[Family]Игрейн Елеанор Лиана Бейн

by **Yygraine Bane** Пет Яну 13, 2012 9:32 pm

- Игрейн Елеанор Лиана Бейн!
- Не я познавам! Само си приличаме, нямам нищо общо с нея, наистина! - момичето изкрещя в отговор, смело отваряйки огромното червено китайско чадърище, което се бе оказало най-близо до нея. Въпреки, че вече бе подгизнала от главата до пети, нищо не я спираше да се предпази от нервното фонтанче, което бе създала от чисто недоразумение и още нещо. По щастливо стечение на обстоятелствата бедствието я бе заварило до официалната поставка за чадъри И други важни пособия в мрачно време, включително проклетата шапка с периферия от която висят гумени патенца спечелена на селският панар в Лион миналото лято. Не знаеше защо още я пазят; госпожа майка й, трета доведена и понастоящем окончателен неин настойник, не обичаше нищо свързано с патици. Може би прилугата бе намесена в тази конспирация и която проява на неуважение бе наистина наистина извратено. Защо толкова не я харесваха? Вярно, беше малко ексцентрична и крайна в голяма част от вижданията си за света, но това не я спираше да има доста приятна за понасяне натура и някакви нормални наличия на сърдечност. Съпругата на господин баща й преди Сесилия бе пълна противоположност и повече от "студенокръвна кучка" не можеше да се каже за нея. Какво, наистина точно описваше! Игрейн се кълнеше, че в нейна компания всичко или позорно увяхваше, или се превръщаше в някаква ледена висулка, защото, богове, въздухът около гадинката винаги се падаше с градуси по-студен от колкото трябва да е. Побъркани германски аристократки! Сесилия бе къде къде по-добре, дивата й испанска кръв умесена с добре улегналата благородна и саксонска бе родила странно създание. Реално не можеше да я възприеме за майка, но приятел виждаше в лицето й. Бе благодарна, че след развода жената бе поела отговорност за нея, буквално осиновявайки я. Господин баща й не ставаше за родител, стресираше се прекалено много и въпреки, че си го обичаше дори и на нетрезво не би си поверила отглеждането на него. В момента й пращаше тъжни картички от Панама, където бе заминал да лекува разбитото си сърце и да пише стихове. Сесилия се бе отказала от това да търпи мелодраматичността му и с много решителност му бе пратила докментите за развод по пощата, което само по себе си бе почти крайна постъпка за жена в напреднала бременност.
- Млада госпожице! - дебелата й икономка отново се провикна, тропайки с крак в скъпа обувка. Платът изглеждаше отвратително под всичката тази вода и Иги хващаше бас, че въпреки цената и марката си за качество не се водеше създадена като чифт за носене на екстремни водни условия. Какво можеше да направи реално? Ръцете й стискаха здраво дървената дръжка на чадъра, който в момента пазеше подгизналото й телце от по-нататъшни опити да се доближи до стихията; самата тя бушуваше навсякъде, извирайки на фонтан увеличаващ диаметъра си все повече и повече. Явно бе привлякла вниманието на голямата тръба отиваща по басейните и парадните шадравани в градинските терени на имението. Беше лошо, но идваше с годините също както бързо омазняващата се коса и акнето. Навлизайки по-ясно в пубертета се бе отключила естествената й дарба и вече няколко години се опитваше да я овладее с отчаяни опити. Почти му бе хванала цаката. Почти. Обърнеше ли осемнадесетата си година всичко щеше да се успокои и най-после да има достъп до магията така, както й бе отредено по рождение... но до тогава имаше да чака още година и не знаеше дали ще оцелее. Тъкмо бе решила, че е във фаза в която всичко е горе долу нормално и под контрол и в следващият момент какво? Изненада, силите ти гордо манифестират там, където не им бе мястото. По някакъв начин бе направила нещо магнитно, защото всичката вода бе прекратила хоризонталното си пътуване за да дойде да й каже "здрасти" и да създаде едно доста стилизирано наводнение по дължината на целия първи етаж на имението. Не стигаше, че тези множащи литри вече стигаха но над глезена й, ами и навсякъде хаотично се носеха пръски, оформени в перфектни сферички. Мразеше когато силите й правеха това. Каква бе ползата да имаш контрол над водната стихия след като по никакъв начин не я контролираш? Беше като да седнеш в киносалона и да се окаже, че си се объркал и не това е филма, който искаш да видиш. Не, не че бе възможно да го постигнеш с един модерен контрол над билетите и всичко, просто... метафора. Беше метафора, ок? И тя по никакъв начин нямаше да я спаси от гневът на Корделия. Икономката я наглеждаше в тази една седмица, в която госпожа майка й се бе отдала на медитация в будистки храм зарязан нависоко на някоя планина. За жена в осмият месец бе доста активна и придвижваща се и пълна с идеи как да разнообрази ежедневието си. Човек би очаквал точно сега да се укроти малко, но навиците при нея никога не умираха. Игрейн го бе научила по всеки един възможен начин и като информация не я притесняваше. И двете си имаха странности и може би именно за това се разбираха така добре в съвместното им съжителство от няколко месеца. Виж, Корделия бе от скоро но си бе истинска кучка. Държеше я изкъсо и се опитваше да я превърне в някакво перфектно момиченце, гордост за семейството и обществото на Нортфорд. Чичо й добре се бе изгаврил с нея, икономката бе "подарък" от него. Поднесен с много учтивости, но не и лице в лице, кралят нямаше време за подобни глупости и може би това бе само странен експеримент да види дали младата Бейн ще се окаже някаква интересна пионка в бъдеще. Какво очакваше? Да обезглави Корди и да я поднесе на златен поднос спазвайки всички дворцови етикети? Това, че наполовина имаше кралска кръв във вените си не значеше, че е същото стандартно чудовище живеещо от заговори и кинжали в мрака. Тези хора сериозно имаха проблеми и бяха прекалили с мелодраматичната историческа литература; в модерен век една монархия не можеше да се поддържа така, както примерно бе съществувала в разцвета на Франция и Англия като кралства начело на световната карта. Балове, благородници, заговори... всичко бе подозрително остаряло и девойчето не разбираше как по дяволите имаха нервите да продължават да се занимават и то с някаква особена страст. В такива моменти се радваше, че бе свободомислеща и настроена позитивно към новият свят и неговото скоропостижно развитие. Наистина, хора, на кой му пука, че има благородническа титла след като в интернет пространството всички бяха почти равни? Остаряла история. Всичко даваше и да е нормална а не с тази проклета и лишена от подчинение дарба но... кой я питаше?
- Лейди Бейн! - икономката оново тропна, но това не промени нищо. Водата се плисна около досадната жена мокрейки я още повече, макар и това да не й се струваше реално възможно след като и двете бяха подгизнали. - Овладейте положението, веднага. Какво е една млада дама без самоконтрол?
Дама, опитваха се да я превърнат в това... но не работеше, поне не и както им се искаше на всички, без разбира се Сесилия. Тя въпреки високото си социално положение бе далеч от подобни вживявания и ... поне да й бе намерила друга икономка. Никълъс не можеше да се налага навсякъде, не бе честно. Какво като бе крал?
- Но то не иска да се овладее! - Иги заразмаха ръце нагоре и надолу, но бликащата усърдно вода не я послуша и продължи да си прави каквото си иска. И което, очевидно, не трябваше. Проклета стихия! Трябваше ли да е толкова своеволна? Поне не бе като един далечен братовчед по бащина линия, който ако се ядосаше несъзнателно палеше всичко около себе си а госпожица сестра му при подтиснатост можеше да докара наистина грозно земетресение.
Да си човек с дарба не бе лека задача, особено когато си на 16.

