5 години по-рано, през едно горещо лято

by **Elizabeth Winter** Вто Фев 21, 2012 5:30 pm

First topic message reminder :

Песента на птичките огласяше висините на Плачещите хълмове. Някой услужливо ги бе нарекъл така, описвайки неземната красота на това място. "Сълзите" бяха всъщност красиви водопади, падащи пред огромни наклони обрасли с дървета. Така се образуваха малки, скрити местенца, където можеш да се настаниш и любуваш на околния свят през кристалните води.

Елизабет се беше уморила от дългото пътуване и шума на града. Стресът й идваше в повече. Затова просто паркира колата не далеч от тук и тръгна между дърветата. Беше късметлийка да намери място като това, защото бе перфектно за откъсване и релаксация. Тя съблече горните си дрехи и остана по бельо, надявайки се никой да не се навърта наоколо. Скри дрехите си под един храст и с едно движение цамбурна във малкото езеро, което се бе образувало. Студената вода обгърна сгорещеното й тяло и опресни мислите й, сякаш отмивайки всички тревоги. Лизи излезе на повърхността, поемайки си голяма глътка от чистия въздух. Огледа се и реши, че трябва да изпробва скритите зад водата дървета. Искаше да се покатери на някое и просто да се излежава на сянка, недостигната от жежкото лятно слънце.

by **Ник Джонсън** Вто Фев 28, 2012 8:01 pm

Ник изстреля още няколко пламъка напред в тъмнината и всичко засвети. Нямаше нищо, което можеше да ги притесни или да ги нападне. Той знаеше, че покрай Богинята си е по-силен, но не искаше да го признае. Изведнъж метна един нож зад себе си и два прилепа паднаха набодени на ножа.
- Какво?! Прилепите са гадни същества, особено ако са будни и си с дълга коса, като теб. - Ник се усмихна и зачака реакцията на Елизабет. Двамата продължиха навътре в пещерата.

by **Elizabeth Winter** Сря Фев 29, 2012 6:03 pm

Елизабет се засмя и поклати глава. "Всеки си има странности." - си каза тя и продължи. Тя харесваше прилепи - бяха сумрачни и много интересни животни.

Коридора скоро свърши и пред тях се изправиха стари железни врати. От онези тежките с огромните халки за дръжки и странните знаци изрисувани по тях. В случая обаче знаците не бяха толкова странни поне за Ли. Във вратите бяха гравира руни. Преди много много време тя говореше точно на това.
Беше изписана песен-заклинание или както обикновените археолози ги наричаха: загадка. Номера беше или да отговориш на загадката или да произнесеш контразаклинанието. По простата причина, че тези загадки бяха толкова стари, колкото света, вече никой не помнеше отговора. Затова Ели просто отвори уста и запя. Мелодичният й глас се разля в студения въздух, смесвайки се с аромата на билки и сърцебиенето на Ник.

Елизабет спря, последните думи се понесоха като ехо по пътя, от който дойдоха. Малко прах и може би натрошена скара се отрони от рамката на вратата и те се отвориха, разкривайки огромно помещение пълно с магически принадлежности и вещи. Амулети и странни маски висяха по стените. Огромни колби с подозрителни течности се мътеха по масите заедно с малко сламени кукли, набодени с карфици. Беше очевидно, че е леговище на водоо магьосник.

Ли пристъпи към помещението внимателно, гледайки да не разтройва магията, която се стелеше като воали навсякъде. Тя прибра аурата си и се огледа навсякъде за признаци за скрити оръжия.

by **Ник Джонсън** Чет Мар 01, 2012 5:09 pm

Ник не смееше да прави нищо безразсъдно. Засега стоеше близо до Богинята си. Харесваше му да е покрай нея дори без да я има. Той я гледаше, следеше всяко нейно движение и се стремеше да прави същото. Все пак ако ще става жрец, трябва да може всичко, което може Богинята му, дори на по-ниско ниво, пак щеше да има нейните умения.

by **Elizabeth Winter** Съб Мар 03, 2012 8:39 am

Елизабет направи още една крачка. Нещо изщрака. Ли се усети веднага и реагира бързо. Стрели от всички посоки полетяха към нея. Тя ги спря на десетина сантиметра от себе си. В помещението стана горещо. Въздуха се нажежи. Страховитата усмивка на Ли не предвещаваше нищо хубаво. Големи капки сребро се строполяваха на земята с оглушително: "Цоп!". Върховете на стрелите се топяха, а капките застиваха на земята. Скоро не беше останало нищо от метала и замириса на изгоряло дърво. Да, беше ред на дръжките. Те пукаха в агония като дървата в камината, но нямаше кой да чуе вика им за помощ. Скоро и те се превърнаха само в пепел. Ели се огледа отново.

