Главната улица

by **Rebecca Wilson** Нед Ное 20, 2011 7:33 pm

Беше жалко. Да, жалко и посредствено. Ако някой можеше да види какво прави богинята на красотата и любовта в този миг, може би би пожелал да не се е раждал. Колкото и да се опитвах да живея с тази мисъл, че животът ми вече е далеч от свещената планина Олимп, някакси все не се получаваше. Не можех и не можех да свикна с нещастията, с които се сблъсвах всеки ден. Бях дошла тук с мисията да помагам на хората и бях щастлива с това, но за тези 4 години земен живот, се бях нагледала на толкова нещастия и тъга, че всяка моя помощ със свръхестествените ми сили ме омаломащаваше до краен предел. Затова в последните няколко дни се отдавах на рисуване и безуспешно продаване на творбите ми.
Трябваше да се изхранвам някакси, все пак тук не всичко ти бе дадено даром и не всичко, което растеше по дърветата се ядеше. Не знаех дали бях добра в нещо друго, но предпочитах да се занимавам с онова, в което наистина ме биваше и което ми доставяше удоволствие. Едва успявах да се издържам и да плащам данъците за апартамента си, колкото и малък да беше той. И все пак, когато видех щастливи хора, аз също се зареждах с желание за живот.
Денят бе мрачен и студен. По главната улица не минаваха много хора, а тези, които все пак бяха излезли от жилищата си, се бяха облякли добре и бързаха да отидат кой на работа, кой на някое друго топло място. По алеята до булеварда нямаше други хора като мен, които просто стояха на пейките, обградени от тъмни пейзажи, портрети и тук-там по някоя карикатура. Отчаяно се опитвах да продам нещо, за да мога поне да си купя нещо нормално за вечеря. Свих се още повече в якето си, като потърках вече почервенелите си и напукани от студа ръце. Единственото, което исках в този миг бе, един горещ шоколад в компанията на приятели, забавлявайки се някъде заедно. Но уви, нямах този шанс точно сега. Хората минаваха бързо и дори не поглеждаха към художничката. Сведох поглед към земята и започнах да обмислям дали да не се прибера. Имах пари, но те не бяха достатъчни за повече от седмица живот.
Когато вдигнах глава, вече почти решила да ставах и да си тръгвам, видях жена, която стоеше съвсем близо до моята пейка и държеше топла напитка, кафе най-вероятно. Беше се загледала някъде в далечината и изобщо не забеляза втренченият ми поглед.
- Сигурна съм, че изглеждам значително по-жалко, отколкото сама си представям, мислите ли? - не се чух кога възкликнах, а жената се обърна към мен, сякаш едва сега забелязвайки ме - Имам предвид... колко можеш да изкараш от продажба на картини днес?
Не можех да накарам устата си да млъкне понякога. Лошо качество. Бях почти сигурна, че непознатата вече ме е помислила за някоя полудяла и отчаяна художничка.

by **Helena O'Callaghon** Пон Ное 21, 2011 12:42 pm

Студен, мрачен ноемврийски ден. Слънцето за пореден път бе отказало да поеме по своя път. Стоеше си някъде из своя небесен палата, сгушено в покойте си. Милото, пет пари не даваше, че нейде по земята има същества, нуждаещи се от него.

(...)

Елена подаде банкнотата на младата жена и пое чашата си с гореща мока. Днес, като по чудо, се бе събудила в прекрасно настроение. Което пък от своя страна ясно обещаваше да се държи мило и любезно с гражданите на Норт Форд.

Като поддръжница на Принцесата, от Кели се очакваше винаги да е мила и любезна, да дава всичко от себе си да уважава и цени гражданите и редица други префърцунени обноски.

Отнесена от мислите си, Кели не обръщаше особено внимание на къде върви. И багодарение на безгрижието си тя се озова на главната улица подпряна на едно дърво, зареяна някъде в далечината. Или поне така беше преди някакава жена да я заговори.

Слязла на земята Елена реализира, че именно тя първа е зареяла погледа си по посока на жената.

-Не, напроив, не изглеждате никак жалка. - поде Елена и се приближи към жената. - Малцина се осмеляват да се впуснат в живота на творец.

by Sponsored content

Главната улица

Главната улица

Re: Главната улица

Re: Главната улица

Re: Главната улица