Жълтата гора

Елена се усмихна мило на непознатата и науклони глава на една стрнана - тик, който не можеше да си избие вече 2 столетия. Той бе едно от нещата, запазила си от Франция и от изтънченитие, даже леко изкуствени обноски на тогавашната френска боржуазия.

-Прекрасно. А вие, госпожице...? - Елена повдигна вежда въпросително. Не знаеше името на жената, но това не значеше че няма да го научи - С кого имам честта да разговарям?

Ерцхерцогинята се огледа и тръгна към един камък. Кимна към непознатия хибрид в знак да я последва и седна върху камъкът. Огледа непознатата от глва до пети. Беше млада. С добре излъчване. Нещо в нея доста умело прикриваше расата й, а това още повече заинтригува Елена.


п.п. сру за забавянето ;/

Обикновен живот.Обикновена сутрин.Обикновен ден.Еднообразие.Всичко трябваше да протече по план както винаги.Да стане ,да се облече,да закуси и да се занимава с своите задължение,които далеч от истината не бях кой знае колко интересни.Но нещо в нея потрепна.Тя се пречупи.Дяволска усмивка на лицето й.Интересно.Тя се беше запътила както винаги към центъра,но краката й я водеха на друго място. Денерис искаше да бъде свободна като птичка,да може да изпълнява своите собствени желания,а не чуждите.Тя беше красиво,крехко цвете в разцвета на силите си с дълги ,къдрави бели коси,които стигаха чак до кръста.Беше я страх дори и от своя малък избор за бягство.Не харесваше да престъпва правилата,които спазваше от толкова много време,но нуждата беше по-голяма.Нуждата да опознае света,да живее по собствени правила.Затварайки очи беше на центъра ,а отварайки ги след секунди вече се намираше в Жълтата гора.Толква спокойно и красиво място все едно беше изкарано от някоя приказка на Братя Грим.Можеше да се усети всеки красив елемент допълващ изящната природа.Беше свободна,свободна да бъде себе си-изучавайки този нов свят на цветове и красоти.
Седна под едно клоните на величественото дърво,което сякаш с баграта си я примамваше към него.Затвори отново очите си,но този път беше спокойна и лека като перце.Отново усмивка се появи на лицето й.Замисли се за това колко свободни бяха птиците,защото можеха да отидат където пожелаят във всяка една точка на света.Всичко толкова тихо и толкова прекасно,че сякаш не беше реално.
Бавни стъпки се приближаваха към нея.Тя не изпита страх.

Стъпките минаваха бавно зад нея.Ръка докосна рамото й с приведстващите думи”Здравей.Какво правиш тук?”.Ръката беше нежна и топла,която не можеше да се сбърка с мъжка.
На този приветлив въпрос,тя можеше да отговори по няколко начина.Първо на непознатата не й влизаше в работата да разпитва така грубо.Второ да отговори любезно и да поздрави.Но нашата мъничка глупачка избра по-скучния и по-досадния начин на продължение на разговора.Колко типично само.Русокоската беше научена на такива традиционални обноски,които лесно можеха да се познаят от далече.Тя сложи топла усмивка и отговори плахо:
-Здравейте.-след което стана и се поклони.-Еми и аз не зная,точно.-погледна я право в очите,докато чакаше някаква реакция.
Най-голямото нещо,което получи в момента беше тишината и празния поглед на непознатата.Почувства се неловко и седна отново,заглеждайки се в листата на дървета,които все още се бореха за своята”свобода”.
Момичето стоеше право втренчило се буквално в нея.”Какво лошо казах?Какво лошо направих?”мислеше си нашата бавноразвиваща се прелест.Толкова очевидно беше,можеше да изкара очите ти,но просто ограниченото мислене на Денерис и пречеше повече от колкото нейната външност и трагично лице на на мъченица.