Няколко века назад във времето; някъде из Англия

by **Marry Delinger** Вто Ное 29, 2011 12:19 pm

Та-тара-тара… Мелодията се бе забила, като трън омотан в козината на някое куче, в мозъка на Мари и отказваше да изчезне независимо от всички опити на момичето. Наистина ли ежедневието бе добило толкова еднотипен вид, че дори най-безличната мелодия, чута в най-долнопробната кръчма, би намерила място в измъчената мозъчна кутия на един много,много стар бог като нашата героиня?
Времената се меняха постоянно, но като че ли само тя беше тази, която забелязва. Все едно бе вчера, когато племената се избиваха за този остров, а днес моретата са кръстосвани от пирати. И после света бил еднотипен?! Винаги е интересно, стига да имаш късмет при избирането на коя страна си.
Но нека се върнем към Мари, момичето със задача да следи някакъв си благородник. Какво ли не даваха жените в днешно време, за да са сигурни, че техните крака са единствените, които ще се увият около кръста на богатия им съпруг. Естествено Мари предаваше информацията, така както я предлагаха парите, а кой има повече пари – извратения дебел мъж,готов да пръсне цялото си богатство за приятна вечер или отчаяната му жена, готова да плати това да не се случи. Ах, женската солидарност е нещо наистина опасно.
Ето и причината защо такова невинно изглеждащо момиче се намира на подобно място. Въпреки, че имаха толкова пари, защо винаги избираха най-евтините… дами? Е, както и да е. Вече бе приключила с разследването за тази вечер и ѝ оставаше само да се прибере, може би дори да се наслади на малко сън. Но преди това… Корема ѝ се обади, за да ѝ напомни неотложното, животозависещо хранене.
Какво щеше да е тази вечер – някой апетитен младеж или пък девойка в беда? Защо пък не и да си направи пир? Все пак гледката, която се бе разкрила пред нея и даваше тази прекрасна възможност. Какво пък?! Нека да е пир!
С приближаването ѝ към групата пияни мъже, които явно се бяха замесили в някакво спречкване (каква друга причина можеше да има за тази малка купчинка, която бяха оформили?), забеляза че имаше един по-интересен мъж, който като че ли бе взел спречкването в свои ръце. И все пак другите бяха десетина или поне толкова още стояха на краката си. Мислите на Мари започнаха да се отклоняват на различни пътища, един от които беше причината за всичко това.Бе прекалено късно да продължи пътя си, затова…
-Хей,хей, всички!-Провикна се тя достатъчно силно, за да отвлече вниманието на всички наоколо.- Кучетата на краля (краля на Англия) идват!
Като попарени всички на улицата се разбягаха, като от тук там се дочуваха не толкова прилични думи. За по-малко от пет минути всичко бе запустяло-светлините навсякъде бяха угасени, вратите залостени, сякаш всичко бе потънало в дълбок сън, както и трябваше да бъде. На лицето на Мари заигра дружелюбна усмивка.
-Пак заповядайте, господин … - Изчака го да запълни паузата с името си, докато се приближаваше към непознатия, който ѝ се струваше странно познат, по някаква причина.- Но услугите са ми само срещу заплащане.
Усмивката вече издаваше задоволството ѝ от цялата тази постановка. Вече бе пред мъжа и не го пускаше от зоркия си поглед. Извади една малка копринена кърпичка от чантичката си като истинска дама и я вдигна пред погледа на непознатия.
-Нещо против? Имате малко кръв на устната. –Гласът ѝ беше странно сладникав и трябваше да действа бързо, преди да прецака всичко.
Без дори да дочака отговор се протегна и притисна кърпичката към лицето му. Това, което той трябваше да усети бе сладникавата миризма на хлороформа, с който бе пропита кърпичката. За същества като Мари това бе всекидневен аксесоар.
Сега започваше забавната част… Та-тара-тара…

by **Неро** Вто Ное 29, 2011 2:58 pm

Нямаше как да не се набива на очи, това му бе толкова наложително колкото и напълно независещо от него. Щом се появеше в обществото, което толкова обичаше, във вида, който третираше като свой първичен и най-насъщ очите просто се лепваха за него и не се сваляха каквото и да предприемеше. Не че не му харесваше, не, но определено бе трудно да остане инкогнито и в момента грешката му бе, че бе свалил качулката откривайки това отдолу. Азиатските му черти се открояваха ясно, това допълваше онази странна и много особена красота, която го изключваше от обикновенните земни обитатели и също бе частично проклятие. Може би самочувствието му му играеше лоша шега, кой знае? Черните очи бяха леко поръбени с още от този цвят, опушен като грим и много дискретен- връщаше се от бал в двореца и дрехите криещи се под огромната кафява наметка бяха скъпи и претруфени. Лош избор за западналите части на Лондон- град, който тепърва щеше да има възходи и падения навлизайки във Викторианския си период; не бе още изцяло настъпило времето Джак да поеме по улиците в търсене на жертвите си. Това не значеше обаче, че е е безопастно; в покрайнините проституцията и престъпленията бяха естествена черта на обичното му общество и правеха всичко една опасна смесица от рискове. А за него колко от тях бяха реални? Неро имаше своето безсмъртие и куп подбрани дарби, тази с шейпшифтинга бе най-удобна и не веднъж бе кръстосвал улиците като тлъст плъх поел по свои си задачи. Сега също можеше да се измъкне и да всее смут но първо му бе интересно да види как ще се развият нещата. Пияните мъже го бяха наобиколили по една точно определена причина; той бе като скъпа играчка, беше логично да предположат че е нечия такава и може би принадлежи дори на елитен бардак. Такива неща бяха доста ценни и умееха да забавляват добре; Неро бе убеден, че нещо подобно минава като обща мисъл пред всичките и тайно се чувстваше поласкан. Можеше дори да не реагират на истинския му пол, често го бъркаха заради това, че понякога се видоизменяше така, че реално да бъде в женско тяло. Забавления всякакви, идваха по много и се задържаха трайно. И това се издаваше само от леката и почти налудничава усмивка, която пареше на лицето му и очевидно допълнително влошаваше ситуацията. За кого? Не за него, не за него, ха. И дори не трябваше да се обажда и да се затормозява с разговор- това му се стовари на главата внезапно и то съвсем внезапно. Каква бе ситуацията? В момента го държаха здраво за дългата черна коса сплетена на тежка плитка. Друг бе хванал солидна шепа от наметката му, дори бе изял удар. За демона всичко бе просто като да хванеш роза и да не внимаваш за бодлите- леко бодване без реално последствие. Ако мъжете не бяха толкова пияни, а те наистина воняха, щяха да забележат как направената раничка на долната му устна зараства моментално и то съвсем самоволно оставяйки само лека кървава следа след себе си. Обикновенно бе така, нали имаше блажената регенерация? Наистина дар божи, или каквото там трябваше да е в неговият случай след като бе от очевидно противниковата партия на религиозно ниво.
Но да се върнем обратно към това, което го бе оставило без нуждата да говори- вик, или нещо такова, оповестяващ предстояща опасна ситуация; толкова трябваше мъжете да се изпарят и Неро да се намери сам в тази тясна уличка с дамата, която явно бе изиграла ролята на спасител на бял кон. Да обясни ли, че не е нужно, че може сам да се справи или нямаше необходимост? Демонът присви очи фокусирайки вниманието си върху Нея, удари го някаква закъсняла реализация. Познаваше я, бегло, но все пак я познаваше. Всъщност имаше информация само за името й, ако бе истинското, и тук там намеците, че не е човешко същество. Неговият учител ги бе представил един на друг, Бел очевидно я познаваше но нямаше високо мнение; това можеше да се преведе всякак. Или бе прекалено добродетелна и нормална или достатъчно изчанчена да не допадне дори на него със странните му вкусове. Като се имаше в предвид каква кукувица бе брат му, Лу, и как той се считаше за нормален в очите на висшия демон... Неро не искаше да знае. Надяваше се да е другата алтернатива. Защо обаче го бе заговорила толкова учтиво и с липса на фамилиарност? Познаваха се, това значеше, че не трябва да изпитва никакво уважение към него; той спадаше към отрепките, които просто не внасяха такива емоции в познатите си, дори и в близките приятели. Да не би да не го помнеше? Неро повдигна въпросително вежда, изписвайки перфектна тънка арка върху челото си. Той не запълни оставената пауза с името си, то наистина трябваше да е известно. Ами ако не го помнеха? Ако наистина не го помнеха? О, егото му не поемаше и нямаше да поеме подобен удар, щеше да е грозна история щом се потвърдеше и тайно му се искаше да не се.
Кърпичката бе забелязана прекалено късно, но тежката и сладка арома го удари директно изпълвайки обонянието му с наслада и ... една особена и много лепкава сънливост. Да, той разпозна веднага причината и лека изненада се отрази в катранените му очи; дори и да бе решил най-после да заговори, той бе лишен от дарбата и за момент времето за него застина, съня се опита да го обладае и да постави цялото му съзнание в мрак и безметежна ленност. Опит, да, но все пак някакъв макар и не достатъчен. Мари трябваше да засили дозата или просто да задържи кърпичката за по-дълго; малко по-конска доза щеше да помогне след като историята на Неро с всякакви опиати бе дълга дори за маниакалните средновековни летописци. Демонът хвана ръката предлагаща присъдата в опит да я отдалечи, но силата не му достигна и богинята успя да го усети- беше стиснал китката й, но само толкова. Не можеше да мръдне повече. Тогава малко зрелище се изправи пред нея- съществото се опита да се измъкне, но примката бе здрава и дори инстинктивните му ходове не вършеха работа. Неро несъзнателно бе сменил форма и я сменяше още и още- така тялото му ту бе красива жена, ту старец, ту нещо друго. Образите се сменяха и никой не бе еднакъв с друг- Мари за момент дори мерна себе си така, както бе в момента.

