на дъх разстояние от лицето му и го целуна нежно. Сложи ръце на земята, от двете страни на мъжа и облегна тялото си на неговото. Кожата й се допря до неговата и това я накара да настръхне.

by **Ник Джонсън** Нед Фев 26, 2012 10:18 am

Ник извади един нож и го метна нанякъде.
- Какво, не знаеш ли, че тук има неща, които няма да са приятни на човешката ти форма?! - Той целуна Богинята и притисна тялото й до своето. - Трябва да свикнеш с мисълта, че във всеки един момент мога да извадя оръжие, дори да не нося нищо. - Ник се засмя и започна да целува Ел. Тази Богиня беше красива, истинска и можеше да му помогне в отмъщението. Като се замисли за това...
- Само че, ти няма да се биеш с ангелите. Аз ще ги убия, колкото и да са на брой. Ти само ще ми кажеш как! И въпреки, че си Богиня, а аз смъртен, мога да те спра. - Ник говореше напълно сериозно.

by **Elizabeth Winter** Нед Фев 26, 2012 11:46 am

Елизабет се засмя.

- Миличък, когато аз влизам в бой формата ми се променя. Човешката обвивка е с цел прикритие. Ще съм три пъти по-могъща. Пък и не съм убедена, че ще воюваме на Земята. Няма да се изправиш сам пред онези крилати гадове. - Ли приглади един кичур, който бе паднал на лицето на Ник - Няма да го позволя - прошепна тя и го целуна.

Беше й приятно да е в нечии прегръдки. Чувстваше се топла и искана.

- Но нека не говорим сега за работа - каза тя. - Нека си починем преди да пристъпим към това... - измърка Ли загадъчно. Усмихна се дяволито и размърда тяло.

by **Ник Джонсън** Нед Фев 26, 2012 1:28 pm

- Добре, Бети. - Каза Ник и я целуна като отново захапа долната й устна. - Какво?! Харесва ми! - Той се засмя и отново я целуна. Притисна я по-силно до себе си. Чувстваше, че тя не е просто Богиня търсеща наслада с почти непознат. Харесваше му да я прегръща и да я целува. - Защо ми помагаш? Защо точно мен избра за твой жрец? На света има милиарди хора, които са много по-силни и по-красиви от мен.

by **Elizabeth Winter** Нед Фев 26, 2012 2:04 pm

Елизабет повдигна рамене.

- Беше на точното място по точното време. Пък и историята ти ме заинтригува. Но повярвай по принцип съм капризна и си падам перфекционист, така че няма да е лесно. - каза тя сериозно.

Знаеше, че има още много път да се извърви, докато Ник влезе в ролята на неин жрец, но хубаво бе, че Ел имаше търпение... поне до някъде. В момента това обаче не я притесняваше. Искаше просто да се отпусне и да си изкара една прекрасна нощ в чужди прегръдки. Да, знам, че ще ви прозвучи странно, но Ли понякога имаше нужда точно от това.

by **Ник Джонсън** Нед Фев 26, 2012 2:50 pm

- Ако само ще си говорим, по-добре се облечи, ок?! Ще направя нещо, за което после може и да съжалявам. Хайде сега кажи какво ще правим. - Ник се усмихна и я целуна по устните. Това момиче много му допадаше. Ако тя го искаше щяха да си изкарат една прекрасна нощ заедно. Той я целуна по врата след което отново се върна към устните. Бяха толкова топли, меки и нежни.

by **Elizabeth Winter** Нед Фев 26, 2012 6:41 pm

Елизабет се усмихна през целувките, които Ник й подаряваше. Тези меки устни не й даваха да отговори. Тя се дръпна леко.

- Няма място за съжаления. Не и тази нощ. - каза тя уверено.

