Нортфорд, преди 2 години

by **Седрик Файърнайт** Сря Ное 23, 2011 7:59 pm

Музиката в колата заглушаваше дори собствените мисли на Седрик, карайки го да се чувства като една празна черупка, движеща се изцяло под влияние на ритъма. Дори от време навреме правеше неразбираеми маневри, просто защото чувстваше, че трябва да завърти кормилото в такт с песента. Плюсът бе, че тихата, тъмна улица, по която се движеше, отдавна бе останала празна, а минусът-че вече закъсняваше с двадесет минути. Знаеше, че ако иска да го приемат на сериозно, винаги трябваше да пристига навреме за уговорките си, но истината бе следната - Сед рядко се вълнуваше от това какво е мнението на околните за него и точно за това най-малкият му проблем бе дали ще се чудят защо се бави. А и не трябваше да пропуска факта, че девойката, с която трябваше да се срещне във вече приближаващото кафе (не, не кафето се движеше, по-скоро Седрик приближаваше към него), го познаваше достатъчно добре, за да предположи, че той просто няма да подрани за нищо на света. А и чаровника вярваше, че много по-голямо впечатление може да направи, когато се появи някъде последен - по този начин всички погледи щяха да са вперени в него - не, че той някога бе предполагал, че може да съществува жена, която да не го сметне за привлекателен или мъж, който да го прибави към списъка си с конкуренция. В интерес на истината, Седрик живееше в един негов малък свят, който се въртеше изцяло около собствената му персона и не изглеждаше това да му пречи.
Той паркира колата на метра от заведението, без да обръща внимание на предупредителните знаци, изрисувани на асфалта, съобщаващи че това са места за инвалиди. А и най-вероятно ако не побързаше, той щеше да е точно за там. Все пак, кой обичаше да чака? Дано поне Елена да не бе отишла много преди него... Или все още да не бе пристигнала - това също се струваше подобаващо на Седрик. Излезе от автомобила си бавно и спокойно - така, както само той би могъл, и с половинчата усмивка върху бледите си устни направи няколко крачки към заведението.
В момента, в който кракът му прекрачи прага, вълна цигарен дим обгърна лицето му като тежка, сива преграда и прегори гърлото му, оставайки в устата на чаровника един неприятен вкус, примесен с желанието и той да запали цигара. Повечето хора, които разполагаха с пари, смятаха заведението за не особено привлекателно, дори за недостойно за посещение от самоуважаващи се личности, камо ли да заведат момиче в него, освен ако не искат да правят секс. Е, както вече вероятно се досетихте, Седрик не бе от тези мъже - а и атмосферата му се виждаше нестандартно уютна, за разлика от всички онези лъскави барове, където дори столовете изглеждаха като от порцелан.
Седрик с изненада установи, че Елена все още не бе пристигнала. И тъй като барманът му бе познат от старите времена, в които чаровника си тръгваше мъртво пиян от тук, нямаше особен проблем да си намери място из препълненото заведение. Веднъж достигнал до масата, пръстите му започнаха да барабанят нетърпеливо, издавайки звук, който едновременно го успокояваше и изкарваше от нерви. Оглеждайки се нетърпеливо, той очакваше появата на Елена с нескрито нетърпение. Бе минало прекалено много време от последната им среща и Седрик нямаше търпение да види дали тя се бе променила.

by **Helena O'Callaghon** Сря Ное 23, 2011 8:17 pm

Часовникът безмилостно тикаше стрелките си към уречения час. Те пък проклетите, сякъш на пук на Елена, не се съпротивляваха и следваха ритъма на огромния, стъклен правоъгълник окачен на стената. Мис калъгън набързо напъха в чантата си малкото несесерче с гримовете и взе обувките в ръка. Изтича по стълбите надоло, опитвайки се да облече якенцето си.

Тъмнокосата вампирка както никой път закъсняваше и това я караше да се притеснява още повече. Тя спря боса пред ендо такси и без да пита дали е свободно се метна в него. Изстреля набързо адресът и помоли шофьора да кара възможно най-бързо. През това време се зае да се гримира и дооправи.

(...)

Шофьорът спря таксито пред затънтеното кафене и се обърна към Елена, Усмихна се с онази глуповата усмифка, която само те притежаваха и избоботи нещо, което Кели не разбра. Подаде му една банкнота и се изнесе от колата.

Без да обръща особено внимание на погледите на мъжете и коментарите на малкото на брой жени, Кели профуча през тълпата и влезе в кафенето. Както винаги в дъното бе тяхната маса и както никой път там бе Сед. Бе пристигнал преди нея. Кели не се сдржа и се разсмя, но бързо се окопити и пое към масата.

-Съжалявам, ако съм закъсняла много.. Шофьорът е виновен! - набързо смоталеви вещицата и седна срещу Седрик.