by **Marry Delinger** Вто Ное 29, 2011 4:14 pm

Мари леко по леко започна да осъзнава, че той или тя… или то явно не беше обикновено човешко същество. Сериозно?! Коя ли ѝ беше първата следа? Дали десетимата мъже, които не можеха да го повалят, или пък самото му излъчване, или … или, тук е смешната част, хлороформа не му действаше?! Тази доза можеше да прати човек в кома, но не и новия ни приятел.
Пръстите му се сключиха около китката ѝ, която придържаше кърпичката към лицето му. Усмивката на Мари изчезна за момент, когато видя сменящите се облици на съществото. А мисълта в главата ѝ – „Какво точно е той – мъж или жена?” ?! Явно се беше отнесла прекалено, защото усети как китката ѝ охлабваше захвата си, но явно някой горе беше на нейна страна. И под горе нямам предвид горе-рая, а горе- два етажа над тях.
От прозореца се бе подало някакво малко момиченце и бе решило да помогне на какичката като замери ‘лошото чудовище’ с тиган. Какво ви казах- женската солидарност е нещо велико! И все пак Мари трябваше да признае, че не бе очаквала такава помощ.
-Мерси, сладурче!- Провикна се момичето, а лицето ѝ отново бе озарено с широка усмивка.
Погледа ѝ се премести отново към плячката, която ѝ създаваше прекалено много проблеми, за да се увери, че вече е потънал в дълбок сън. С едно движение преметна едната му ръка през рамото си и се отправи към близката гостилница. Придържаше го така все едно бе пият и това помогна малко с бързото отстъпване на стая. Защо не можеше, след като беше богиня, поне да има и някаква дарба, която наистина да ѝ помогне, като например контрол над ума на другите, така нямаше да се наложи да плати за каквото и да било. А не като сега да даде двадесет лири за мършавата стая. Е щеше да си ги удържи от господин Непознат, все пак той имаше достатъчно неща по себе си, които можеха да минат за много повече от наема на тази стая.
Веднъж вече на сигурно, Мари почти захвърли тялото му на кушетката до прозореца. Стаята наистина беше малка- може би четири на четири и беше сравнително празна – само едно легло и нощно шкафче с почти изгоряла свещ на него. Момичето не си направи труда да я запали, тъй като за начинанията ѝ щеше да е достатъчна и малкото лунна светлина навлизаща през прозорчето.
-Е, нека забавлението започне…- Промълви тя под носа си и седна на земята до леглото.
Странно как цялата се създала ситуация бе накарала деня ѝ да стане по-хубав. Все пак се бе отървала от все-повтарящото се ежедневие, дори за малко. Въпреки, че интересното тепърва предстоеше. Какво ли щеше да открие в черепната кутия на този екземпляр (в преносен смисъл разбира се)?
Очите ѝ се впериха в лицето на спящия мъж и след няколко секунди сякаш посивяха, а Мари изглеждаше така все едно бе попаднала в някакъв транс.
Когато отново се опомни, момичето се намираше на огромен площад изпълнен с всякакви хора и създания, които бързаха на някъде и бяха погълнати от мислите си до толкова, че дори не забелязваха никого покрай себе си. За един човек, който се нуждае от постоянно внимание (какъвто бе и нашия непознат, поне според това, което Мари бе открила през бързото преравяне на ‘личността’ му), това може и да е малко повече, от колкото може да понесе. Прибавете към тази картина и нещата най-близки до него (Бел и някакъв плъх) и имате добре изпипан кошмар.
Всички бяха доста изтупани в красиви рокли и костюми с панделки и ревери, и всичко от рода, дори и Мари, която бе единствената наясно с всички факти. Оставаше само да мерне и организатора на всичко това, за да се наслади на реакцията му.
Но има и по-важни неща, а именно –душата му. Корема ѝ пак се обади и тя забърза, за да намери хранилището.

