Милано, преди има няма 36 години (+18)

by **AZAZEL** Нед Яну 22, 2012 6:19 pm

Италия е много приятно място за разпускане. Привидно бе спокойна и старомодна, но бе пълна с тайни общества и бурдеи. А Милано, е да кажем, че идвах с удоволствие и то без някой да ме кара. Този път съм по специален повод, но нещо по-скоро лично, а не служебно. Имам среща с един меко казано самозванец. Стар приятел, който се бе провъзгласил за владетел на някакво кралство, което е трудно да намериш на картата. Хавиер Нортфорд имаше слабост да си угажда и доставя удоволствия от всякакъв характер. А аз изкрено се забавлявах покрай него. Не се бяхме виждали от времето, когато не беше крал, но явно дрехите и титлата не можеха да променят стария вълк. Бях избрал един доста популярен, сред тайното общество на Европа, клуб с червени светлини. Две горили отвориха двойната врада веднага след като ме видяха да приближавам. Поех си дълбоко дъх минавайки покрай тях и леко се изсмях.
- Защо ли италианците предпочитат животни да пазят подобни места. Не са никак изискани. - Влязох в помещението, което бе претъпкано с алкохол и разврат. А две полуголи сервитьорки ме нападнаха на вратата. - Искам сепаре, колкото по-скрито и забутано, толкова по-добре. - Те само кимнаха и ми показаха да последвам едната. Хубаво е, когато удовлетворяват желанието ти с точност. Сервитьорката дръпна нещо като полупрозрана завеса и ме покани да седна. - Уиски, без лед, бутилка, две чаши. - Изброих сухо аз и се настаних в средата на почти кръглия диван. - Онези четирите, веднага! - Тя направи жест и момичетата ме обградиха като оса на мед. Но кой ли беше осата? Започнаха с редовната си програма без дори да казвам нещо. Облегнах се удобно на кожата под мен. Завесата се помръдна и пред мен се изправи силует на мъж, тъмнокос и снажен. - Фран!? - Не го бях виждал от... Е беше прекалено дълго. - Зает съм, не сега. - Казах спокойно, а сервитьорката донесе поръчката.
- Да знам, зает си с мен! - Той беше самоуверен и това ми харесваше в него. - Той няма да дойде, аз съм тук вместо него! - Това беше нещо, което не очаквах.
- Напуснете! - Направих жест с ръка и те се изпариха мигновенно. А аз погледнах тъмнокосия си познат за повече информация. - Говори!

by **Фран Оксфорд** Нед Яну 22, 2012 6:40 pm

- Не знаех, че двамата с краля споделяте подобни наслаждения. С ръка на сърцето мога да кажа, че се чувствам наранен от този факт! Нима си ме заменил? - Фран не се посвени да говори с онзи тон на ощипана госпожичка, който владееше до съвършенство. Беше комично, погледнато от страни, но коментарът съдържаше в себе си доза истина. Смяташе, че малкия пакт, който двамата бяха сключили бе таен и единствен по рода си, а ето, че тази малка, жалка гад мърсуваше най-безочливо с Хавиер.
- Кралят няма да успее да дойде, бе задържан по непредвидени от него обстоятелства. - тембърът се промени в изцяло делови, имащ за цел да информира Азазел за случващото с, точно така, както Нортфорд бе наредил.
- Е, господарю мой, кога смятахте да ме удостоите с благото си присъствие в града ми. Или ме отбягваш, мръснико?! - изрече ядливо Фран грабвайки с яростен захват едната от чашите, която стоеше поставена пред него, празна. Все със същия маниер посегна към бутилката скъп, отлежал алкохол, и наля в чашата си от кехлибарената течност, чиито мусукусно-дървесен аромат изпълни задушливото сепаре. След глътка уиски, Фран прокара опакото на ръката си по коляното на другия мъж, който изискано бе кръстосал крака, заел поза за снобски разговор.
- Ти си малко нищожество, знаеш ли? И това ми харесва по един извратено-мръсен начин. Да се усамотим, вярвам, че имаш резервирана стая в града... Да я използваме.