- Добре ли си? - попита тя Ник.

Силно се надяваше някоя стрела да не се забила в него. Не, че не можеше да го излекува, но... Лицето й бе загрижено и обърнато мъж жреца й.

by **Ник Джонсън** Съб Мар 03, 2012 10:18 am

Ник се усмихна и хвърли една стрела нанякъде. Тази стрела единствено можеше да го уцели, но той я беше хванал.
- Добре съм, спокойно. - Той я прегърна й я целуна страстно. Харесваше му да е с нея, а вечер тя беше неприлично страстна, но какво можеше да се очаква от една Богиня.

by **Elizabeth Winter** Съб Мар 03, 2012 6:12 pm

Елизабет се усмихна. Целуна нежно Ник още веднъж и попита:

- Сега какво - ще се целуваме или ще разглеждаме?

Веждите й бяха повдигнати, а усмивката й толкова сладка, че лицето й се озаряваше. Понякога Ли заприличваше на момиче, но не можеше да заблуди себе си. Знаеше, че е по-стара, отколкото трябваше. Но искрено се благодареше за постоянната си млада красота. Светът сякаш бе по-красив, когато го погледнеше със променящите си очи. Но красотата далеч не можеше да скрие всичко тук или да заслепи всички. Нещата бяха прекалено сериозно, за да бъдат прогнозите оптимистични.

Ли погледна към близката маса и погледът й бе привлечен от пет епруветки, които изпъкваха пред бъркотията, която цареше. Течностите в тях бяха в различни светове: жълт, зелен, син, зелен и лилав. Богинята веднага осъзна, че това бяха цветовете на петте природни елемента (стихии): въздух, земя, огън, вода и дух. Очите й се разшириха от изненада. Тя пое дълбоко дъх и усети специфичните им миризми. Беше сигурна, че ако разклати епруветките ще усети и част от самите тях.

by **Ник Джонсън** Съб Мар 03, 2012 6:42 pm

Ник се отдръпна от нея и я остави да разглежда.
- Какво ще правиш? - Елизабет го погледна странно.
- Имам в предвид, че аз ще остарея, ще умра, или ще ме убият в някоя битка и ще си ида. А ти ще си тук много след мен. Тоест, аз ще съм само поредния. Нали? - Ник се засмя. - Това по принцип го казват жените, но в нашата ситуация... - Той наистина искаше да знае, какво щеше да прави тя, когато той умреше.

by **Elizabeth Winter** Съб Мар 03, 2012 8:16 pm

Елизабет се усмихна, а тази усмихна таеше тъга, учудване и решение. Едното щеше да надделее, но това зависеше само от Ник. Тя обърна глава към мъжа и го погледна право в очите.

- Миличък... - започна тя. - Докато аз съм жива и ти можеш да си безсмъртен, стига да искаш. Е, пак ще си човек, но няма да остаряваш.

Понякога безтегловното време пред нея я успокояваше, че ще има време за всичко. Че нищо хубаво няма да си отиде, но не беше точно така.

- И не говори така. Ти не си поредния. - заяви тихо. - За каква ме мислиш?

Ели наистина не беше от онези момичета, които използваха и захвърляха, макар да създаваше такова впечатление. Да, и тя имаше еднонощни забивки, но отдавна не се държеше така. От доста време не се бе отдавала на някога, не бе пускала да бъде опозната, не бе давала това, което даде на Ник. Последният й последовател бе преди толкова много време, че споменът изглеждаше толкова далечен - сякаш идващ от друг живот. Но не можеше да мисли за това сега, защото когато ставаше въпрос за жреци и последователи нещата седяха съвсем различно, а последният път не приключиха щастливо... поне за нея. Не искаше да мисли за смърт или заместване.

- Всеки е уникален, Ник. Никой не е просто поредния. - промърмори тя. Тъгата бе взела превес.

by **Ник Джонсън** Съб Мар 03, 2012 8:41 pm

Ник се усмихна, но скоро усмивката му се заличи.
- Докато си жива, казваш?! Значи ми казваш, че има начин да убиеш Бог?! Ако има начин, кажи ми го. Искам да знам, ако се срещна с проблемен Бог. Нямам намерение да убивам теб. Красива, мила, прекрасен характер, как може някой да убие такова същество?! Ти сигурна ли си, че не те гонят дяволи, а не ангели?.

by **Elizabeth Winter** Нед Мар 04, 2012 1:43 pm

Елизабет се усмихна накриво и присви очи. Не говореше за това как може да бъде убита. А да издаде тайната си на човек? Невъзможно! Но Ник й се бе доверил. А и беше неин жрец. Затова в крайна сметка с неохота реши да му каже.