by **Неро** Нед Дек 04, 2011 7:31 pm

Явно не бе писано да остане в съзнание- всичко работеше срещу него в момента и борбата му бе прекратена остро, рязко и без дори да изслушат неговото мнение по въпроса. Дали да не заведе делото отново в съда, отново да се оплаче и да измоли от кармата си някакво по-благоприятно развитие? Очевидно демонът не вярваше много много в тези работи и в подобна ситуация не би се справил- той не възприемаше нещата от гледната точка, че е било писано да се случат а по-скоро изучаваше от страната в която те просто се случваха. Начинът на живот, който водеше го предразполагаше към подобни мотиви- нищо не се задържаше достатъчно дълго около него за да се нарече значимо, за да е от някаква по-специфична принадлежост. Всичко изтичаше измежду пръстите му като пясък, а може и просто първоначално да не бе създаден за подобни изживявания. Колкото и нечестно да бе сегашното му главоболие, а то определено щеше да е грандиозно след такъв прецизен тиганен удар, Неро нямаше да се оплаче, не и от лични съображения. Да помрънка- да, щеше. Да надуе чуждата глава с думи... това също, разбира се. Богове, беше му в кръвта да е хлебарка, определено щеше да подразни мъчителят си излагайки на много гадно печащ огън нервите му. Всичко това просто щеше да е плод на характерните белези за характера му и нищо повече, никакво чувство за самоцелна ценност. Неро бе последното същество, което някой щеше да потърси за логично уплътняване на собственото му съществуване- той не държеше на живота си, не държеше на нищо и единственото му оправдание за това, че реално е жив бе, че всъщност няма причина да умре и безсмъртието му доста го ограничава. За изобретателна натура той пропадаше планово щом опреше до тази ситуация и си бе заседнал в сегашното положение. И не, колкото и нелепо да бе, той всъщност обичаше живота заради обществата, хилядите такива, които го използваха и после захранваха пиявичестите му набези към социални контакти.
Особена работа- ако искаме да обощим всичко може просто да кажем, че Неро реално искаше всичко без да го иска и просто градеше отчаяно цялото си съществуване на някакви отчаяни опити да оцелява с това противоречащо си мислене. Може би просто бе хлебарчест във всичко, кой знае? Определено бе лоша тема за разсъждения, енциклопедиране, картотекиране и проучване. По неясни причини Мари дори нямаше нуждата да го прави, след като просто имаше безжизненото му тяло- то най-после се бе кротнало откъм преобразувания и сега бе просто проснато в пространството, напълно безжизнено. Беше се върнала онази особена красота, която преди малко бе показвал, но лицето му бледнееше още и черните очи не бяха да показ. Няколко кичурчета от различни места на плитката се бяха измъкнали и ефекта бе рошав и многостранен- почти пухкав ако Мари си падаше по такива неща. Единственото не-нормално бе лекият намек за черна мъгла в който се губеше Неро- не бе нищо реално и притеснително но все пак го имаше, все пак бе там. Беше ясно, че е извън играта за определено време.
За Неро... за Неро, първоначално, го имаше мрака. Това състояние причинено от приспивателното и тигана бе сигурно но и в същото време доста особено. Той не очакваше то да се разсее внезапно и всичко да се проясни в някаква реалност в която всичко уж бе плашещо истинско. Можеше и да е. Това, което го накара първоначално да се усъмни бе липсата на главоболие- такова нямаше а трябваше да намери в главата си. Чувстваше се лек, но земно лек- като човешко същество, не повече и не по-малко. Нормално състояние. Значи нищо не бе нормално. Демонът се огледа, регистрирайки околната среда и населяващите я индивиди. Той бе навикнал на подобни неща, бе се нагледал на много- тук ставаше въпрос за едно логично обяснение защо по дяволите не издава никаква изненада и шок. Толкова често го тормозеха по всякакви начини, че нямаше как да не развие лека апатия щом попаднеше в илюзия или каквото беше това. Може би едно добро начало би било да се концентрира над разрешаването на загадката, над бягството и може би последвалото го отмъщение но... реално не му се мърдаше и пръстче, поне не и на този етап. Първо щеше да тропне с крак, да скръсти ръце и да се обади с нагъл гласец; в този момент всичко за него мина на заден план снижено до пълна скука и незаслужаващо внимание.
- Това нещо като подготвителна сцена ли трябва да е, или направо сме минали към самото мъчение? Може ли да позабързаме нещата? Хубавото, като си зъл гении е, че винаги имаш план и бас ловя, че ти се иска да си го изкараш по-скоростно навън; може дори да изслушам част от лекцията ти за завладяване на света ако има някакви стойности пасажи от нея, които имат нуждата да бъдат предварително оценени. Или това, или си чакам гигантското еднорого зайче, което ще ми откъсне главата, ще се нахрани с мъжеството ми- а то, повярвай, е прекалено ценно за да бъде жертвано- и така нататък. - и той започна да бълва; бързо, без да се замисля, просто думи навързани и изстреляни в пространството. Всичките те бяха за Мари, където и да се падаше тя в момента. Нямаше съмнение, че ще бъде чут. Ако лошата карма решеше друго просто щеше да повтори, винаги имаше и какво да добави. Все още го дразнеше лекичко информацията, че тя не го помни. Дали начина му на говорене щеше да извика някакви атлантидски камбани отново на боен марш?

by **Marry Delinger** Чет Дек 08, 2011 11:46 am

Сънищата наистина бяха нещо необятно за хората и всички други изкривени създания, които се разхождаха на тази планета. Трудно им бе да възприемат, че това си е техен свят. Вярно, същества като Мари можеха да влизат и да излизат от тези светове, и да оставят погром след себе си, но това е само защото ‘собствениците’ им се плашат като подгонено зайче от дратхард. Единственото, което трябваше да направят бе да пожелаят промяната и тя щеше да стане. Естествено желанието им трябваше да е по-силно от това на ‘вселилия’ се, в случая Мари, а едва ли има по-силно желание от глад.
Представете си например освирепял, гладен вълк. Сега си представете малко агънце, което обаче има ловджийска пушка и може да я използва. Колкото и да иска агънцето да се спаси и дори да има огромен шанс да го направи, паниката винаги е по-силна от желанието за живот. Ето защо и в тази приказка Мари печели.
Но нека се върнем в съня на непознатия.
Трябваше да се досети, че този демон или там каквото беше, нямаше да играе ролята на плашливото агънце. И все пак трябваше да признае, че малката му реч успя да я накара да се засмее. Може би наистина трябваше да прати някакви ловци по мъжеството му. Ако не друго то поне можеше да го накара да се разтича малко. Щеше да е забавно.
Точно картината изникна в съзнанието на богинята, когато пред нея се показа полето от малки топченца, които висяха във въздуха. Усмивката ѝ се разтегна още повече. След няколко минути джобовете ѝ вече бяха пълни с десетина от тях. Отново се бе задоволила с сравнителна малка порция. Ако това беше просто някакъв си човек, сега щеше да си тръгне и единствената следа от нея щеше да е ужасното главоболие на сутринта. Да ама не!
Това не беше обикновено човешко същество, а на нея ѝ се играеше на котка и мишка.
Започна да върви обратно по пътя, по който бе дошла и забеляза, че хората, който преди малко бяха прекалено заети да се погледнат даже, в момента се спираха и провеждаха малък разговор. Какво можеше още да направи тук? Много неща! Да превърне съня му в филм на ужасите или пък в забавление за деца, защо пък не и в екшън. Но странно , в момента искаше да говори с него/нея/то. Явно бе почнала да полудява…
Не след дълго мерна и домакина на отегчителното за сега парти. По ранната му реч отново прозвуча в глава ѝ и точно след момент до Мари се появи новият герой в този театър.
-Не даваш никак лоши идеи за изтезаване… особено за мъже.- Подхвърли Мари, за да привлече вниманието му. Може би пък щеше да излезе нещо интересно от всичко това. Еднорогият заек започна да подскача около тях, а хората, които играеха главните роли не ги деляха повече от 3-4 метра.- Някога да си се замислял за кариера в бизнеса на злото? Мога да ти уредя невероятно място – мой помощник.
Момичето извади от джоба си една от топките и започна да я премята от ръка на ръка. По принцип се наслаждаваше на гозбите след като напусне съзнанието на човека, по простата причина, че тогава частта от душата, която тя е взела е напуснала тялото. А сега… сега той щеше да изпита неописуема болка (поне така ѝ бяха казвали). Единственият човек, който бе посмял да опише чувството, каза че било все едно раздират всичките му вътрешности по много бавен и болезнен начин.
- Какво ще кажеш? Имам чувството, че обичаш да ти слушат дългите безсмислени разкази, а когато си злодей, жертвите нямат особен избор. – Най-после счупи топчето на две и през площада се разнесе звука от счупен кристал. Без да се замисля Мари глътна едната част.- Между другото аз съм Мари. А вие сте?

