Предградията на Нортфорд преди една година

Мразех същността си, мразех себе си. Впрочем, мразех почти всичко, което ме заобикаляше. Ангелите бяха особена раса и не ми беше никак лесно в началото. Оказа се, че по-трудното предстои. Не можех да изтърпя повече ролята си на грижовна и добра майка, която вечно трябва да крие и поттиска чувствата си за доброто на другите. Звучеше егоистично, може би, защото си падах егоист по линия на майка ми. Неслучайно ме обивиха в предателство. Трябваше да ги оставя да ми отсечат главата. Поне щях да си спестя самосъжаленията сега.
Реших, че би било прекалено драматично да стоя вкъщи сама, с голямо парче шоколад и да се самосъжалявам, затова облякох връхна дреха и излязох навън. Времето беше чудесно, тъмнината не ми пречеше, напротив-създаваше ми уют и спокойствие.Луната грееше ярко и ме наблюдаваше безмълвно, даже ми се струваше, че ме укорява за лошите ми мисли.Вървях бавно, отброявайки крачките си...е, поне докато не стигнах до 100.Не знаех къде да отида, по навик се озовах в предградията на Нортфорд. Идвах често, любувах се на природата. Е, сега щях да си спестя любуването, но и чистия въздух ми стигаше.
Седнах върху порутено дърво и въздъхнах. Как стигнах до тук? Мина само една година, откакто ме пропъдиха на земята и вече не можех да се търпя. Чух шум, но бях сигурна, че не ми се е причуло. Приближаващи стъпки...застанах нащрек. Кой може да е по това време? Инстиктът ми казваше да се обърна, но останах неподвижна, вторачила се в тъмнината. Без да извършвам каквото и да било движение попитах:
-Кой си ти?
Знаех, че е безопасно...щях да надуша опастността, но нещо ми подсказваше, че съществото зад мен не е опасно. Надявам се.

Леко по леко ефекта от лекарството му го достигна и след като за последен път изпълни белите си дробове с отвратителния сив дим, загаси цигарата в дървото, на което седяха. Вечерта бе прерасна, доста прохладна, но за сезона си беше направо перфектна. А Фред? Какво правеше той в този късен час навън с непознато момиче? Как какво??? Изумяваше се как дори един ангел, добре де, бивш ангел може да изговори толкова много думи за толкова кратко време. Те не трябваше ли да са търпеливи създания и да прекарват всяка една част от живота си заобиколени от мъдрост и тем подобни глупости. Това, което Мел бе показала до сега, бе че техните 101 години се равняваха на нищо повече от човешките 17-18. Може би тя искаше просто да се покаже каква е бунтарка... а може естествено и Фред да не е никак близо до истината.
Какво му оставаше на него? Да играе на поучител-това нямаше да стане... тогава защо не да се възползва от ситуацията или пък просто да се наслади на шоуто. Още не го бе измислил.
-От плът и кръв, но не се притеснявай, не съм от кръвожадните и заслепени от жаждата си за власт магьосници.- Най-после освободи дима от тялото си и сиво облаче полетя към небето. Не лицето му се разтегна широка усмивка и умът му се замъгли малко. Ето заради това чувство бе ограбил аптечката от психиатрията.- Аз съм от тези, които обичат да се подиграват на другите, които се изпопребиват само и само, за да продължат да стоят на едно и също място.
Не знаеше дали той бе стоял прекалено много в онази забравена от Бога (или там каквото се намираше горе на небето) място и това да бе причината да не знае, че в днешно време хората просто си говорят толкова много. Въпреки че последните няколко дни, другите с които се бе спречквал предпочита да говорят с други части на тялото си. Та, беше или това, или Мелани наистина просто много си говореше.
-И знаеш ли бабче, не съм от хората, които обичат да си играят на вестоносци или каквото и да било от рода. Защо не ѝ го предадеш сама. Сигурен съм, че много ще ти се зарадва.- Това бе една от причините да се вкарва нонстоп в неприятности- огромния му сарказъм. След като изпита момичето с поглед се ухили отново. – А освен това не познавам твоята приятелка. И преди да си скочила да ми издереш очите или там каквото и да правите вие прогонените ангели, забрани ми да ти викам бабо. Не спомена нищо за бабче или баби, или нещо подобно.
Усмивката му се разтегна още повече ако това беше възможно. Следващите му действия съвсем можеха да объркат човек, който си бе поставил за задача да анализира характера на Фред. Той съблече тъмното си, доста дебело сако и протегна ръка с него към момичето. Личеше ѝ, че ѝ е студено, а той никога не бе имал проблеми със студа. Вижте горещината е съвсем друг въпрос. А какво всъщност означаваше това действие? Може би бе джентълмен, който не знае как да си държи езика зад зъбите или пък идиот, който ѝ се подиграваше в момента. Беше просто- ако тя приемеше, щеше да го види като доброто момче с хапливия език, ако пък откажеше щеше да има удоволствието да я гледа как замръзва до смърт. И в двата случая той пак си оставаше психопат.


_________
пп. сорри за забавянето... >.<

Взех якето малко троснато и се наметнах. Не исках да се унижавам пред него и след пет минути да се превърна във висулка. Разтрих ръце в опит да се стопля и скоро вече почти не ми беше студено. Погледнах го леко иронично, но ми идеше да го хвана и да го удуша с голи ръце. Беше от онези типове, които ме дразнят само с присъствието си. Вече бях напълно убедена, че между нас нормален разговор не можеше да съществува.
-О, Фреди, голям страхливец се извъди. Не смееш да влезеш в бой да не би случайно да си намехнеш глезена, а?!?-попитах го ядосано и леко се приближих. Бях повишила тон, а това не го бях правила от доста време. Сигурно не си представя така един ангел. Е, аз не бях нито мъдра, нито търпелива, нито каквото и да било. Мразех да ме окамествяват такава. Винаги правех това, което не трябва. Затова сега съв в нещо, подобие на изгнание, пия и пуша, егоизмът е напът да ме завладее изцяло. Какво повече мога да направя!
-И...за момент си помислих, че може би не мислиш само за себе си и щеше да ми направиш тази услуга, но уви..сгреших-усмихнах се саркастично и закрачих напред назад. Този човек напълно ме объркваше. Беше толкова нагъл, толкова циничен-нима и аз изглеждах така отстрани? Задуха по-силен вятър и се загърнах по плътно в палтото. Ухаеше на мъжки парфюм, но най-вече на цигари. Е, не се учудвах при положение, че този човек пушеше като продънена печка.
-И, за последно те предуперждавам....намекнеш ли нещо за годините ми смятай, че е свършено с теб-заканително му рекох и се обърнах. Представях си как се хили зад гърба ми, но не ми пукаше. Не ме интересуваше какво мислят за мен, защото в повечето случаи беше лошо.

*сории и за мойто забавяне*