Ресторант "Фатална Косатка"

- Булбазооор, добре кастриран Булбазооор! - Клементин бе отишъл до тоалетната, така че на нея се падаше да поеме за кратко бизнеса. Надяваше се да не му се случи случка в мъжката тоалетна, това че и той като нея не бе особено ориентиран какъв пол е тежко влияеше на обществените им посещения по чисто физиологични нужди. Гонеха ги редовно от местата, на които трябваше да са или пък правеха опити да ги, ами... цензура.
Призрачните мисли въргалящи се в призрачната й глава потръпнаха от призрачно отвращение. С ръце почти прозрачни, понеже на подобно осветление нямаше как иначе да е, Пазарска отметна няколко кичурчета назад, зализвайки късата си коса към скалпа. С нейната голяма любов отново се бяха захванали за бизнес, макар и Клементин да не я искаше до себе си. Законите на спиритичната материя имаха друго мнение по въпроса и й бяха предоставили уникалната възможност да бъде изцяло невидима- дори за своят възлюбен- и така да може да го сталква от възможно най-близко разстояние. Единственото, което я издаваше бе проклетата ектоплазма- в момента по пода на заведението имаше много и сервитьорите постоянно се хлъзгаха. Все едно, че се намираше на ледена пързалка но с ... гадно зеленикав отенък. Слава богу целият персонал бе от чисти професионалисти и никой не си отваряше устата за да изкрещи "О МЪ ФЪ ГЪ, ПРИЗРАЦИИИ, CALL THE GHOST BUSTERS!" и просто продължаваха да обслужват всичките гости. Заведението бе пълно, нямаше свободни маси. Всички в момента се оплакваха от проклетото непрестанно течение и мрънкаха наляво и надясно, но Пазарска не можеше да направи абсолютно нищо по въпроса. Проветренията просто се случваха, ок? И ти да си умрял и заседнал в света на живите като блед отпечатък от душа и ти ще си враг на всички отоплителни системи. Беше част от професията- и да, подозрително омъжествената млада жена смяташе сегашното си поприще за професионално развитие. Беше мъртва, но продължаваше да работи макар и работодателят й да я преследваше със светена вода и чесън. Тия неща помагаха срещу вампири но сърце не й даваше да му го каже. Имаше нещо много чаровно в начина по който се опитваше да я убие с настолна библия и бялорусата му коса се мандахерцаше от ляво в дясно, окончателно оприличаваща го на пухкавко глухарченце. От ония, които растат само в пустинята но истински нахаканите девици могат да открият.
Да погледнем общата картина, ок? Имаме Клементин в тоалетната на заведението и Пазарска застанала пред количката им с клетки. Също като продавачите на цветя в романтичните ресторанти така и те бяха взаимствали идеята и с много скърцане и псувни караха тежкото съоръжение с побеснели изроди около масите, предлагайки си стоката. Добре де, възлюбеното й глухарченце го правеше, тя само се рееше с горда физиономия плътно зад него, възхищавайки се на извивките на задника му. Някой неща просто бяха изваяни от боговете и правеха задгробното й съществуване една идея по-блажено.
- Мякащо варненско Мю! Промоция на Екзодия... - тя не бе сигурна дали това въобще е покемон, защото вървеше на комплект от пет карти, но нищо не пречеше да ги пробутва на клиентите. Клементин много държеше на тия парченца картон и дори си ги държеше в гащите по време на по-големите празници за да не ги открадне някой. И Пазарска би направила същото, но нейните призрачни боксерки на hello kitty не задържаха нищо. Беше умряла в доста срамно бельо но не можеше да направи нищо по въпроса.
- ...Екзодия! Прясна, много прясна. Десет лева килограма, върви в комплект от пет карти и един Чармандър!
А, между впрочем, никой не я чуваше. Това обаче нямаше никакво значение, важна бе идеята.

Сърцето й се разпърха в момента в който русото нефелно същество навлезе в полезрението й, крещейки не друго, ами личното й име. Заради това заслужаваше да стане видима, било то и за малко преди отново да я изгони. Жената се концентрира, стиснала юмруци. Клепачите си стисна автоматично, напъвайки се- изглеждаше така, сякаш е попрекалила с боба от консерви и в момента се бори за живота си в тоалетната. Отне някакви секунди, за да задейства спиритичните си нива и за Клементин от нищото се материализира бледата и опушена версия на младата му безвъзратно пукясала спътничка.
- Синеоки дракони? 'ма ние имаме такъв покемон глухарченце мое. - жената заразмаха призрачните си ръце, сочейки към най-близката клетка. Там се мъдреше именно този покемон, чието име тя не знаеше, но съвсем скоро щеше да научи. Беше нещо много рядко.
На заден фон всичките Чармандъри повториха "Чармандър". Едно Пикачу стискащо евентуалните си слабини крещеше "пика, пика" и алчно гледаше към тоалетните от които бе излезнал Клементин, но никой не му обръщаше внимание. Нямаха пари за памперси И обществени тоалетни. Всеки да се оправя сам.
- А и какъв е тоя Се по Шайба? - тя не бе разбрала името, но принципно не я биваше много с руските имена. Не бе интернационална личност. Да се чуди човек защо имаха толкова сложни имена и държаха на тях толкова много. Явно бе някаква тайна конспирация свързана със сините дракони. О, ама защо не се бе сетила? Нейният миличък сладичък клементинест Клементин щеше да разбие системата на злото и да спаси всички и да е глухарче на годината. От това вътре всичко й омекна и нивото на ектоплазма в заведението се удвои. Някакъв сервитьор все погрешно завой, хлъзна се и излетя право през отворен прозорец падайки в океана. Поне акулите и русалките щяха да се накефат, не беше ли яко? Не трябваше да й е гузно.
- О, мой докторе Покеншмърц!