Главния бардак, Нортфорд, преди месец

by **Tomek Rottmon** Съб Яну 07, 2012 5:56 pm

Томек се настани удобно в креслото си, разположено до голямото дървено бюро. Дебелата пура, мъдреща се между пръстите му, пушеше и разпространяваяше тежкия си дим из помещението с един единствен малък прозорец. Томек не харесваше особено много светлината, докато работеше. Предпочиташе да спотайва самоличността си в сенките, наблюдавайки света пред себе си. Не, той не беше от онези плъхове, които се страхуваха да покажат себе си. Томек действаше бързо, директно и чисто, наслаждаваше се на всеки един момент от работата си и може би затова все още се задържаше на чело на Ордена. Лека усмивка красеше лицето му, демонстрирайки бръчките от щастие и удовлетворение. Да,, от това ще да бяха. Нямаше да си признае, че са от старост, я! Не беше чак токова стар, чувстваше се в разцвета на силите си, макар и надхфвърлил отдавна 40 години.
Вратата се открехна леко и той подаде глава. Очите му зашариха леко из помещението, за да се уверят, че няма нещо, което не трябва да бъде видяно. Двете дами, върху дървения плот на бюрото му, движеха тела по особено изкусителен начин, докосвайки се една друга, но не привличаха особено голямо внимание. Барчето с алкохол, което всъщност криеше и няколко не особено легални вещества, бе затворено и не издаваше, че пази нещо в себе си. Пък и... най- вероятно, дори и да беше полиция, Томек щеше да се измъкне. Смътно предполагаше, че Краля няма да допусне да унищожат бардака, който не рядко посещаваше с определена цел.
- Който и да си, пари не раздавам днес!- пошегува се Томек, но гласа му бе някак предупреждаващ и по- скоро заплашителен.

by **Жизел Феричи** Съб Яну 07, 2012 8:01 pm

Тракането от високите червени токчета се разнасяше из целия коридор, като караше всички наоколо да се обърнат към младото момиче. Едни го гледаха с уважение, втори - с презрение, а трети със обясним страх. Във всеки ъгъл се бяха стаили или самотници, търсещи утеха в момичетата от бардака, или разгневени нещастници, изгубили всичко на покер. Но въпреки заниманията си всички ѝ правеха път - най-вече, защото знаеха на какво е способна и само една дума от неина страна, и никой повече нямаше да ги погледне.
Жизел се беше запътила директно към лидера на Ордена. Можеше да се каже, че изпитва известна доза уважение към него, но прикриваше това чувство доста умело. Все пак никоѝ не би очаквал самата Гордост да си признае, че приема някоѝ за по-висш от нея, нали? Дори самата тя не смееше да го признае пред себе си. А може би и не трябваше.
- Който и да си, пари не раздавам днес!- чу се гласът на Томек, щом момичето отвори вратата на кабинета му. Звучеше като невинна шега, но Жизел усети нотката на заплашителност. Колко типично за него - още дори не знаеше коѝ е, а вече вземаше отбранителна позиция.
- Колко жалко, значи отново ще остана с празни ръце... - смотолеви тъжно тя и нацупи устни. Пристъпи няколко крачки напред, за да попадне в центъра на единствения слънчев лъч, коѝто влизаше в стаята и се усмихна лукаво. Но тази усмивка, бързо бе сменена от леденето ѝ изражение и злобния поглед, който прихвана на прицел двете момичета, седящи на бюрото. Жизел не таеше топли чувства към нито едно от съществата, работещи в бардака, наи-вече, защото смяташе, че те са твърде нисша класа, за да общува с тях. И все пак двете девойки, рабраха намека ѝ и излязоха кротко от стаята.
- Не ми харесва, когато ме посрещате така, г-н Ротмън. Убивате всякакво желание в мен да се позаинтересувам от новините около вас. - усмихна се фалшиво Феричи е седна на стола срещу креслото на Томек.

by **Tomek Rottmon** Вто Яну 17, 2012 7:09 am

-А, госпожице Феричи!- възкликна Томек и издиша дима от пурата.- Мисля, че съм приятно изненадан от прсъствието Ви.
Дима, сякаш разказващ история се издигна високо нагоре, смесвайки се с останалите алкохолни и не толкова алкохолни изпарения по посока на отдушниците, които красяха ниския таван на всеки метър и всъщност имаше защо. Господин Ротмън се бе погрижил бара да бъде снабден с много от тези чудновати джунджорийки, свързващи се в нещо, наречено инсталация, за да не подлежат клиентите и служителите му на потенциално задушаване. И сега се дишаше достатъчно тежко, не му се мислеше какво би било, ако ги нямаше и от каква липса на кислород щеше да страда това помещение. Но, разбира се, въздуха в момента бе последното, което занимаваше главата му. В нея се въртеше нещо съвсем различно... мисълта за русокосата дама пред него.
Не се изправи от мястото си. Макар и вече на значителна възраст, Томек не бе онзи джентълмен, който очакваха всички. Егото му не позволяваше да стане и да предложи място на дамата, което изискваше просто да махне с ръка и да покаже стола до себе си, както и направи но с лека нотка на пренебрежение. Приятелството му с Краля му бе позволило да се държи доста не-както-трябва.
-Опасявам се,обаче, да попитам какво Ви води насам, но бих могъл да предложа питие и след това да продължим.

by Sponsored content

Главния бардак, Нортфорд, преди месец

Главния бардак, Нортфорд, преди месец

Re: Главния бардак, Нортфорд, преди месец

Re: Главния бардак, Нортфорд, преди месец

Re: Главния бардак, Нортфорд, преди месец