- Бог може да бъде убит или поне обезвреден чрез отхвърляне на вярата в него. Ако никой вече не вярва в него или не носи част от него в себе си, той ще умре или ще бъде прекалено безсилен, за да съществува пълноценно навсякъде, освен царството си. А колкото до опашката ми... за мен са истински дяволи, ако разбираш какво имам предвид - засмя се тя. - Но са крилати и досадни - какво друго може да е?

Ел се замисли. Всъщност имаше още доста от бойната й история. Имаше и период, в който демони й имаха зъб, но с тях се оправи лесно. Ангелите бяха обаче по-големи гадини.

Тя се върна към кабинета. След като изучи течностите в епруветките тя се насочи към стените и останалите маси. Тук имаше невероятни изобретения, които света не бе виждал от повече е 1500 години. Уникални оръжия срещу много и различни същества. Можеха да бъдат използвани многократно и бяха наистина ефикасни.

by **Ник Джонсън** Нед Мар 04, 2012 3:01 pm

- Сега ще ми разясниш ли какви точно са тези неща? Не всички тук сме живели много и знаем за тях. - Ник се засмя и се приближи до Елизабет. - Тези епруветки, всякакви изобретения... За какво са? Едва ли служат само за украса. - Той отиде до близкия рафт и взе една книга. Разтвори я. Вътре пишеше някакви неща, които на пръв поглед никой човек не трябваше да може да разчита, но Ник го правеше. Четеше на глас някакви остарели думи и ги разбираше. - Хей, Бети, ела тук! - Той продължаваше да чете, оказваше се някакъв дневник на магьосник и чиракът му. Странното беше, че чиракът много му напомняше на самия него, като описание, характер, умения.

by **Elizabeth Winter** Вто Мар 06, 2012 8:16 am

- Това, драги ми Ник, са един куп уникални оръжия срещу... почти всичко. - усмихна се Ел.

Богинята прокарваше ръце по остриетата и странните извивки на дръжките им. Всичко тук изглеждаше като истински рай за един ловец. Но тя отлично знаеше, че това място не е обитавано от човек, а от свръхестествено същество със специфична миризма, която се набиваше в ноздрите на жената.

Ник я повика. Беше отворих стара, огромна книга с кожена подвързия и закопчалка. Не беше виждала такива от времето на вещиците. Страниците бяха толкова стари, че още малко и щяха да се разпаднат. Мъжа започна да чете. Беше дневник... Нещо много по-ценно и от изобретенията в стаята. Тук пишеше за всички познания, които бяха имали магьосникът и чиракът му. Ето защо магията така се смесваше и бе толкова нагъсто. Бяха двама... а може би и много повече...

by **Ник Джонсън** Вто Мар 06, 2012 5:35 pm

- Виждам какво е, но защо мога да го разчитам?! За пръв път виждам такъв текст, а го разчитам и разбирам много добре. Защо, Ел?! - Ник се усмихна и продължи да чете. Дневника беше много интересен. Явно беше писан от чирака, защото беше написано как убива своя учител и довършва и усъвършенства всичките му проучвания. - Виж тук. Пише, че чиракът е успял да събере силата на всяка една стихия в много малка течност. Интересно, ще взема и аз да усвоя тези неща. Ще ме научиш ли?

by **Elizabeth Winter** Вто Мар 06, 2012 7:46 pm

Ли поклати глава несигурно.

- Вероятно, защото и аз мога. Четеш го през мен, предполагам или обратното. - отвърна тя на въпроса му.

Всичко тук бе написано толкова ясно и същевременно със загадки. Някои неща объркваха Ел, други я караха да се учуди колко е просто. Ник я помоли да го научи на едно от основните неща, за които се говореше - хващане на стихиите. Ли беше удивена от това каква мощ можеха да дадат те на един прост магьосник, но и ужасена от начина, по който чиракът ги бе уловил. Нима би убил заради власт? "Има и такива хора" - каза си Ли.

- Да. - отвърна тя. - Ще те науча. Но не е нужно да ги превръщаш в течности. За автора това е бил единствения начин да ги използва, но сега ти имаш част от моите сили. Ще трябва да ги предизвикаш и да се научиш да ги контролираш. Но това е едно от последните неща. Има още много и интересни неща, които ще преоткриеш в дарените ти сили, повярвай ми. - засмя се тя.

by **Ник Джонсън** Вто Мар 06, 2012 8:06 pm

Ник се зачуди. Разбираше чирака, сякаш му е роднина или много близък приятел. После остави книгата и отиде до другия рафт. Взе една книга пълна със записки на магьосника.
- Хей, Ел, виж тук. Чиракът е убил магьосника, защото е трябвало човешко жертвоприношение. Връзва се, защото в книгата пише, че след като магьосника е умрял всичко около експериментите е станало още по-лесно и се получавало много по-добре. Той е знаел, че трябва да умре и чиракът го е направил. Иначе не би го направил. - Ник започна да разлиства назад. - Тук магът описва как умира и как го убиват, дори как го погребват. Възможно ли е мъртъв магьосник да описва погребението си?

by **Elizabeth Winter** Сря Мар 07, 2012 7:43 am

Елизабет обърна глава към Ник. Повдигна вежди, а след това се усмихна сладко. Ник едва сега навлизаше в многообразния свят на свръхестественото.

- Душата е безсмъртна. - каза тя, приближавайки се със бавни крачки към мъжа. - Дори и тялото вече да го няма тя ще броди в отреден свят. Ако е умрял тук, сред хората и има причина да остане ще бъде тук, докато не свърши това, което го задържа. - обясни тя.

Ли застана зад Ник и обви ръце около кръста му, сключвайки ги пред него.

- Има толкова много форми на душата - същества без плът, но опасни колкото и останалите. Сенки, баншита, призраци, полтъргайсти... - добави тя, опирайки глава на широкия гръб на мъжа. Бузата й се залепи за кожата му и се стопли.

by **Ник Джонсън** Сря Мар 07, 2012 7:53 pm

- И ще ме научиш да ги контролирам! Ако ще ставам жрец, искам да съм най-силния ти жрец. Което значи, че трябва да си взема някои неща и оръжия от тук за да мога да съм по-добър в моята сфера. - Ник се усмихна и остави Ел да лежи на гърба му. Тя беше първата която го харесваше не само заради секса и тялото му, а и заради самия него. Тази Богиня можеше да бъде каквато поиска, но беше избрала да бъде нежна с него.

by **Elizabeth Winter** Чет Мар 08, 2012 6:23 pm

Усмивката на Ли постепенно угасваше, докато умът й асимилираше думите на Ник.

- Не! - отсече строго тя. Пусна Ник и застана пред него. - Тези тук принадлежат на мъртвец, който най-вероятно е все още в този свят и на чирака му, който може всеки момент да се върне. Ще ти направя нови, обещавам. Просто ще копирам книгите. - заключи тя като се огледа.

Нямаше много книги и това я зарадва. Тя взе дневника и още няколко четива. Хвана ги едно по едно и с бърза магия им направи точни копия.

- Няма да отнеме много при положение, че имаме много повече от този маг. Може дори да им направим подобрения. - възкликна радостно тя.

Много добре знаеше, че да ядосаш мъртъв е все едно да си купиш еднопосочен билет на Ада или по-лошо - лудницата. А и маговете не бяха стока от време на време, така че Ели избягваше контакти с тях. Опасността тук бе реална и нямаше да даде повод на никой да преследва Ник. Знаеше колко е досадно и ужасно.

by **Ник Джонсън** Чет Мар 08, 2012 6:54 pm

- Добре, щом казваш! И не искам да съм безсмъртен още от началото. Нека да видим дали ще оцелея пет години. Ако оцелея, ме прави какъвто искаш, ако ли не, ще си общуваме в някой друг свят. Съгласна ли си, Ел? - Ник се усмихна и зачака отговора й. Харесваше му да я гледа в очите.

by **Elizabeth Winter** Съб Мар 10, 2012 6:07 am

Елизабет се позамисли над това, което Ник й казваше. В смисъла, който повечето същества влагаха в безсмъртието, никъде не се казваше, че безсмъртните са недосегаеми. Точно обратното. Безсмъртието бе свързано със забавянето или спирането на стареенето, но всеки безсмъртен може да бъде ранен или дори убит. Тогава защо Ник я молеше това? И тогава й просветна, че от много години насам хората бяха изтълкували безсмъртието по различен начин. Тя се усмихна и му каза:

- Добре.

