Някъде из покрайнините на Нортфорд; 1571г.

Натали вървеше бързо, тъкмо пристигнала в града отново. Всеки би помислил защо с такава бързина бе напуснала мястото, което имаше да доунищожава, но всичко си имаше причина.
Да, тя отново трябваше да бяга. Роклята й се бе изпокъсала от дългото летене на ниска височина, но тя знаеше, че е рисковано да бъде забелязана.
Достигна до нещо като поляна, където спря за момент, за да се опита да си намери жертва-някой обикновен човечец, от който да изпие живота. За жалост обаче Наталия бе единствената наоколо. Или поне така й се стори в началото.
Огледа се добре; можеше да чуе собствения си дъх, затруднен от корсета на катранено черната й рокля. Дългата й, накъдрена на ситни букли коса, се местеше под влианието на вятъра.
"Прекалено много тишина не е на хубаво.." рече си демона, но не помръдна от мястото си.
-Покажи се, който и да си. Знам, че си там. -Каза студено и дори заповеднически.

Натали присви очи, за да прецени ситуацията. Този определено не беше човек, каза си синеоката и се огледа, след което сложи ръце зад гърба и заобиколи мъжа, както хищник плячката си, но това сравнение бе напълно неуместно. Тя знаеше, че той не е от слабите обикновенни смешници.
-Вече не..- Отговори на въпроса дали някой не я гони. Бе се отдалечила достатъчно, за да е в пълна безопасност. Изгледа го от глава до пети. Предпазливо се усмихна делово и студено, типично за нея.
-А Вие сте? -Наддаде глас накрая, като повдигна вежда, все още преценяваща как да се държи с изникналия непознат пред нея. Натали беше прекарала ужасно много време в Нортфорд, но не се бе срещала с особата пред нея, което я навеждаше на мисълта, че не е обръщала достатъчно внимание на всичко наоколо.
Може би бог? Или нещо друго? Се опита да отгатне на ум блондинката.

"Значи бог на любовта" отговори си сама Натали. Седна на един от близките дънери, оставяйки черната рокля да се разпилее по краката й, макар плата да бе грозно разкъсан от различни клони, докато летеше.
-Аз съм Наталия Снейк. Но предпочитам само Натали. -Каза блондинката с леещ се като камбани глас. Сините й очи подозрително продължаваха да се втренчват в Казанова. -А Вие, драги ми Казанова, от къде знаете, че ще се влюбя? Да не би една от вашите дарби да е да предвиждате бъдещето?
Усмихна се с леката иргия, която се плъзна от червените й, като зряла ябълка, устни.
Макар да си беше ироничен, това си беше въпрос, на който Натали отдаваше повече значение, от колкото признаваше. Тази, на пръв поглед тъй незабележима и маловажна мисъл тормозеше синеоката от векове -дали ще се влюби и суровия й характер ще се стопи, като кубче лед.

-Натали - отговорих аз.. По-скоро изпях тихичко:
-Аз съм богът на любовта. Това ми е работата - след това я погледнах и казах:
-Защо? Не ми ли вярваш? Даже знам името на човека, в който ще се влюбиш - след тези думи поставих ръка пред устните си и допълних:
-Ако искаш даже мога да ти докажа как мога да играя със чувствата на хората.

Повдигна вежда, но не можше да определи дали да се радва или да е ужасена от мисълта, че бога на любовта обичаше да си играе с нечии съдби. Това я караше да се чувства уязвима, а всички знаят, че Натали Снейк мрази това чувство.
-Добре.. Кажи името на моя бъдещ.. Единствен в моя така непотребен живот? -Изимитира театрално поледните думи с ръце. Да, знаеше,че е прав, но все пак отказваше вътрешно да го приеме.
Може би защото идеята да й пука за някого й се струваше като сняг през юли? Или защото се бе научила да приема любовните трепети като слабост и игнорираше и най-малките симптоми към тях?
Можеше да има безкрай причини, за отхвърлянето на тази така простичка ситуация: Натали Снейк влюбена до уши в някого.
-Или по-скоро недей. Но ще ми е интересно да демонстрираш силите си.. върху тях.. -Кимна към момиче, което тичаше, гонено от някакъв престъпник. Настани се удобно, чакайки бога да покаже на какво е способен.