Беше изправила гръб пак, но отново се наведе да разцелува Ник. Този път тя захапа долната му устна. Целуна брадичката му. След това врата му... гърдите му. Тялото му бе атлетично и красиво на лунната светлина. И светлината на огъня играеше по телата им, стопляйки ги още по-бързо. Или пък беше от нещо друго... Ли прокара ръце по полуголото тяло на мъжа. Леко го одраска, туктаме го хапеше леко. Беше дива и сдържана по едно и също време.

by **Ник Джонсън** Нед Фев 26, 2012 8:08 pm

Ник я целуваше по едно време спусна едната си ръка надолу. Красиво лице, перфектно тяло и добър характер. Перфектното момиче. Какво повече можеше да иска един мъж от жена?! Богинята определено разбираше от това за което Ник си мислеше, че го владее перфектно. Целуваше я страстно и нежно. За пореден път, той захапа долната й устна, но този път много по-силно. Текна малко кръв и той я изсмука от устната й.

by **Elizabeth Winter** Пон Фев 27, 2012 5:04 pm

Ръцете на Ник шареха по тялото й. Всеки допир оставаше, за да напомня за нежната ласка или страстните пръсти. Ели не можеше да опише чувството. Сякаш отново бе жива. Тялото й се затопли и изтръпна. Нямаше ограничения, нямаше задръжки. Предстоеше една бурна нощ на наслада.

*На сутринта:
Слънчевите лъчи погалиха лицето на Ли. Първите признаци на светлина я накараха да въздъхне в съня си и да се усмихне. Не знам какво сънува, но изглеждаше щастлива. Силата на слънчевата светлина обаче не я остави да си поспи. Очите й се отвориха първо леко. Прекалената яркост не й се понрави и затвори пак очи, но нямаше начин пак да заспи. Затова просто широко ги отвори и асимилира. Когато свикнаха, усети топлата длан на Ник да я обгръща. Беше се сгушила в него, нежно прегръщайки го през кръста. Ли се усмихна и се загледа в лицето му. Бе толкова спокоен. Тя не бе сигурна дали спи или просто се излежава, но нямаше да го притеснява и в двата случая. Внимателно отмести ръката му, стана и се запъти към водата. Сега тя бе студена, но това не притесни толкова Бети. Тя бавно се потопи в езерцето, радвайки се на ободряващото му действие.

by **Ник Джонсън** Пон Фев 27, 2012 5:13 pm

Ник я хвана за ръката. Приближи се до нея и я целуна.
- Как спа, красавице? - Той я прегърна и я притисна до себе си. Целуваше я страстно. - Да поплуваме, а?! По между другото, хареса ли ти нощта? - Ник я прегърна и притисна главата й, до рамото си. Искаше Ели да се чувства както никога досега. Както с никой друг.

by **Elizabeth Winter** Пон Фев 27, 2012 6:17 pm

- Като бебе. - отговори тя на първия въпрос. Засмя се. - А колкото до предната нощ... - Ли спря, приближавайки Ник, обгръщайки го с ръце - Мисля, че няма думи, които могат да я опишат.- каза съблазнително и доволно тя.

Тя отвърна на целувката. Разроши косата му и целуна врата му закачливо. Бе в настроение и това често я докарваше в състояние, в което смехът й идваше повече.. или пък лигавенето. И тя имаше нужда да го прави понякога. Всеки си имаше своите недостатъци все пак...

- Хайде! - подкани го Ли.

Гмурна се във водата и заплува към по-дълбоките части.

by **Ник Джонсън** Пон Фев 27, 2012 7:08 pm

Ник започна да плува все по-бързо. Хвана крака на Бети и я дръпна назад. Така той успя да излезе по-напред от нея. Двамата отново стигнаха до онази пещера от предния ден.
- Харесва ми тук. Чувствам се, различен. - Ник се усмихна и целуна Богинята. - Кажи ми, колко са живите, които могат да се хвалят, че са били с теб? Изобщо има ли други?!

by **Elizabeth Winter** Пон Фев 27, 2012 7:20 pm

Елизабет се засмя, но продължи да плува. Когато стигнаха до пещерата тя се гмурна след Ник и двамата отново се озоваха в онова студено, усамотено и странно място. Ли се приближи до мъжа. Той й зададе въпрос. Русокоската се усмихна сладко, завъртя очи нагоре, сложи кръст на бузата си и направи замислена физиономия.

