Някъде из покрайнините на Нортфорд; 1571г.

First topic message reminder :

Натали вървеше бързо, тъкмо пристигнала в града отново. Всеки би помислил защо с такава бързина бе напуснала мястото, което имаше да доунищожава, но всичко си имаше причина.
Да, тя отново трябваше да бяга. Роклята й се бе изпокъсала от дългото летене на ниска височина, но тя знаеше, че е рисковано да бъде забелязана.
Достигна до нещо като поляна, където спря за момент, за да се опита да си намери жертва-някой обикновен човечец, от който да изпие живота. За жалост обаче Наталия бе единствената наоколо. Или поне така й се стори в началото.
Огледа се добре; можеше да чуе собствения си дъх, затруднен от корсета на катранено черната й рокля. Дългата й, накъдрена на ситни букли коса, се местеше под влианието на вятъра.
"Прекалено много тишина не е на хубаво.." рече си демона, но не помръдна от мястото си.
-Покажи се, който и да си. Знам, че си там. -Каза студено и дори заповеднически.

Натали повдигна вежда.
-Говориш с една от първите демони, скъпи. Не пренебрегвай този факт. Едно е сигурно, не си кой знае колко по-възрастен от мен. -Каза сериозно, като отметна коса. -А и защо ще искам да се бия с бога на любовта? Всъщност докато не заплашиш мен и личното ми пространство си еднакво важен, колкото онези мижитурки, наречени хора. Поне докато не ми дадеш причина да мисля друго.

Натали не обърна внимание на думите на Казанова, знаейки, че нито едно от тези неща няма да стане истина. Не си падаше по богове; мразеше това, да бъде с някой по-властен от нея.
-Значи ти се струвам интересна и тъмна? Странно определение, за демон, който обича да потапя цели градова в кръв и да си взима сърца за трофеи. -Отбеляза блондинката с иронична усмивка. -Или не те вълнува характера, а само тялото на жената? Това би значело, че преди малко съм била права с малки изключения.

Натали бе бясна. Не, тя бе разярена.
-Никой мъж.. -Процеди през зъби.. -Не си позволява да ме докосва преди аз първа да направя крачка към него. Никой мъж, без значение бог, псе /върколак/, вампир или ангел не си позволява да опитва от целувките ми преди аз да го подтикна към това.
Думите на Наталия се сипеха като лед, сковаващ лед, изразяващ колко бясна бе демонката.
-Какво подяволите си позволяваш? -Завърши блондинката, гледайки яростно бога пред нея.

Все още разярена Натали гледаше към празното пространство пред себе си. Не, това нямаше да остане безнаказано, но в момента Натали имаше далеч по-важни дела.
Изчезна и единственото, което подсказваше, че я е имало беше остатъка от катранено черната рокля, разкъсала се ои скучайност.