[Family]Игрейн Елеанор Лиана Бейн Yuugraine

Brittany Robertson

- Корделия, мисля, че мога и сама... ау! - момичето направи гримаса, когато четката я оскуба и това може би бе нарочно търсен ефект. Отсреща в огледалото бледото й и все още сънено лице изглеждаше и нещастно и кисело, което бе една наистина коварна комбинация. Синкаво-сивите й очи все още не бяха се разсънили и господин Сън се забелязваше доста остро в тях. Една сподавена прозявка по-късно и момичето се върна обратно към досадната информация, че за пореден път се грижат за косата й. Чувстваше се като лигава принцеска от детска приказка, която си има много дами, които да я държат в изправност. Смяташе, че е достатъчно голяма да държи сама гигантската черка за коса от слонова кост но явно мнението бе само нейно. Досадна история. В просторната стая, която между впрочем бе нейна спалня ако някой си е помислил нещо различно, в момента всичко бе концентрирано върху зарязаната на леглото рокля. Малка, черна и вероятно мечта на куп момичета, но самата тя не влизаше в тяхната проблематика. Не искаше нещото и не смяташе да го облече. Предпочиташе да остане в гигантската розова пижама на птицечовки, която бе купила сама и нелегално, от колкото да се появи в дреха в която да се чувства като вакумирана храна.
- Моите задължения към милейди включват сутрешните първи необходимости. - Корделия не мръдна от своят изкован от камък поукър фейс и Иги въздъхна с искрена отегченост. По-зле, чувстваше се като някаква кукла, която извратено момиченце конти за да покаже после на приятелки и те да й завидят, позеленявайки целите. С косата можеше да се примири, нямаше да я тормозят повече от хиляда разресвания и две помади за блясък и обем но след това щеше да се мине на темата за грима и всичко категорично щеше да е "не". Повече от гланца си за устни нямаше да изтърпи и редките случаи в които бе носила нещо повече бяха заради разни светски събития на които я бяха принуждавали да ходи... отново за да я показват като тъповата но хубавка стока. След това идваше ред на дрехите и ... о. Тях. Очите й лекичко се извъртяха, мервайки убедително ужасяващите двадесет сантиметра, кожа и дизайнерско име. Нямаше да обуе проклетите обувки, наистина нямаше!
- Но ме оставяш да посещавам тоалетната сама, нали? Това е необходимост, сутрешна, а ти не го правиш. Ау! - икономката отново я оскуба, което бе знак да си затваря устата. Винаги я наказваше по някакъв тих и злокобен начин; явно смяташе, че Игрейн трябва да е истинска дама а тези индивиди са мълчаливи почти колкото едно агне в хорър история може да бъде. Корделия вероятно си мислеше, че може да я превъзпита но това нямаше да й се отдаде, дори и да прибегнеше до хипноза. Знаеше, че гадинката ще се опита рано или късно, беше я заварила да чете масивен том "... for dummies" и придвидливо бе посетила една врачка, за да си купи амулет предпазващ от такива неща. Слава богу в Нортфорд тези чудесии не бяха просто безполезни вещи а реално носеха някаква помощ и сега се чувстваше в безопасност до колкото е възможно.
Икономката остави четката и се зае с помадите, занаятие по време отнемащо наистина малък фрагмент от настоящето. В момента в който сладникавата арома на екзотични плодове напои въздуха младата Бейн ловко се извъртя и се изплъзна от резбованото столче на тоалетната си масичка, връхлитайки в гардеробната стая.
- Лейди Бейн, дрехите ви са на леглото... - но коментарът бе прекалено закъснял в пристигането си, вероятно заради погрешно подхванат влак. Иги бе прекалено добра в тази игра и буквално за микросекунди бе навлякла тениска с Хоумър Симпсън, мръсно зелено, жилетка в кармин и просто някакви раирани къси панталони над чорапогащник със същия десен. Във вихър от дезодорант и подскачания девойчето нахлузи черни рибарски ботуши и грабвайки чантата си се насочи към вратата, маркирайки днешното сутрешно сражение като точка за нея. Черната рокля и обувките я изгледаха обвинително, също както и чудовището до тоалетната масичка и всичко това щеше да завърши като наистина горзен скандал щом се прибереше от курсовете си по класическа литература.
- Да, да, там са, но аз вече съм облечена, така че някой друг път. Парцел, Парцел? - котката откликна на забързаното й мънкане на дума след дума и с премерено движение се стрелна напред, правейки перфектно кълбо с шпагатен елемент на задните си крака. От къде бе изскочила топката козина не можеше да знае, но сигурно бе някое от онези тайни и много шпионски скривалища, които имаше из цялата къща. Двойката излетя с див бяг напред, взимайки парапета вместо стълбите. Зад тях отекнаха сдържани крясъци(Корделия бе майстор) но никой реално не се впечатли.

Допълнително :
~Има котка на име Парцел, на галено Паци или Пуци и животинката е говореща и много досадна. Преследва я навсякъде и твърди, че е прероден агент от тайните служби, чиято цел е да я пази и да е секретна около нея. Полът на съществото е под въпрос, никога не е бил коментиран и Игрейн няма желанието да задава въпроси. Самото уж животно е подарък от Сесилия; според тайни доноси по желание може и да се превръща в човешко същество но това още не е доказано.
~Винаги може да я видиш с една и съща раница от кафява кожа, доста протрита, в която винаги има скицник, тефтер за записки и хербарии и огромен несесер в който можеш да намериш почти всичко, дори и Атлантида ако се постараеш наистина сериозно.
~Редовно си губи портмонетата, за това е свикнала да не държи пари и лични документи в тях. Раницата има специално разделение за тези неща и там често има огромен запас от ментови бонбони. Иги обожава проклетите лепкави неща и често може да я хванеш да смуче едно от тях замислена над нещо безсмислено.
~Не носи на алкохол, ама никак даже. Една глътка от каквото и да е може да я замая катастрофално а чаша я праща под масата. Чичо й я е напивал няколко пъти, веднъж инцидентно и два пъти за да си достави удоволствие. Чувството за хумор на краля все още е неразбираемо и притеснително.
~Може и да звучи странно, но предпочита Вантермина от всички останали свои кралски роднини.
~Спагети. Богове, обожава ги, боготвори ги и дори може сама да ги приготвя с няколко вида сос ако я допуснат до кухнята.
~В момента се възстановява от първата си любов, неин съученик от частното училище, което е посещавала през няколкото месеца в Испания. Банална история, той й изневерява с нейна приятелка и така нататък... което всъщност не я притеснява, не е била чак толкова хлътнала или нещо такова. Проблемът е, че Никълъс по онова време е бил в особено разнежено настроение и с лекота й дава обещанието, че младежа ще се научи на покорство. От тогава до ден днешен е в неизвесност и Иги се притеснява, че може да е мъртъв. Истината е, че хлапето е добре, но има доживотен договор в един от кралските бардаци и ... мда, схващате основната идея.
~Орден: Орденът на фосфора.

by **Robbin.** Съб Яну 14, 2012 10:42 am

Welcome;

[Family]Игрейн Елеанор Лиана Бейн

[Family]Игрейн Елеанор Лиана Бейн

Re: [Family]Игрейн Елеанор Лиана Бейн