- Хмм, да видим. - Тя погледна към Ник и докосна носа му с върха на пръста си. - Май ти си единствения. Другите умряха от удоволствие. - пошегува се тя.

Прегърна и целуна Ник. След това излезе от водата като нова и суха рокля обгърна голото й тяло. Изправи се с гръб към Ник. Огледа пещерата. Забеляза, че беше дълга, а по стените й туктаме се показваше някой отвор към по-нататъчни приключения. Ли тръгна към най-близкия коридор, който се губеше в тъмнина.

by **Ник Джонсън** Пон Фев 27, 2012 7:38 pm

Ник я хвана за ръката. Целуна я. Топлите, меки устни отново го докосваха. Прегърна я и спусна ръцете си надолу по гърба й. Това тяло му допадаше все повече. Красивото лице, приятните извивки, уникалните очи. Всичко в богинята беше красиво, дори характера й.
- Как така си избра тяло с по-красиви очи дори и от моите? По принцип няма по-сини очи от моите.

by **Elizabeth Winter** Пон Фев 27, 2012 8:15 pm

- Ами, не го избрах. - каза тя. - Създадох го.

Винаги бе търсила перфектност, симетрия, красота... Винаги се бе стремяла към единственото, което можеше да я спаси от болката и миналото. Човешката й форма бе символ да желанието й за щастие и свобода. Макар и клетка тази обвивка я беше дарила с нещо много по-ценно.

Ли целуна Ник и хвана ръката му. Придърпа го към тунела и продължи. Искаше да разбере какво се крие тук. Мястото имаше странна енергия.

by **Ник Джонсън** Пон Фев 27, 2012 8:25 pm

Ник я притисна до една от студените стени на пещерния коридор и започна да я целува. Спусна едната си ръка по крака на Богинята. Притисна Бети до себе си и я целуваше все по-страстно.
- Забърка се с мен, сега няма да се отървеш лесно. Такъв съм си, красавице. - Ник я целуна страстно.

by **Elizabeth Winter** Пон Фев 27, 2012 8:36 pm

Елизабет се подсмихна.

- Виждам, че снощи не ти стигнало. - каза тя дяволито.

Богинята прокара ръка по гърба на Ник. Повдигна и обви единия си крак около кръста му. Целуваше го страстно и настоятелно. Студената стена зад нея, я караше да настръхва. Цялото й тяло отново гореше. Бети целуваше врата на мъжа, рамото му и устните му, редувайки ги. Тя съвсем леко подмушна показалеца си под ластика на долната му дреха и го прокара по закритата кожа.

by **Ник Джонсън** Пон Фев 27, 2012 9:01 pm

- Как може човек да се насити на Богиня?! - Ник се усмихна между целувките и после отново започна да целува Елизабет. Харесваше му да е с нея. Асасинът я обсипваше с целувки по цялото й тяло. Харесваше му настръхналата кожа на Ели. Ник прокара ръка под роклята й и я притисна до себе си. Уникално тяло, красиви очи. Той наистина бе впечатлен от Богинята. Перфектна от всякъде, тяло, характер, какво повече може да иска някой.

by **Elizabeth Winter** Пон Фев 27, 2012 9:11 pm

Роклята даваше огромна свобода на ръката на Ник да рисува удоволствие по нейното тяло. Елизабет се облегна на стената и придърпа колкото се може повече мъжа. Усети възбудата му и се усмихна самодоволно. Харесваше й да има такъв ефект върху мъжете - караше я да се чувства по-значима.