Един простичък отговор, с който се надяваше да го е удовлетворила. Когато станеше безсмъртен тя щеше да му обясни всичките подробности около този феномен, но сега имаха друга работа. Ли чу стъпки идващи от отвора на пещерата и не след дълго усети и присъствието на... маг. Намръщи се. "Никога не са се прикривали! Перковци такива!" - си помисли Ли. Махна с ръка и вратата се затвори тихо, угаси светлината, която Ник бе създал, хвана го през кръста и се насочи към високия таван. Залепиха се там с гръб към обработените камъни. Елизабет се мъчеше да си спомни магията-хамелеон или тази за невидимост, но нищо не изскачаше в главата й. Междувременно каза:

- Скрий аурата си. Поеми си дъх, затвори очи, представи си я многоцветна и направи един по един цветовете бели или по-добре прозрачни.

Беше за негова безопасност.

by **Ник Джонсън** Съб Мар 10, 2012 10:55 am

Ник веднага последва инструкциите. Пое си дъх и си представи, че аурата му обгръща двамата и изведнъж си я представи прозрачна. Целта му беше да прикрие и двамата и да не се излагат на опасност. Ако Ел щеше да се бие с мага, то и Ник щеше да направи същото. Нямаше да я остави да се бие сама.
- Знай, че никога няма да си сама! Няма да те оставя сама в битка или просто в живота. Никога!

by **Elizabeth Winter** Нед Мар 11, 2012 5:36 pm

Елизабет му се усмихна сладко. Тя нямаше да позволи да му се случи нещо, а пък за него не знаеше. Можеше да се оправя и сама, но винаги бе по-забавно с повече хора. Вратите изпукаха и тя сложи нежно показалеца си пред лицето, показвайки на Ник, че трябва да е тих. Тя затаи дъх. Е, няма да сбъркам, ако кажа и че спря да диша. Не й трябваше въздух и без това. Тя стисна силно ръката му.

Вратите се отвориха напълно и слаба светлина прониза мрака. Появи се първо ръката в черна ръкавица и дълъг ръкав, която държеше газова лампа. Нещо направи впечатление на Ли, но не беше сигурна кое точно не беше наред в цялата картина. Стъпки отекнаха в стаята и една фигура влезе с бавна крачка. Повечето от човека оставаше в тъмнина, но Ели бързо свикна. Фигурата бе облечена в черна роба и качулка. Остави лампата на една от масите. Огледа се и посегна с две ръце към качулката. Отметна плата и разкри красиви къдрици. Чиракът бе жена? Или тази беше друга?

by **Ник Джонсън** Нед Мар 11, 2012 7:33 pm

Ник погледна чирака или по-точно чирачката и се усмихна. Ели знаеше какво значи тази усмивка "Красива е!". Той целеше да я подразни малко, но не чак толкова, че да се издадат, пък и Богинята едва ли имаше проблем с нервите. Кой знае, можеше пък да реагира остро и да ги издаде. Това щеше да бъде огромна грешка. Ако това беше чиракът, Ник щеше да се справи, все пак той беше красив, млад, силен, очарователен и още и още...

by **Elizabeth Winter** Пон Мар 12, 2012 5:36 pm

Елизабет видя тънката усмивчица на лицето на Ник и го изгледа с поглед тип: "Така ли?". Но всъщност й стана смешно. Едвам се сдържаше да не се разсмее. Той си мислеше, че може да я накара да ревнува?! Мисията-невъзможна! Работата беше там, че Ли не ревнуваше. Тя знаеше, че ревността е проява на ниско самочувствие и беше само за слабите според нея. Далеч беше от идеята дори да му направи забележка, но веднага установи намеренията на Ник и може би щеше да се заеме с ролята. Тя поклати глава и погледна пак надолу.

Жената сега шаваше из стаята. Събираше от тук и от там по някой буркан, колба или епруветка с различни съставки и ги изсипваше в странен съд. Ли го фокусира и й напомни на нещо - ритуали. Явно съда се е използвал или се използваше за ритуали, може би най-вече свързани с някой бог... или с нещо много по-лошо.

by **Ник Джонсън** Сря Мар 14, 2012 5:25 pm

Общуваха си само чрез мисли. "Сега какво? Какво чакаме, Богиньо?! Мога да я убия без проблем, само кажи!" Ник се усмихна, чакаше тя да му каже какво да прави. Елизабет знаеше много по-добре от него какво правеше магьосничката и какво трябваше да направи Ник в момент като този.

by Sponsored content

5 години по-рано, през едно горещо лято

5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято

Re: 5 години по-рано, през едно горещо лято