by **Неро** Чет Дек 08, 2011 9:51 pm

Демонът извърна глава щом го заговориха, изненадан съвсем леко, че реално имаше някакъв отговор на словестната му бълвация. Рядко имаше ако ставаше въпрос за такива истории като сегашната и наистина се доказваше като някакво разчупване на банален шаблон. Особена история. В полезрението му навлезна Мари и това го накара да се смръщи едва-едва, колкото да затвърди, че именно тя стоеше зад всичко това. Добре де, кой друг можеше да е? Великденският заек? Погледът му се разсея, мернал за момент еднорогото бяло космато нещо припкащо наоколо- него не го бе очаквал но и му се струваше, че по-скоро ще стои в категорията "реална илюзия" от колкото да е носител на странни дарби и от тях да идва всичко това, което се предполагаше, че в момента го мъчи. Иди и разбери, просто не бе удачно в потока на мислите му, не ставаше за предложение. Чакай, да не би да бе заради онази простотия, как да я определи? А, да, пръв бе заговорил за заека. Или бе огромно съвпадение или той наистина бе изпълнена поръчка- и ако в този порой от размишления не се проявяваше скрития му гении то тогава не бе ясно какво се случва. Браво, Шерлок, поздрави се Неро на ум с една особено иронична нотка и очите му се върнаха обратно към Мари. Щом нямаше кой друг да е виновник, тя ставаше. Не се ли бе опитала да го упои, това се водеха последните му спомени преди да изгуби съзнание. Нормално беше да я обяви за вид враг, а тях по приумица държеше най-близо. Ясните примери бяха навсякъде около него, беше му като някакъв извратен фетиш и повечето тела топлили леглото му през един или друг период от време бяха нищо друго от индивиди мечтаещи си открито да го унищожат по възможно най-наситения с брутализъм начин. Нещо в цялата история с риска го привличаше магнитно и не само; действаше като опиат и просто подхранваше хлебарчестата му енергия да продължава да оцелява и да бъде главен вселенски дразнител. Иди и търси логика. Наистина, при Неро тя бе разбираема само за него и несъществуваща за всички останали. Той потропа нервно с краче, но черните му очи не издадоха какво точно се върти като настроение и емоция зад тях. Би било прекалено лесно да се предаде толкова лесно, да се очовечи и от досадната си натура нямаше да мръдне нито инч, освен ако не бе животоспасяващо. Нали ценеше съществуването си само за да може да е близо до обичното общество? Сегашното, което го заобикаляше му носеше само отвращение; съществата около него бяха илюзии и не съществуваха наистина, не бяха истински и дефакто нямаха нищо общо с неговия обект на любов и интерес. Понеже бе с високо мнение за нещата, които трябва да получава, Неро нямаше да се задоволи с прости имитации. За него Мари бе единственото друго същество достатъчно истинско сигурно на километри в тази изчанчена реалност и дори нямаше високо мнение за нея след като го бе вкарала тук и се правеше на инквизитор или каквото там клатеше лодката й по интерес. И защо защитаваше теорията, че не се познават? Той я познаваше, значи и тя бе длъжна. Наранено самочувствие от негова страна бе нещо грозно като приключение и вероятно нямаше да свърши хубаво. Нямаше да го забрави и нямаше и да се откаже, дори и да значеше, че ще трябва да вади спомените й с фламингота(няколко) от малката главица.
- Колко банално и глупаво. - тонът изкаран на яве предразполагаше към набеждаване, че Мари всъщност е нов и много застрашен вид идиот. - Аз набавям и продавам информация, реално не мога да мръдна от ролята на абсолютно пасивна пионка от цялото време. Къде ти е книжната тухла по маниери и дворцово разпределение? Ние, информантите, от край време сме извън общото разпределение по бази, така че и да искаш няма да се включа в проклетите ти опити да ме вземеш на злата си страна. Засрами се, момиче, що за поведение? Няма да участвам в демоничният ти план да завземеш света и да избиеш всички малки сладки кученца, колкото и да ми го вреш този заек където слънце не би огряло... - Неро направи малка пауза. Беше си позволил да се отплесне в думите си и да направи грешна асоциация- доста образно си бе представил рога на неправилно и доста задно място в себе си и определено днес не бе ден да достига нови нива на лична перверзия. Демонът потръпна и се опита да разсее цветистите образи, беше прекалено болно дори и за него.
- ... и няма да огрее. - енергията му за словесност се върна. - И между другото, ако говоря много то това е защото о-бо-жа-вам звученето на гласа си и като него направо няма нищо достойно за сравнение. Хубаво е да го научиш, така че да не правиш поредната грешна връзка в бъдеще. Също както е лошо за здравето ти да се преструваш, че не се познаваме. Знаеш името ми, също както аз знаех твоето преди да се представиш.

by **Marry Delinger** Съб Дек 10, 2011 2:30 pm

Може би наистина трябваше да започне да подбира по-внимателно жертвите си. В последно време само попадаше на откаченяци. И все пак, този екземпляр тук, Мари не можеше да прецени дали е скучно откачен или прекалено много весело нормален. Няма много смисъл, нали? Остави го да завърши дългата си, учудващо имаща смисъл, реч. Имаше чувството, че всички думи, които излизаха от устата му можеха да ѝ докарат хълцащ припадък или пък някой тик.
-Да си ‘вестоносец’ е скучно. – Започна момичето, като лицето ѝ показваше колко всъщност е разочарована от новия си познат. Дори с някакво нежелание продължи да поглъща малките частици от душата му.- Само пренасяш информация, а често си и патиш, просто защото ти си този, който е съобщил лошите новини.
Очите ѝ светнаха, когато през главата ѝ мина гениална идея (всъщност даже не се доближаваше до остров Гениалност, но това е друга тема…). Идея, която трябваше само да мине и замине, ако беше звук – да мине през едното ѝ ухо и да излезе през другото, без дори да оставя следа, че е бил чут. Но не! Трябваше да се забие като магарешки трън в мозъка ѝ, който на момента дори на нея ѝ създаваше проблеми с работата си, която бе толкова неорганизирана и шантава, че дори и анимационен герой би се объркал, а те знаеха всичко.
-Не ти ли се е искало да си в центъра на събитията, но не като ‘пасивна пионка’, а като кралицата на шахматна дъска… или в твоя случай крал… или пък кралица. – Отново заговори Мари,с доста не прикрит ентусиазъм, който отново бе заменен с мистерията (за нея) около пола на това същество.- Не ти ли се е искало, когато ти скимне да махнеш с ръка и пред теб да се строят милиони поданици, готови да скочат срещу врага и да пометеш всичките си противници… Да владееш света?
Погледът ѝ бе придобил точно онзи блясък присъщ на всеки един злодей от всяка една книга. Лицето ѝ бе огряно от усмивка, все едно пред очите ѝ се разиграваше сцена, която бе планирала десетилетия наред и сега ТЯ печелеше. Тежка въздишка се изтръгна от гърдите ѝ и тя се разсмя.
-Човечеството има огромен късмет, че аз не съм една от тези откачалки, които искат да завладеят света и да имат всичко за себе си. Ако бях, за толкова години все един план щеше да проработи и щях да имам всички обувки на света. Може би не е чак толкова лоша идея… -Очите ѝ паднаха на огромния заек, който явно бе харесал своя създател, защото бе седнал до него и като че ли преценяваше някаква ситуация. – Ако бях на твое място, бих спрял с даването на идеи, защото тук като гледам доста бързо почти всички от тях се сбъдват. Въпреки, че би било доста интересно да погледам шоуто, което вие двамата може да спретнете.
-Никога нямаше да се сетя, че това е причината да говориш толкова много. Все пак… гласът ти не е нещо кой знае какво.- Май Мари беше тази, която харесваше прекалено много , много повече от колкото трябваше, гласа си. – А ако познавах някой толкова самовлюбен като теб… дааа, виждам защо може да не те помня.
Явно днес ѝ беше ден за говорене. Не помнеше от кога не е развивала такава безсмислена реч за последен път. Обаче ѝ харесваше да си играе с нервите на хората и в момента се опитваше да разбере колко много могат да се опънат тези на все още непознатия мъж.
-Ако искаш можеш да прогориш и дупка през мен с погледа си, все още няма да ме накараш да си спомня някой, който не ми е направил особено впечатление. Така че нека попитам пак – Как… се…казваш?- Последната част бе казана все едно на бавноразвиващ се. Просто си просеше скандала.

by **Неро** Нед Дек 11, 2011 3:20 pm

Тя да не би да бе изоставаща мозъчно? Демонът внезапно усети в него да се зараждат някакви такива подозрения и това докара на Мари един особено притеснителен поглед от негова страна, който бе напоен доста обилно с отвращение. Първоначалният му инстинкт бе да се отдръпне за да затвърди театрално смяната на атмосфера в отношението му, но в еднорогият заек го бе фиксирал отблизо, настанил се до него, и временно не му се правеха резки движения. Беше си добре и на това място, и прав си беше хубав от всички страни.
- В коя извратена Вселена се нарекох вестоносец? Богове, да ти приличам на педал в чорапогащник, който търчи от един задник на друг за да им предава височайшите съобщения? Не е нито толкова просто, нито толкова банално. Информационният брокер не идва при теб да се продава... - кратка пауза, в която Неро се върна към спомените си от времето в което за да опита от всички плодове на живота нарочно се бе продавал в името на плътски наслади и няколко златни гроша. Един точно определен благородни, бивш пер на короната, се бе възползвал много остро от това и го бе взел като своя "наложница" с всичките му прелести, затваряйки го между стените на огромно имение в провинцията. Затвор не бе силна дума, онова тогава не бе нищо друго и единственото, което го бе държало мирен, хрисим и верен като кученце бе заръката на Бел да опита и от този живот и да се възползва възможно най-качествено от него под здравото си прикритие. Неро го бе приел като много сложно предизвикателство и мазохистично се бе отдал изцяло на това да тества собствената си издръжливост. Проклетото леке със синя кръв го посещаваше по няколко дни от седмицата, през останалото време поддържаше профил на добър родител, добър съпруг и мъж, на който можеш да имаш доверие и той няма да се измъкне от дадената си дума. Уважаваха го, беше богат, имаше всичко. Неро получаваше някаква пуфтяща и затлъстяла имитация на човешко същество над себе си през останалото време и слава на боговете, дъртофелника не бе никак издръжлив в кревата, нито атлетичен. Голямото "чудо" продължаваше за кратко и горе долу бе поносимо за тренировка на театралните умения на демона. Как бе продължила историята нататък? Постепенно, след като бе преспал с цялата прислуга от скука, Неро бе започнал да научава тайна след тайна, всичките до една прикрити ловко под образа на същия този съвестен благородник, който уж се имаше за голямата работа; заговор срещу управниците под формата на опит за покушение на краля, жажда за власт, още изневери... о, шейпшифтъра бе събрал една прекрасна колекция, едно досие, което му пълнеше душата. Бел го бе потупал гордо в един от онези моменти в които се бе вмъквал при него да му донесе малко клюки от обществото, опиум и леко разведряване под формата на приятелски разговор без ограничения- с всички други трябваше да се преструва на невинна душа, която е жертва на постоянни тормози.
След това... о, имаше я и Елизабет, госпожица дъщерята на господин Дъртофелник. Да обезчести и нея, и семейството й, да ги лиши от власт временно... и след това внезапно да им я върне с определени граници. Синът му от Лиза трябваше да поеме всичко, дъртата лоена топка да бъде с кръцната глава и горе и долу а останалите... дори не помнеше какво бе поискал като услуга от кралското семейство за тях. Да разкриеш заговор срещу толкова голямо заплащане бе хитър ход и го бе издигнал доста бързо в обществото, Бел бе продължил да се гордее от повереника си. Виждаше Еос, вече осемнадесет годишният си полу-демон потомък рядко, не смяташе, че трябва да има изживявания тип баща-син между същества от тяхната класа. Беше глупаво. Хлапето тънеше в богатство и разврат, което ако не друго бе свидетелство, че е повече негов син от колкото на онази лигла Лиза. Отвратително блудкаво същество, едва бе успял да понесе русата й коса и интелект без да получи някакви трайни увреждания.
-.. да, не се продава. Той взима всичко, което му се стори удачно и после отиват при него, за да го получат. Без значение дали ще е обикновен плебей или потомствена синя кръв; всичко ще сведе коляно и ще се погрижи да получи среща, да се сдобие с нужното. Цената рядко е по вкуса на всички, но за едно същество като мен този бизнес е най-благодатното нещо, което може да обхване безкрайните дни не-смъртен живот.
Неро извърна поглед за да го дари на заека с едно особено отвращение... на което бе отвърнато само с влажен и любовен трепет с мигане на гигантски заешки клепачи. Отвратително. Това го накара да се разсее от обяснението, че не иска да става крал или кралица на дъската; неговото място бе в страни от игралното поле, където и двата играча ще го използват за съветник преди да раздвижат пионките си.
А, още нещо.
Разсейването му относно поредното пропускане на собственото му име в разговора бе умишлено и с цел да подразни досадната откачена, която явно също си падаше разговорлива. От откачални нямаше отърване, наистина нямаше. Проклети гадинки, защо му се лепяха?

by **Marry Delinger** Съб Дек 17, 2011 1:32 pm

Едно доста отчетливо кимване се видя от страна на Мари, когато въпроса за мъжа в чорапогащи бе повдигнат. Нямаше какво да си криви душата – определено можеше да си го представи и честно да си каже, май дори му отиваше. А прибавете към това и факта, че той може да има и външността на модел от Victoria Secret ... Няма смисъл да казвам, че на тях определено им отиват всякакви неща.
Но се отплесваме от темата. Отново стана ясно, че новият ни приятел обичаше да се слуша сам себе си. Момичето от друга страна, лесно се отегчаваше и демона бързо успя да изгуби интереса ѝ. Ето защо тя в момента си представяше колко хубава двойка биха били те със заека. А и да не оставяме на страна, смущаващо любопитния въпрос, който ѝ се въртеше в главата: „Какво е чувството да си насилен от луд еднорог заек?”
Мари бързо отърси глава, за да се отърве от мисълта и отново се съсредоточи върху странно дългата реч на събеседника си. За интересния въпрос можеше да го попита и него след някоя и друга минута. Ако продължаваше така да дава воля на въображението си, тя нямаше да има какво да добави, все пак той определено имаше психични отклонения, може би дори повече отколкото трябва.
-Вестоносец, информационен дилър или там каквото беше... На мен ми звучи едно и също- все си играеш на статична пионка...
Май се бе унесла прекалено много в ролята, която играеше, когато се набутваше във ‘вътрешния’ свят на хората. Време бе да спре с преструването, но пък нямаше ли интереса да спадне. Поне се радваше, че бе успяла да полази малко на нервите и на тази персона, която явно бе силно засегната от факта, че бе останала незабелязана от очите на момичето... поне до сега. Сега, сега Мари си бе намерила играчка, която да вбесява с държанието си. Ако той не можеше да понася някой друг от него да е прав, тя просто трябваше да продължава да спори дори ако ставаше въпрос, за това какво всъщност е той - обикновена пешка или кон.
-Твоята позиция обаче е много по-сложна от моята. Аз не се интересувам много от това дали ще съм черната царица. Злодеите не са за мен. Прекалено много драма, тъжно детство и какво ли още не. А и плюс това да си чувал някога някой злодей, който да е заживял честито и щастливо? Не. По-лесно е да стоиш над всички и да местиш фигурите, да решаваш кой на къде ще тръгне, да казваш кой кога ще умре. Това е най-доброто място на дъската.
Обичаше да говори, това вече стана ясно и за двамата. И как няма? В днешно време толкова малко хора се впускаха в такива откачени разговори като техния, че на човек чак да му дожалее. Ако той не, то поне тя се наслаждаваше на малката сценка, която играеха. Може би по-често трябваше да ‘краде’ от странните същества обикалящи земята.
-Но има едно определено нещо, което ми хвана интереса. Каза, че всички рано или късно подвиват коляно... Това вече е нещо, което би привлякло всеки любопитен човек. И аз като такъв бих искала да те попитам : Наистина ли мислиш, че можеш да накараш всеки да падне толкова ниско?

_____________

пп.Извинявам се за забавянето >.<

by **Неро** Пон Дек 19, 2011 10:39 pm

- Защо тогава водим този разговор, да му се незнае? - О, Неро знаеше защо водят този разговор. Привидно може и да изглеждаше така, сякаш се е издразнил на липсата на интерес на Мари към позицията на черна царица но това само бе излезнало като ход за да прикрие желанието му да види нейната собствена позиция на игралната площадка. Можеше да е някой висш потребител, който наистина е една от тези страни, които са заели позиция да мерят сили на игралната площадка. Можеше да е играч, можеше да има силата да мести пионките и да решава кой кога да бъде пожертван в името на личното му благо; можеше обаче и да е просто обикновенна пионка, която няма реално значение и важност в цялостната проблематика. Или-или? О, ето защо обичаше толкова много това негово общество- толкова еднакво и обединено, то разждаше индивиди, които си приличаха и имаха еднакви статуси. Дори и различни, дори и обсебени от своята индентичност... те бяха еднакви и това ги обезличаваше. Извадиш ли някой от уравнението веднага цветност обагряше страните му и той приемаше нови смислови значения; веднага ставаше обект на интерес и бе необходимо да бъде изучаван и категоризиран в правилната папка, която между другото отново го обезличаваше. Беше объркана тази негова философия и реално като започнеше да мисли за нея всичко се въртеше в една безспирна цикличност в която самостоятелно губеше различни фрагменти от психическото си здраве. Концентрираше ли се над темата лудост започваше да си открехва различни вратички в съзнанието му и всичко ставаше сложно; идваха изблиците на архизлодейски смях на фона на гръмотевици, сглобяването на трп от трупове и посещаването на конгреси на адвокати- крайно демонична раса. Тези неща не му помагаха, напротив, разсейваха го и това бе лошо. Просто искаше да отбележи на ум, че в момента Мари се излязла от обществото за да стане Обект и се налагаше да бъде категоризирана; искаше да разбере реално каква позиция има на игралната дъска, наистина искаше. Пешка или нещо повече? Разнообразните видове игрални фигури апетитно му се предлагаха, всяка със свои отделни качества и ценности. Някъде там беше онова, което му трябваше но още бе рано да иска да се докопа до него. Първо проучване, разум, а след това чисто забавление. Трябваше да намери какво в организма й я кара да работи и щеше да го направи дори и да значеше да я разгради на милиони малки части; това бе просто част от процеса, неизменна необходимост. Щяха да му го простят като грях, нямаше ли толкова много от тях, че направо не съществуваше пространство в което те да искат да съществуват записани на едно място? Демоните си оставаха демони от каквато гледна точка им метнеш, никой дори не бе очаквал да има нещо положително в идеята за тях и самото им съществуване бе плод на двусмислена злост в не едно измерение.
- Ха. Не, няма значение. Може би с теб, Мари, сме просто педали с незапълнена празнина отзад; очевидно ти не се смяташ за достойна в ролята на злодей, аз в такъв случай дори не мога да се опитам да вляза в тази категория. По факторите, които ми изброи... хм, липсва ми детството, никога не съм имал. Аз просто съществувам, не живея. - Неро потърка брадичка замислено, опитвайки се уж да разнищи тази мистерия около своето наличие в този свят. Реално нямаше смисъл, все пак бе плод на нечисти сили и не бе ясно дали си бе имал родители като цяло; може би просто се бе пръкнал някъде, по някое време, с идеята да бъде ужасен и да пречи на всички докато не се появи ентусиаст яхнал посребрен кон и окрал безкрака вещица от нейния артефакт за масово колене на свръхестествени същества. О, дори си представяше вонята на пот и мускули, която щеше да пълзи от този Рицар на Благодетелта и Не-Оневинените девици. Отвратително.
Някъде в тази секунда гигантският заек бе направил ход и с една особена настойчивост бе започнал да инхалира косата на демона в своите гигантски ноздри. Разрошената и унищожена като прическа плитка се надигна опасно като овладяна от някаква извънземна левитационна сила и преди да бъде засмукана в мрачната паст на заешките носови вътрешности Неро притеснено сграбчи крайчето и го притисна до гръдния си кош отскачайки в страни. Това официално провали разговора им, след като очевидно демонът бе загубил и темата и всичките си настройки да работи по нея и реално нещата, които бе казал последно стояха незавършени защото не бе изнесъл до край поредното си представление с престъпни уклони. Мари само можеше да се радва от това, едно главоболие по-малко, което си бе истински плюс. Може би забиваха прекалено много в разговори за проклети шахове, пионки и тем подобни неща. Оплетена история.
- Да ти го таковам, напомпано с козина изчадие такова! - Неро кресна по заека който очевидно понечи да го последва със зараждаща се похотливост. Плитката и нейното крайче се размахаха предизвикателно пред пухкавката муцунка с цел допълнение към конското.- Това е частна собственост, гъз такъв. Частна!

by **Marry Delinger** Сря Дек 28, 2011 12:55 pm

Къде се беше набутала? Не можеше ли просто да попадне на някой малко по-нормален от този индивид пред нея? Искаше ѝ се да опита и да го одере жив или защо пък не да му направи малка аутопсия, но с нейния късмет Мари бе попаднала сигурно на единственото същество, което би се зарадвало на подобно мъчение. Е със скуката, която я бе налегнала преди да се срещне с непознатия тук, си бе изпросила всичко.
И все пак тя е богинята на войната! Как трябва да воюва с ‘човек’, който дори не помръдва при физическа болка. Умът и тръгна из спомените ѝ в търсене на нещо уникално, което може да помогне в сегашния случай. Естествено, отне ѝ малко време преди да се досети, че каквото и да направи, за да превърне този сън в кошмар, няма да го е правила никога преди. Трябваше да бъде креативна и да измисли нещо наистина интересно. Защо пък не и смешно?
Все пак бе успяла да го ядоса поне малко с безсмисления разговор, който бяха провели. Това трябва да се брой за нещо. Лека въздишка се чу от страна на богинята, когато тя най-после приe, че може никога да не докара кошмар на този… каквото и да беше той. Ако тя се отказваше изглеждаше, че има други, които само чакат удобния момент.
Нямаше как да не се разсмее при вида на гигантския заек, който явно имаше някакви чувства към чернокоското, които не можеше повече да задържи в себе си.
-Така като гледам, твоята дупка може да се запълни много скоро и много болезнено.- Отвърна Мари, когато заека започна да закача косата му. Едва сдържаше смеха си, но това е друг въпрос.- Зайците са много брутални и груби, когато става въпрос за чифтосване… Всъщност може и да ти хареса.
Докато гледаше как мъжът се караше на горкото животинче, погледът на Мари бе привлечен от заека. Огромните му влажни, червени очи се бяха уголемили двойно и можеше да се очаква всеки момент от тях да бликнат крокодилски сълзи. Не знам дали знаете, но повечето създания от женски пол (способни на по-голяма мозъчна дейност) си падат по сладки неща –малки кученца, котенца или в случая огромен еднорог заек с перверзно подсъзнание.
Преди дори да помисли над изникналата идея в главата ѝ, Мари ‘сътвори’ едни ножици от нищото и следващото нещо, което усети бе шума от срязана коса. Погледна към ръцете си и там съвсем спокойно, без капчица живот, се намираше изящната плитка на мъжа. Не дочака реакция от него и директно подхвърли новия аксесоар на животинката, която се зарадва много на играчката си. Даже може би прекалено много.
-Не трябва да лишаваш другите от нещо, което обичат! –Тази реплика бе произнесена така все едно майка се караше на малко дете. След което се фръцна и обърна гръб и на двамата.

by **Неро** Нед Яну 01, 2012 1:14 am

- Плитката ми! - Неро възкликна абсолютно инстинктивно щом някогашното му ценно притежание се оказа в чуждо владение и заекът с доволно грухтене започна да прави лупинги назад, размахвайки черното сплетено творение. Не бе нужно да обясняваме за създалите се трусове- туловището на проклетото същество бе голямо и тежко и земята просто се поддаваше на напрежението, проклетата му кучка с кучка. В ситуацията имаше поне един плюс и демонът го осъзна веднага щом се оказа лесно да пази равновесие. С всичките си сложни акробатики животното всъщност се отдалечаваше назад и назад и съвсем скоро щеше да престане да навлиза в личното им пространство, налагайки се над нечие чуждо и непознато. Плюс? Може би, Неро се надяваше "играчката" да е достатъчна жертва за да може нещото никога да не припари отново в близост до него. Не искаше да го показва, но думите на Мари относно запълването на празнини не му допадаха щом става въпрос за проклета зоофилия. Не бе чак такъв извратеняк; дори в животински образ не се бе пробвал сексуално с друго и съвпадащо с него същество. Сексът оставаше нещо, което щеше да търси само в човешки облик и така му харесваше да е; беше най-правилно.
По време на тези драматични и насилствени земетресения неговата уж мъчителка бе избрала да се отдалечи, фръцнала многозначително гръб в неговата посока. О, това бе непростимо, не можеше да бяга от разговор с него просто така, без дори да е попитала за позволение да се оттегли. Вярно, дворцовите норми си бяха дворцови норми и от както бе в Англия се бе заразил с тях, но всичко останало в момента си бе засегнато его, което имаше нуждата да бъде обсипано с молби за прошка. Много мразеше да го игнорират и да не орбъщат внимание на мелодраматичните му фибри и прекрасна прекрасничест. В един по-добър свят (и по-модерен, ако не друго) Неро щеше да е със статус на глобална кифла.
- Стой на място, Ромео. Що за тъпа финална реплика бе това? - мъжът се изравни на една линия с дамата, влизайки веднага в такт с крачката, която тя бе избрала за себе си. Едва ли не я имитираше огледално и то с една особена педантичност. - Може би пък плитката не бе за мен, знаеш ли? Не знам дали си очаквала да се разтроя или нещо повече, но мога да те уверя, че всичко е под контрол.
Той й се ухили и тялото му за момент се обхвана от същата онази черна димна мъгла, която бе видяла преди да го упои съвсем. Нещото се разсея за секунди и под него се показа нов лик, копиращ от-до нейния. Освен... дрехите. Те не бяха същите и Мари се оказа крачеща до свое доста цинично копие с класически корсет, жартиери и всички останали малки подробности. Бузите на нещото, което бе Неро и в същото време не бе, бяха поруменяли закачливо и общото впечатление бе, че тази "жена" току що бе приключила с един куп мръснишки забавления и въпреки всичко и леката, но все пак приятна умора се канеше да се включи в още и още. Шейпшифтърът никога не бе имал задръжки относно пола си, макар и мъжкия да му допадаше много повече. Преди векове щом Бел го бе измъкнал от безсмисленото кретане се бе видял така, както бе бил до преди малко, минус опропастената прическа. Чувстваше се добре и в женски тела, сега му бе особено комфортно, но това може би имаше значение само за него. Мари сигурно щеше да го извърти по забавен начин и това би дало старт на нов спорт; о, Неро нямаше търпение. В момента се държеше абсолютно хаотично и както му идваше отвътре- на прости и моментни импулси. Между впрочем, накъде отиваха? Заекът вече бе достатъчно далеч за да не ги притеснява, но механиката на този илюзорен свят му бягаше. Ами ако всичко бе свързано в една безкрайна права и с тези широки крачки отново стигнеха до началната си позиция? Чувстваше се като в изчанчена детска приказка- от онези с мрачните сюжети и персонажи, които внасят депресивни и самоубийствени нотки в главите на малки и големи. Странно, но му звучеше правилно да е така. Историите разказвани на деца не трябваше да са сладникави и бозави и в тях всичко да си има хепи енд и каквото още се сетиш. Драйфаше му се от такива банализми.

by **Marry Delinger** Вто Яну 03, 2012 2:59 pm

Коментара за репликата ѝ малко нарани чувствата на Мари, но бързо го преглътна. Явно го бе ядосала поне малко с лекия игнор, който му бе ударила дори и за момент. Може би това бе ключа към ‘кошмарите’ на този тук. Въпреки че вече тази идея все едно бе останала на заден план в мозъчната кутия, която събираше всички планове на момичето. Сега, честно да си каже, просто искаше да го дразни, както само една котка може да дразни куче вързано на каиш, който ограничава разстоянието, на което може да се движи. Да, точно това искаше в момента.
Начина, по който крачеше и бъркаше в нервната система, но тя отново отказа да го дари с нещо повече от надменен поглед. Едва ли не, си му казваше напълно открито, че той е прекалено нисш, за да тя отдели каквото и да било време за него. Защо просто не си тръгне и не го тормози в истинския свят?? Там щеше да е много по-забавно. Като например Мари можеше да открие някакъв начин и да лиши неопределеното нещо от дихание.
Заека ѝ липсваше. Той си тръгна и Неро по някаква причина реши, че трябва да обръща на нея повече внимание. Ама че маниак!
Е странното поведение, което въобще не бе присъщо за нея и което налагаше над новия си познат, моментално се изпари, когато вече не ходеше до лудото мъжко създание с зле оформена коса, а до самата себе си. Почти закова на място и се загледа стъписано в собственото си копие. Едва задържа емоциите си под подобието на маска, което бе нахлузила върху лицето си. Изглеждаше… изглеждаше… потресаващо! Невероятно! Даже може би дори възбуждащо.
Не знам дали сте забелязали, но Мари е доста откачен вид от същества, който точно заради държанието си не издържат много на този свят. Е ето, че тя вече няколко столетия се весели на чужд гръб. Но освен това тя и невероятен нарциз, а кога друг път ще ѝ се отдаде шанс да е токова близо до толкова красиво собствено копие.
Може би нещата тепърва започваха.
Богинята не се сдържа и каменното ѝ изражение се стопи, все едно бе от восък, а тя бе като запалена свещ. Това, което се подаде отдолу, няма да се учудя да бе шокирало, а защо не и стреснало двойничката ѝ. Мари, истинската Мари, посегна да закрие лицето си с ръка, но тя се спря само да устните ѝ. Лицето ѝ бе пламнало, а очите ѝ искаха така отчаяно да избягат от собствения им поглед, като че ли отразен от съществото пред нея. По дяволите, приличаше на влюбена ученичка!
… Защо пък не…?
Лека усмивка се плъзна по лицето ѝ и изражението ѝ придоби вид като на всяка една прелъстителка. Пристъпи крачка напред към двойничката си и я огледа още веднъж, преди да спре кафявите си, светнали със странен блясък очи на тези заковани в нейните.
-Изглеждаш прекрасно в това тяло…- Започна тя с някак по-сух глас. – Знаеш ли, винаги съм искала да се видя в такава светлина. – Последва кратка пауза, в която Мари се приближи още повече. Вече нямаше почти никакво разстояние между тях, а ръката ѝ се бе стрелнала и пръстите ѝ докоснаха едва-едва лявата страна на лицето на ‘Неро’, все едно за да се увери, че това тяло наистина е там.
Не му даде никакво време да реагира, преди да вплете устни в неговите или по-точно в своите собствени.
Ето нещо, което не бе очаквала да се случи… някога. Явно имаше неща, които все още не бе преживяла. Но това трябваше да е достатъчно, за да го обърка поне малко, нали? След няколко секунди откъсна устни от неговите и се отдръпна, а на лицето ѝ бе изписано задоволство. След още миг и вече стоеше срещу предишното му аз. Не, трансформацията едва ли бе по негово желание, но нека не забравяме, че Мари бе тази, която дърпаше конците тук.
-Скъпи ми Неро – Мари говореше с такава насмешка, че бе дори трудно да се игнорира.-… не забравяй къде се намираш или да сме по-точно – в присъствието на кого се намираш!
Ето го пак този навик – обърна му гръб и отново тръгна нанякъде. Земята отново почна да се тресе и ако той бе достатъчно умен, за да се огледа, щеше да забележи, че любовникът му от по-рано препуска с пълна сила към него. Този път дупката му, наистина можеше да бъде запълнена и то доста болезнено. А Мари нямаше никакво намерение да остане и да гледа този ‘ужас’.
С едно мигване и отново се намираше в онази ужасна малка стая. Лека въздишка се изтръгна от гърдите ѝ- най-после се свърши. От много време не бе имала работа с такава откачалка. Нямаше да е зле да си вземе малка почивка сега. Тръгна да се изправя, но нещо много лошо се случи в този момент.
Богинята осъзна, че вече не са само те двамата в тази стая. В гърба ѝ бе опряна цевта на пушка, а още няколко бяха насочени към нея. Бяха обградени от поне 7-8 ‘полицай’. Мъжът на леглото се размърда и явно и той излизаше от страната на сънищата.
-Не знам как, но това е по твоя вина!

by **Неро** Съб Яну 28, 2012 7:05 pm

Нмнгхр.
Какво повече да каже по въпроса? Това бе последния сценарии, който бе развил на ум и за някакви секунди бе обрал всички налични награди, забивайки му нож не само в гръба, ами и в четирибуквието. Точно там острието бе проникнало най-коварно, засягайки нерви които никога повече може би нямаше да успеят да се възстановят. О, тежко и горко на миличкият малък Неро... тежко и горко. Как бе успял да се насади така? Всичко идваше от личната му гордост и маниакалната необходимост да доказва съществуването й по най-инфантилните налични начини в книгата по инфантилно поведение. Ужасяващо... наистина бе, понеже за същество на толкова много години бе срамно да се смята за голяма клечка и въпреки всичко да позволява на други да го надцакват. Не можеше да бъде така, не работеше по този начин. Това бе равнозначно на обявяване на открита война и то по най-тежкия начин... онзи включващ заколение на всичките ти бойни единици, роднини, близки хора и кучета без да разбереш и учтивото получаване на бележката "ами, ние сме във война" на другото утро. В сегашната светлина на нещата по-лошо нямаше как да стане. Демонът трябваше да оцени наличието на стойностен противник но в момента бе със смесени чувства... и всичко бе заради проклетата целувка. Какво по дяволите?
Какво наистина?
Искаше да я дразни, не да сбъдва перверзните й мечти; добре де, може би и това бе искал първоначално но Мари го бе оставила с впечатлението, че е малко по-традиционна и дефакто не би хлътнала по подобна стръв. Неро за себе си би потвърдил положително че да, би си умрял за нещо такова но... тя!?!? Наистина ли? Боговете сигурно са полудели- и тук демоничното изчадие си нямаше представата колко близко до реалната проблематика отиваше с това заключение.
Да се върнем обратно към внезапната целувка, която го бе лишила и от дар слово и от равновесие; разбира се, че бе и от двете, как иначе? Първото идваше от шока а второто... добре де, то също, но не само. Къде отиваше зачитането на личните му права? Той очакваше че колкото и да тормози всички неговото ще си е недостижимо и далеч от всички очи за да може да си съществува спокойно. Сега бяха поругали каквато там идея за чест бе решил, че има (а реално бе общоприет факт, че нямаше след като панталоните му рядко се задържаха там където трябва да са) крещеше бойни викове и се готвеше да влезе в сражение. Колената му обаче имаха друго мнение и се бяха превърнали в кашкавал, повличайки го надолу така, че да тупне на задните си части. Пак си бяха негови макар и да не приличаха на обичайните с които се подвизаваше, така че да не стават грешки. Все още не бе захвърлил образа на Мари но много скоро щяха да му го изтръгнат насилствено- внезапно всичко бе започнало да се топи на мъгла и главата му се завъртя като след много тежка и алкохолна вечер. Всички образи се сляха преди да потънат в мрак и клепачите му се затвориха... за да направят скок и да се отворят отново в една малко по-нормална обстановка.
Ако броим пушките за нещо нормално. Броим ли ги? Така както се бе събудил от раз Неро пожела да не го е правил и с мрънкане очите му отново се затвориха, демона се опита да се нагуши и да се върне обратно в страната на сънищата. Усещаше глуха болка в главата си, тя пулсираше като удари на барабани и лошо да ти стане направо- виновен бе проклетия тиган и шейпшифтващото имаше усещането, че ще развие алергия и много силна непоносимост към тази кухненска посуда.

ура, болна съм и най-после успях да пиша!

by **Marry Delinger** Пон Фев 06, 2012 7:45 pm

Що за помощ беше това? Ако имаше възможност в момента така би го изритала от леглото... Хвърли му един смъртоносен поглед, но вниманието ѝ бе привлечено от мъжа, който туко що бе навлязал в малката стаичка, правейки я прекалено тясна за всички. Беше доста голям на размери, а да не говорим, че и измисленият му мускак съвсем спокойно му печелеше много насмешки. Той прочисти гърлото си и извади някакво писмо, което държеше все едно е недорасло бебе и можеше да го разкъса на парченца само с поглед. Мари бързо фиксира кралския печат и наости уши, силно надявайки се да не чуе своето име.
-Имаме заповед за арестуването на Дина Флетчер...-Започна дебеланкото,а на богинята ѝ прилоша.-Още позната като Мари Делинджър на малцина.
-Обвиненията?- Просъска тя,а главата ѝ кимна надолу все едно се бе отчаяла напълно. Всички останаха разочаровани, поне така изглеждаше. Сигурно очакваха, че ще има спречкване или поне някакво съпротивление.
-Обвиненията са: две отвличания и кражба...
Е, нали бе върнала хората и то почти непокътнати. Какво повече искаха от нея? Да върне и бижутата?! Не ставайте смешни! Знаеше затвора, знаеше как да се измъкне преди екзекуцията. Разполагаше с предостатъчно познати в този град, за да си осигури безопасно пътуване. Щеше да е по-лесно просто да тръгне с тях и да се измъкне незабелязано. А и плюс това бе стара познайнца с всички тук. Нямаше да им се налага да ги закопчават или нещо подобно. А като стана на въпрос...
Един от въоръжените сякаш надника в леглото, за да се увери във физиономията на човека лежащ в него. Лицето му сякаш пребледня и бързо-бързо той подшушна нещо на мустакаткото. За секунди и неговото лице придоби лик на бяло платно. За да е сто процента сигурен и той хвърли един поглед на мъжа в леглото и с леко треперещ глас попита:
-Ами вие сър, какво правите тук с тази жена, по това време на ноща?
Ама той какво намекваше?!Не, той не го намекваше. Изражението изписало се на лицето му ясно казваше, че е хванал онзи ‘сър’ в леглото в крачка. ‘Сър’? Защо по дяволите го наричаха така?! Мари хвърли още един поглед върху Неро и като че ли за първи път видя дрехите му и като цяло визиата му. Да не би да бе нападнала някоя знатна особа??
-Няма значение! Отведете и двамата! –Разпореди се шишкото.
Мари тръгна доброволно надолу по стълбите, дори не се налагаше да я докоснат,а и с изражението, което си бе нахлупила на лицето, едва ли някой искаше. От друга страна, за съществото в леглото се наложи да се положат специални грижи. Двама от полицаите го хванаха под ръце и почти започнаха да го влачат надолу. Когато минаваха покрай рецепцията, няма нужда да споменаваме, че всички погледи уж скришом бяха насочени към тях. Богинята забеляза собственика, който в момента взимаше заплащането на някоя друга стая. Не се сдържа!
Изтича пред бодигардите си и грабна заплащането от ръцете му. На лицето ѝ се изписа самодоволна усмивка и преди някой от гореспоменатите ѝ дружки да я издърпа извън сградата успя да го дари с няколко реплики.
-Не можа да устискаш,а?!- Запита Джордж (мустакаткото), когато излязоха. Както казах-познаваха се. Да не говорим, че можеха да минат за приятели, ако не обръщаме внимание на факта, че от време на време я пращаше зад решетките. Мари му отвърна само с една блаженна усмивка и прибра парите в джоба си.- Е, поне ще е забавно да гледаме предстящото шоу. Заради приятелчето ти, трябва да ви изправим пред краля, веднага щом се събуди.
Както си вървеше спокойно и се радваше на развоя на нещата, за секунди Мари напълно бе забравила за по-ранните си прключения.Неро?! Краля?!?!
-Моля?!-Успя само да се измъкне от устата ѝ преди да се обърне към демона с раздразнение.-Казах ти, че всичко е по твоя вина!

by Sponsored content

Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия

Re: Няколко века назад във времето; някъде из Англия