Джакомо погледна към жертвите си. Усети се лек вятър, който премина покрай тялото на Натали и я накара да усети как тялото и леко претрепна и нещо от рода на нежно галене по тялото й се разпространи. Натали усещаше как леко се възбуждаше и все едно някой си играеше по тялото й. докато тя беше разсеяна от собствената си възбуда силите на божеството накараха сцената между момичето и бандита да се промени. Те се прегърнаха и целунаха, а момичето, което до преди малко бягаше изрече думите "не мога без теб любов моя"

На Натали не й кахесваше някой да си играе с умът и тялото й; успя да издигне щит около себе си, използвайки една от многото си дарби. Намуси вежди и погледна към двамата човеци, които всеки момент щяха да започнат да се "любуват" един на друг.
-Да, добре. Разбрах. Но никога повече не се опитвай да влиаеш на мен. -Отсече бързо Натали, като лицето й остана каменно и все пак леко усмихнато.
Докато имаше щит се чувстваше в безопасност, което я караше да се чувства добре. Да, тя бе от демоните, които не понасяха чуждо влиание, но сами го прилагаха на други хора и същества като цяло.
-Е, какво търси бога на любовта тук, насред нищото? -Подмени темата блондинката.

Натали се подсмихна.
-А кое му е хубавото? Мястото на вас, боговете, не е ли на небето или в Ада? Колкото до горещите вълни.. Това много ме навежда на мисълта, че прозвището "бог на еротиката и перверзията" ще ви подхожда повече.
Натали наклони глава незаинтеесовано, продължавайки да мисли за своя бъдещ /и евентуален/ любим. Как можеше да научи името му? А дали искаше?
Много въпроси, на които Наталия не можеше да си отговори сама.

Погледна го, като сините й очи се свиха наново.
-Ще ми кажеш ли името му или не? Ако не е хубаво да не ме разиграваш повече. Не, че нещо, но не е никак забавно.. -Усмихна се с ирония блондинката, като за миг отмести кичур и се загледа в гората.
Прокара ръка по косата си, като лекият вятър я отмести наново, а блондинката накара вятърът да престане. Не обичаше нещо или някой изобщо да се докосваше до естествените й кадифени букли.
Погледна Казанова.
-Е?

Натали нямаше представа да бъде ли доволна от отговора или не. Нямаше си и ни най-малка представа кой бе той.
-Дали си прав само времето ще покаже, Казанова. -Усмихна се, изправяйки се. Роклята отново се разстели, сливайки се с мрака на вечерта. -Ами ти? Бога на любовта възнамерява ли някога да открие своята избранница? Или на него му е отредено само да скача от легло в легло?
Леката усмивка подсказваше, че Натали определено беше в настроение за подобни шеги.

Натали погледна невярващо към съществото пред нея. Можеше да има всяка една, изпречила му се на улицата, но не си правеше труда дори да опита да намери нещо хубаво в нея /освен тялото й разбира се/?
-Интересна личност сте, господин Казанова. Бог на любовта сте. Можете да влиаете на всяко едно същество около вас. Можете да имате всяка. Но не си правите труда да се влюбите в която и да е. Съжалявам, но моя милост просто не вижда логиката в това.
Наклони глава на една страна, чакайки някаква реакция от страна на бога.

Натали се засмя.
-Според мен те е страх. Виждаш, че така наречената ти любов има две страни. Добрата-ласките, секса, прекрасните юлски дни.. И лошата-сълзите, изневерите и куп подобни "предателства". Страх те е,че сам ще паднеш в собствения си капан. Че ще си уязвим.. пред някое женско същество. -Усмихна се, като откъсна едно цвете и започна да го премята през пръстите си.

Натали се нацупи.
-Аз не съм една от играчките ти, Джакомо.. Не съм и никога не съм била нещо преходно за някой мъж. Аз съм тази, която винаги си тръгва след секса. -Намигна му и се облегна на близкия дънер. -Но ти не доставяш удоволствие на жените. Замисли се-играеш си с тяхното достойнство; караш ги да усеща приятни неща, но замислял ли си се, че не всяка жена има нужда от това? Караш непознати да се влюбят до полуда, но замислял ли си се дали не е отредено да се случи друго на тях двамата? Не, че ме интересува какво става с простосмъртните хора, но се чудя как вие, боговете, решавате кое е правилно и кое не?

-Казанова, аз не съм перфектна. -Започна блондинката. -Използвам дарбите си за почти всичко. Дори тази рокля е резултат от дарбата ми материализация. Не върша добри дела, защото никак не ми приляга.
Засмя се, като затвори очи, наслаждавайки се на свежия въздух; многото дървета караха Натали да се чувства преизпълнена с енргия от кислорода /макар реално той да не влиаеше на нейното тяло/..

-Да съм казала, че съм унищожителна? -Подразни се Натали. -И да съм казала, че нападам всеки срещнат по пътя ми? Не съм глупава, нападам само когато някой ме предизвика да покажа ноктите си. Колкото до дарбата ти.. Мога да се защитя от теб. Научих се как да се пазя от вас, боговете. Какрто и от себичните ангели.. драматизиращите вещици.. наперените вампири.. самовлюбените хибриди.. Живях достатъчно, за да знам как да запазя ума и тялото си. -Кимна и се засмя.