- Вземи ме - прошепна тя в ухото на Ник и с език погали меката му част. Ръцете й се спускаха и издигаха по тялото му докосвайки всичко възможно, доставяйки наслада.

by **Ник Джонсън** Вто Фев 28, 2012 3:24 pm

Ник се отдръпна от нея, но още я държеше в прегръдките си.
- Нека първо да видим какво има тук, после ще имаме предостатъчно време за да бъдем заедно. Съгласна ли си, красавице? - Ник я целуна нежно. Такава нежност не бе присъща за асасин, всеки на негово място щеше да се е възползвал от момичето, но той не беше такъв. Искаше да може да даде всичко от себе си, а в тази ситуация не можеше да го направи.

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 28, 2012 6:31 pm

- Добре - простичко каза Ли.

Понякога не разбираше Ник. Първо препираше за едно, след това се отдръпваше... Може би искаше да я държи под напрежение? Но Ели остави това и тръгна към дълбините на пещерата.

Беше толкова тъмно, че дори Ли с изострените си сетива не можеше да се ориентира. Тя щракна с пръсти и не много голям огън като от факла се разгоря в ръцете й. Тя направи жест с ръката си и "изхвърли" огъня. Пламъкът се извиси над двамата и тръгна по дирите им осветявайки пътя им. Имаше нещо странно в мястото, нещо необикновено. Ли съвсем леко усети остатъците от магия, с която стените се бяха просмукали.

by **Ник Джонсън** Вто Фев 28, 2012 6:48 pm

- Магия?! - Ник се усмихна. Стисна силно ръката на Елизабет. Той някак си успя да изгаси пламъка, който тя беше направила. Искаше да се научи да го прави, но без тя да му казва нищо. Асасинът се концентрира и насочи магията към ръцете си. Концентрира се върху огъня и накрая... се запали. От ръцете му излязоха два пламъка. Той отново се концентрира и накара пламъка да се извиси над двамата.
- Добър учител си, дори без да говориш.

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 28, 2012 7:11 pm

Имаше нещо, което хората не знаеха за магията. На нея й трябваше стимул. В мига, в който Ник загаси пламъка на Ли тя се досети какви ги върши. Пусна бързо аурата си на свобода и тя обгради невидима, но толкова плътна, че Ли усещаше как косата й се наелектризира. За млад ученик като нейния жрец Ник се справяше добре. Може би, защото бе близо до своята богиня... Плътната смесица на двете енергии концентрира магията, с която Елизабет бе дарила Ник и я стимулира. Мъжът от своя страна я предизвика - нещо много важно. Поне това трябваше да му се признае - умееше да се концентрира. И като един отличен ученик той се справи със задачата, която сам си постави.

- Така е. - съгласи се Ли на думите му. Обърна се към асасина и го целуна. - Браво! - каза тя. Тотално си го заслужи.

by **Ник Джонсън** Вто Фев 28, 2012 7:33 pm

- Ето за такива мигове, си заслужава да се трудиш. Нали, Богиньо? - Ник се усмихна и отвърна на целувката на Елизабет. Отдръпна се и двамата продължиха още по-навътре в дълбоката пещера. Искаше му се да излезе от това студено място, предпочиташе водата пред студения въздух.

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 28, 2012 7:48 pm

Елизабет се усмихна на коментара на Ник.

Двамата навлизаха все по-навътре и по-навътре. Ели обаче чуваше тихата песен на водата отвън и разбра, че не са толкова далеч, колкото си мислеше. Но с приближаването на дълбините на студения каменен коридор, чуждата магия бе все по-осезаема. Тук явно живееше свръхестествено същество или е живяло. Магията бе древна почти колкото на Богинята.

Нещо се размърда в тъмнината пред тях. Ли улови движението, но бе толкова невинно и незначително. Ели обаче не го пропусна. Тук нищо не й убягваше. Беше нащрек, леко привела тяло, стъпвайки леко и безшумно. Приличаше на леопард готов всеки момент да нападне.

by Sponsored content

5 години по-рано, през едно горещо лято

5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято