Ню Йорк, 1995 година, САЩ

Белгийският шоколадов бонбон се топеше приятно в устата му,подправен лекичко от вкуса на парченце мандарина, напомняше му колко по- приятно би било да си стои тук, на топло при всички други празнуващи, отколкото да излезе в студената коледна нощ навън, за да организира най- голямото престъпление в живота си до сега. Може би и малко глупаво, но какво пък? Нали му плащаха, а той получаваше шейсет на сто от сумата, който изплащаха поръчителите. Това му беше хубавото на възможността само той да се среща с тях. Съучастниците му никога не разбираха каква всъщност е сумата, която получаваха. Обикновено, Саша Лесбърн прибираше доста голяма част от нея за себе си и съобщаваше съвсем различни цифри на своите мили съдружници, които правеха по- голямата част от възложеното, но пък... какво толкова?? Все още никой не се бе усетил и скоро може би нямаше да го сполети подобен провал.
Напъха поредния бонбон в устата си, поръсен с какао и го сдъвка апетитно, докато се чудеше кой от плодовете да опита този път. Всеки един от тях го изкушаваше изключително много, но накрая се реши и посегна към райската ябълка, която смътно приличаше на изгнил домат, но въпреки това имаше божествен вкус, за който Саша си умираше. Добави и нея към шоколадовия вкус и отбележи на ум, че двете са по- вкусни по отделно. Дам, определено по отделно. Така имаше вкус по- скоро на някоя манджа с грозде, при това стара манджа с грозде.
Сбръчил нос, противейки се на вкуса в устата си, приличаше изключително много на дете, но костюма, прилепващ по тялото му и бялата риза, която очертаваше идеално гръдния му кош и го караше да изглежда някак прекалено мощен, сякаш бе откраднал от чара на Афродита и Аполоновия сексапил, ала в интерес на истината не бе целял подобен ефект. Нямаше никакви предпочитания към облеклото си. За жалост не можеше да дойде с домашните си дрехи... все пак, официалният бал, състоящ се в момента изискваше доста изискано облекло. Обикновена сбирка на богаташи, тъпчещи се с хайвер и препиващи с шампанско. Какво по- добро?