Най-добър герой

by **the inquisitor;** Съб Яну 21, 2012 11:08 am

Имате право да гласувате за само един от тях. След като изберете в анкетата, напишете и в темата за кого гласувате или гласът няма да се зачита. Ако имате няколко герои, гласувайте само от единия. Нямате право да гласувате за себе си (независимо от кой герой xD).

Изборът не е голям, така че би трябвало да не ви е кой-знае колко трудно да решите.

Гласуването ще продължи до 31 януари.

Герой на Дезмънд Майлс

Spoiler:

Дезмънд Майлс

Господин, Негово Неофициално Величество, първородният от многото извънбрачни синове на Краля, за когото Нейно Сиятелство ... ъм, за нещастие, знае.

Статус:

Весело си живурка сред висшето общество, отдавайки се на пиршества, разврат и всякакви прояви на смъртните грехове.

Официално във връзка със себе си, което значи, че е отворен към всякакви предложения ... *намекващо-подканващ поглед към дамите*
- ~~Зает~~

♠ Минало

Годините зад гърба на Дезмънд са доста и през тях са се случили достатъчно събития, достойни да бъдат описани в книга, стига той да помнеше поне половината от тях. За жалост, обаче, считайки голяма част от тях за глупави, тъмнокосият ги е позабравил и няма и намерение да се опитва да се рови в килера на ума си, за да ги открие. Не. Майлс е запазил трайна следа само от истински важното за него под формата на образи, случки и хора, които постоянно възпроизвежда с помощта на дарбата си. Така анализира кое и как е сгрешил и как да го поправи. Някога е вярвал, че е роден в семейството на един от ерцхерцозите на Нортфорд, държал се като такъв, докато един ден не му показали истината по най-болезнения начин. Нямал е приятели, никога, защото обикновено повечето са го предавали. А на кого ... Дали на баща му - Краля, или на Кралицата, няма значение. Откакто е навършил двадесетата си годишнина е в постоянно движение - бяга. Но от кого ... Дали от гнева на двамата най-властимащи, или от самия себе си ...
И той не знае.
Обиколил е всички известни му светове в търсене на спокойствие, но така и не го е намерил. Макар че е имал много връзки, винаги е внимавал да не остави след себе си възможността да разпознае себе си в нечии детски очи. Някога наивен и глупав, Дезмънд постепенно се е научил да притъпява усещанията си до степен на шеговито безразличие. Последните си стотина години е прекарал на Земята, участвайки във всяка война и конфликт, но все така неспособен да забрави недоволството, което изпитва към Никълъс и съпругата му. И вероятно точно това го е подтикнало преди няколко години да се присъедини към изгнанниците, търсейки някакъв начин да си върне онова, което му е било отказано или отнето.

♠ Настояще

И така, вече известно време, Дезмънд се скрита под прикритие из Нортфорд, подвизавайки се като член на въпросните изгнанници. Пред хората около себе си поддържа ведрото си настроение, докарвайки го до типичиня дебилен демон женкар, който обаче е доста полезно копеле и заради това не го отстраняват от цялата работа. Никой така и не е научил за произхода му, а и Майлс като че ли няма желание да тръби наляво и надясно чий син е. Някак нездравословно било, според слуховете, и водело до скъсяване на ръста с една глава.

Разни-разнообразни

Външен вид или бърз поглед в огледалото:

I'm sexy and I know it.
Оуукей, това не е някакъв евтин рекламен трик, който авторите по принцип използват, за да привлекат вниманието на читателите към персонажа си. Нито пък жалък опит за копиране от една известна песен. Нем. Това е отношението на Дезмънд спрямо него самия. Все пак, вече в продължение на няколко века се гледа в огледалото всяка сутрин и е съвсем наясно, че е възхитителен.
Добре, де, само той си го мисли, май.
Но нека не се впускаме в такива досадни детайли, а да се върнем към обрисуването на образа на сър Майлс. Като за начало ще споменем доста особеното му излъчване - неопределена комбинация от дебилност и аристократизъм, която се съчетава идеално с не особено адекватното му държание на моменти. Например, способен е да се държи напълно идиотски, докато е облечен в официални дрехи или пък да обсъжда философия и политика, носейки скъсани и изцапани тениска и дънки. Което май го категоризира като странен типаж, като цяло, но не и нещо твърде фрапиращо. Не е от лудите, които парадират навсякъде колко били необикновени и обича да придържа гардероба си към по-ненабиващите се на очи облекла за ежедневието. Не докарва косата си до истерични пристъпи използвайки бои, преси, ролчици и както там се казват другите глупости, включително и нещото наречено "гребен". Не е изключено да видите кестенявите му кичури разпръснати безразборно насам-натам или пък оръфани до безобразие заради някой сакат фризьор. Тоест, самият той в цялото си великолепие. Но и дори да го видите в такова окаяно състояние, не се плашете - лешниковите му очи никога не губят странните искрички, които закачливо танцуват около ирисите. Няма как да ги пропуснете, просто, когато и да уловите погледа му, ще ги видите как подскачат лудо като индианци около племенния огън. Някои го намират за очарователно *предимно представителки на нежния пол*, а други пък считат за изумително как именно тези искрички сякаш предпазват собственика им да разкрие настоящото си емоционално състояние, почти хипнотизирайки събеседника му.
И все пак, нека спрем с разглеждането на мистериозните характеристики на Дезмънд и се впуснем в описването на нещо по-така, а именно фасадата. Не е особено висок, но за щастие не преминава и в лагера на джуджетата. Със своите 180см. си е напълно нормален мъж, при това с добре оформено и стройно тяло. На пръв поглед не е от силните мъжаги, които могат да ви смачкат в мечешката си прегръдка, но това не значи, че е някое слабовато хлапе. Дългите векове тренировки са му осигурили нормални на вид и допир мускули, необикновена издръжливост, гъвкавост и коравост. А под коравост имаме предвид, че ако го шибнете с метален прът в корема няма да усети нищичко.
Здраво копеленце, нали?!

Характер - при психотерапевта. несъществуващия :

Според неписаното първо правило на "Върхизлобно-идеалистично-демонско-енигматично личностно-информативно структурно-ядро", накратко - "Виде ли ся?" - всеки демон си се движи в комплект с нечовешка сила, злобен мега-разрушителен-поглед, адски-демонично-непрощаващ характер, съблазнително-греховно държание, злодейско-супер-оръжие и разни такива, но нашият Дези ... Дезмънд, простете, всъщност не е особено наясно кога и как са го лишили от всички тези приятни дреболийки. Защото, разбирате ли, той си е душичка. Не страда от манията да завладее някой свят и да го подчини на волята си, не обича да ходи долу при Сатаната и да изтезава окаяните човешки души, не се опитва да разруши мира на Земята, дори не се подвизава като косач на моравата на Обама, който тайно му дава съвети как да управлява Америка.
Нищо!
По-скоро си пада по безплатните купони за големите вериги за бърза и нездравословна храна, аромата на ванилия, портокалите, рок музиката, обикалянето на Земята за пореден хиляден път и разни такива. Така си е! Дезмънд е направо ангелче по характер - разбран, веселяк, широко скроен, по детски игрив и забавен. Е, вярно малко е нервничък, но това си идва от ЕГН-то, нали? Също така понякога е леко истеричен, но що за недостатък всъщност е това? И параноичен, че могат да го убият, между впрочем, но пък това е свързано с малкото му единоборство с кралската династия Нортфорд. И с това се изчерпват негативите, като че ли.
А да, ако изключим и онова единствено нещо, което е способно да обърне всички тези неща на 1000 градуса, всичко останало си е ок.
...
...
...
Но вие, разбира се, ще попитате какво точно е онова нещо? Еми, ще бъдем така любезни да не ви го спестим. Става дума за ... настроението му. През повечето време то си виси в една определена безтегловност на пълен непукизъм за всичко случващо се, но има моменти, когато може да бъде върнато към неопределената реалност и тогава идва Лошото. Толкова лошо, че дори се изговаря с главно "Л". В такива времена, Дезмънд влиза напълно в природата си на демон и е способен на всичко. Имайте предвид, че Първата световна е негово дело. Както и по-късните Корейска война и Хавайската криза. Мда.
Наистина.
Майлс може и да е зъл, когато поиска, колкото и невероятно да ви звучи.

Допълнителни измишльотини:
- По рождение е левичар, но сега си борави без проблеми и с двете ръце.
- Алергичен към раци.
- Обожава бургерите. Може да изяде ... стотици.
- Малко известен факт за него е, че някога се е подвизавал и като артист за кратко.
- Има влечение към историята.
- Портокал и ванилия са любимите му аромати. Направо полудява, когато усети такъв аромат.
- Последно време думата "брато" му е нещо като паразитна.

История на Gale Belowgrave