by **AZAZEL** Нед Яну 22, 2012 7:51 pm

- Ти не можеш да бъдеш заменен Фран, а и кралят ти ми е само приятел. Познавам го още когато беше обикновен, не крал, а теб дори и не бях видял. - Защо ли ми хрумна да му обяснявам каквото и да било. Той много добре знаеше, че го ползвам за секс и нищо друго, той това искаше и му харесваше така. - Да сипи си, чуствай се като у дома си. - Казах леко иронично и последвах примера му и си налях. Фран обожаваше да флиртува, а още повече обичаше да се движи по острието на бръснача. Явно му доставяше удоволствие да бъде нараняван и измъчван. - Фран, защо винаги си позволяваш да ми говориш с този тон? Толкова смел и дързък!? - Казах тихо хващайки челюста му с длан. Както обикновенно Оксфорд се възползва от ситуацията и извлече максимума от нея. Той хвана тила ми и ме целуна страстно, дори ухапа леко долната ми устна както знаеше, че харесвам. - Защо винаги бързаш Франи? - Казах след като целувката приключи. Отпих глътка уиски, облегнах се леко назад и накланяйки глава го погледнах право в очите. - А може би помниш, че ще ти е по-приятно ако ме подразниш? - Лукавата усмивка прегърна лицето ми, а аз леко му смигнах. - Нима не помниш, че трябва да заслужиш, за да те пусна в леглото си!? Или си бил много лошо момче и имаш нужда някой да те накаже и то веднага!?

by **Фран Оксфорд** Нед Яну 22, 2012 8:06 pm

- Франи?! Аз да не съм стогодишната ти икономка две брадавици на носа, че да смееш да ме наричаш така!? - раздразни се Оксфорд, който побърза да разтрогне целувката им незабавно щом бе усетил, че Бил започва да се забвлява от този простичък, евтин акт на итимност. Явно копелето започваше наистина да остарява, щом подобни простотии започваха толкова силно да му повлияват. Нищо чудно другия път сърцето му да забие учестено, като на ученичка и на неговата възраст, току-виж като нищо да е получил някой инфаркт.
- Ти вече отдавна нямаш право да ме наказваш. Колкото и сладко да звучиш, когато си властен, вече изгуби права над мен. Може би трябваше да мислиш преди да ме зарежеш без да обелиш и думичка. - Фран смело му забърса звучен шамар, щом усети лека болка, предизвикана от палеца му, който потъваше по-сигурно и скоропостижно от Титаник в плътта на брадичката му. Не, че не бе издръжилив на болка, напротив, просто обожаваше да прави сцени, беше малко, забранено удоволствие, което караше хормоните му да танцуват кан-кан всеки път.
- Ти вече не си ми господар. Опасявам се, че ще те разочаровам с новината, че си имам друг владелец и услугите ти вече не са ми от нужда, Ази. - обръщението беше комичен прякор, който магът използваше винаги, когато желаеше да подразни Бил. Невинната, почти детска усмивка се появи на лицето му, придружена от познатия блеснал поглед.

by **AZAZEL** Нед Яну 22, 2012 8:59 pm

- А господарят ти знае ли, че отново предлагаш сексуалните си услуги извън двореца? - Фран посегна да ме зашливи още веднъж, но аз му позволявах тази волност по веднъж на нощ, няма да се променя точно сега, и ловко хванах ръката му. Беше се наежил като бясно котенце, което с нетърпение ще ти покаже ноктите си. - Знаеш ли, не аз реших да се затворя в едно забравено от бога кралство и да задоволявам прищявките на управниците. - Пуснах ръката му, а той ме погледна сякаш водехме различен разговор. - Аз не съм способен да остана на едно място половин хилядолетие, като теб. А и доколкото си спомням ти винаги наблягаше на факта, че това е само секс, само задоволяване на нагона, нищо сериозно. - Отпих жадно от чашата си и си налях отново. - А това не води до прекарване на вечността в компанията на другия. - Отново кръстосах краката си като се облегнах назад блаженно. Погледнах през завесата, за да разгледам гостите и персонала. Реших да го оставя за малко да си се нерви или да се успокои. Познавах играта му, не го бе правел само веднъж. А и знаех, че каквото и да си говорим сега ноща ще свърши по един и същи начин. Ако Оксфорд не иска нещо изобщо не го споменава. Щеше да си тръгне още докато стърчеше прав до завесата и се държеше официално. - Е ще те чукам ли тази нощ или ще си играем още!? - Казах без дори да го поглеждам, което знаех, че ще го изнерви. Някаква разголена сервитьорка се плъзна по завесата, а едрата и гръд вървеше доста преди нея. Не можеше да се отрече, че двамата с Фран привличахме женските погледи и се настанявахме в развратните им мисли толкова дълбоко, че получаваха оргазъм дори без да бъдат докоснати. Присвих очи, потърках наболата си брадата с ръка, а езика ми се разходи леко по-повърхността на долната ми устна при мисълта за нещо с Фран и тази с големия бюст. Не, аз не бях светец. Точно затова и избрах да напусна рая. Аз съм първи приятел на онези развратни кучки Седемте Смърни Гряха. А да изчукам представители на двата пола не бе нещо необичайно за мен. Аз се превърнах в нематериално същество и можех спокойно да избирам всякакви тела за обитанието си, но определено предпочитах мъжките такива. А настоящето ми тяло спечели симпатиите ми дори, когато не беше мое.

by **Фран Оксфорд** Нед Яну 22, 2012 9:24 pm

- Сексуални услуги предлагат проститутките, защото това е единственото в репертоара им. Аз, уви, се осланям на изисканите си умения да доставям на височайшите особи компанията си, уютен, интелектуален разговор, сигурност, дори мога да симулирам чувства, като привързаност, ако ситуацията го изисква. И като бонус, получават и нещо, което понякога се свенят да пожелаят гласно. - рече Фран и се опита да освободи ръката си от хватката на Бил, но не успя. Бе готов да го ухапе дори, но мъжът постъпи умно и го освободи преди да се е украсил с няколко нови белега, които както бе известно не липсваха. Да, Фран оставяше сувенири на Азазел всеки път.
- Не желая компанията ти. Персоната ти предизвиква у мен неописуемо отвращение. А и все пак вербалните ти умения са далеч по-жалки от това, което хората си представят след като видят интелектуалната ти физиономия и марковия ти, графитен тренчкоут. Съвет от мен, добави и очила, за по-добра заблуда на врага. -....и тогава онази гола пачавра провали цялото забавление с присъствието си. Фран й хвърли студен поглед, който не само казваше, а направо крещеше " Махай се, евтина сган такава!", но госпожичката явно не разбра намека му, та той трябваше да използва ръката си и да направи жест, с който да я отпрати.
- Мислех, че обичаш да си играем? Явно вече си започнал да остаряваш наистина. Какво? Виаграта не действа повече от два часа ли?

by **AZAZEL** Нед Яну 22, 2012 9:53 pm

- Може би ми е писнало от познати игрички. - Побутнах леко чашата пред мен. - Фран, репертоара ти не се е променил ни най-малко, независимо, че използваш различни думи. - Поставих глава на рамото си и го погледнах в очите. - И двамата знаем, че думите ти не ме засягат. А и много добре си спомняме, че след всяко подобно изпълнение ти крещиш от удоволствие под мен върху чаршафите ми. - Изправих глава със сериозна физиономия обгръщаща лицето ми. Кръстосах ръцете си и въздъхнах. - Разочароваш ме Фран Оксфорд, очаквах след като си тук да покажеш нещо ново и различно. Но за всичките тези години, които не се бяхме виждали ти не си се променил и грам. А ти е чудно, че съм предпочел да си тръгна без да кажа нищо. Колкото и да си добър в секса и доставянето на удоволствия другото все още ти куца. - Вгледах се в една колона в далечината на залата в опит да спра да мисля за миналото. Беше ми чудно защо Хавиер ми се обади за тази среща след като не се появи и защо по дяволите Фран дойде на негово място. "задържан по непредвидени от него обстоятелства" какво ли се бе случило!? Дали беше нещо сериозно!? Дали стария ми приятел имаше нужда от помощ!? Или просто Фран бе направил нещо, за да ме заблуди? Не, защо му е да ми урежда подобна среща с краля си след като е знаел, че той ще дойде вместо него? - Кажи ми за Хавиер Нортфорд. Каква е истинската причина той да не е тук, след като сам пожела тази среща? - Говорех тихо, спокойно и монотонно, сякаш преди малко не бях изрекъл онези силни думи.

by Sponsored content

Милано, преди има няма 36 години (+18)

Милано, преди има няма 36 години (+18)

Re: Милано, преди има няма 36 години (+18)

Re: Милано, преди има няма 36 години (+18)

Re: Милано, преди има няма 36 години (+18)

Re: Милано, преди има няма 36 години (+18)

Re: Милано, преди има няма 36 години (+18)

Re: Милано, преди има няма 36 години (+18)

Re: Милано, преди има няма 36 години (+18)