by **Седрик Файърнайт** Сря Ное 23, 2011 8:50 pm

Инстинктивната усмивка, което се появи върху лицето на Елена, когато го видя самотен в ъгъла на заведението, чакайки я да се появи, накара Седрик да сбърчи устни в нещо подобно на иронична усмивка, която мигновено промени изражението му. Но колкото и да се стараеше да изглежда хладнокръвен и спокоен, просто не успя да сдържи смеха си, когато девойката зае столът точно пред него. Погледите им се срещнаха и с нисък, басов глас, Седрик вметна:
- Предполагам, че това беше, за да ме накараш да се почувствам виновен за всичките ми закъснения до сега? - веждите му се издигнаха по високото, плоско чело, образувайки особено симпатична дъга на съмнението, придавайки му нещо изключително невинно и детско, което трудно можеше да се срещне в Седрик. Или поне тези, които го познаваха трудно можеха да асоцират неговата сложна(или не толкова), арогантна личност с детска невинност. - Бих питал с какво точно е виновен шофьорът, но не съм сигурен, че мога да понеса отговора.- засмя се Сед. Всеки път, когато върху лицето му застинеше истинска усмивка, като че ли цялата му същност се променяше и същевременно изкарваше на показ най-важните му качества. Точно в момента - когато устните му бяха сърдито нацупени и въпреки това едва сдържайки се да се усмихне, бе най-привлекателен от всякога.
Без да губи каквото и да било време в официалности, включващи и въпроси като "Как си, как мина животът", от напуканите устни на Седрик се отрониха няколко до болка познати думи на цялата женската част от познатите на чаровника:
- Изглеждаш доста добре, Елена. Мога да кажа, че времето определено ти се е отразило добре. И не, не се опитвам да те свалям, нито да те вкарам в леглото си. - отново се засмя. В смехът му имаше нещо подмолно, нещо дяволито и особено опасно - точно както в гласа му, а и както в него самия.

by **Helena O'Callaghon** Чет Ное 24, 2011 6:03 pm

Елена се усмихна и помаха на сервитьора да дойде. После върна поглед върху лицето на Сед, което в момента беше придобило онова хландокръвно и по-детински сладко изражение. Кели протегна ръка през масата и ощипе леко Сед по бузата. Тя го имаше като много по-малък братт. А това си бе напълно нормално. та той бе едва на 24.

-Знам, че целта ти далеч не е да ме вкараш в леглото си.. А ти от своя страна занеш, че ако се опиташ ще ти откъсна главата - Кели показа зъбките си и се усмихна. естествено, Сед занеше, че тя се шегува, но едва ли приближаващия барман бе на това мнение. Горкият, гледаше стреснато Кели.

- Пфу, ще кажеш, че в града няма ни един вампир. - Елена завъртя пренебрежително очи и отклони погледа си от сухия, висок младеж чакащ поръчката им. - За Бога, защо не вземат за сервитьор някой сексапилен младеж. колко повече щяха да печелят от това...

-Един ягодов шейк - студения тон на Елена смрази бармана и той се отдалечи бързо. Когато "закуската", както обичаше Елена да нарича младежите из заведението, се отдлечи тя възвърна предишното си весело изражение.

- Е Седрик, как минаха изминалите няколко години? - Вампирката се заигра с кичур от косата си и се наведе през масата. - Откри ли принцесата на бяло пони?

by **Седрик Файърнайт** Пет Ное 25, 2011 6:20 pm

С забележим интерес, чаровникът следеше почти всяко действие на Елена, осъзнавайки че тя се е променила доста или по-скоро, че е различна от представата, която Седрик си бе изградил за нея в собствените си мисли. Последната им среща бе достатъчно далеч във времето, за да не я помни ясно, а само някой друг момент да проблясва из мислите му като гръм в лятна нощ и после да си отива така ненадейно както е дошъл. Но Сед нямаше проблеми с това.
Трябваше да признае, че Елена е една от малкото девойки, която бе успяла да го спечели на нейна страна не само с чара, но и с подхода си. Не се притесняваше какво говори и пред кого, а факта че гледаше на значително по-младите от нея като на "закуска" го разсмиваше и забавляваше искрено. Често пъти през главата му бе минавала мисълта дали реално ги вижда като хамбурер, така като на чернокоското му се привиждаше, когато коремът му къркореше от глад или просто такъв бе израза. И в двата случая сравнението му допадаше.Често пъти чаровникът се чудеше защо не може да се роди върколак или нещо подобно и още по-фантастично, отколкото да притежава и без това не достатъчно използваемата Свръхсила, която притежаваше. Това щеше да му спести много счупени буркани и порязани пръсти. Но да не се отплесвам още, а да се върна на темата.
Седрик разглеждаше Елена като музеен експонат. Дори не бе сигурен, че е чул първата част от всичко, което бе изприказвала, но му бе достатъчна втората. Именно тя го накара да разтвори широко очи срещу нея, така все едно току що му се бе показала гола и да се прокашли драматично:
- Ти шегуваш ли се? - смехът му звучеше ниско и някак отдалечено от целия разговор - Не бих казал, че съм открил принцесата, понеже не съм си го поставил за цел, но виж - не една кобила мина през ръцете ми. - дяволитата усмивка, която току-така се появяваше на устните му, го караше да изглежда още по-хубав.
- Ами ти? Дойде ли твоят принц или за сега пристига само коня му?

by **Helena O'Callaghon** Съб Ное 26, 2011 3:44 pm

Навикът на Елена да следи мислите на Сед не я бе напуснал. Тя следеше тихом-мълком странния ход на съзнаниято на младежа, подсмихваше се тайно, но почти никога не се издаваше, че знае какво става в ума на младежа срещу нея.

-Сед, помисли си, че й ти не си по-млад от моите закуски. - тя му намигна закачливо и се засмя - По всяко едно време може да станеш закуска на някои гладен вамир...

Тъмнокосата се наслаждаваше на шокираните му физиономии, които по някакъв странен и непомнятен за никому начин й доставяха удоволствие. Да наблюдава и изучава това момче се бе превърнало в едно от любимите й занимания. Друг е въпроса, че Седрик почти не подозираше, че е опитното зайче на Елена. Това от своя страна допълнително забавляваше вампирката и я караеш да прекарва повече и повече време с него.

-Какво за моя прин, мили ми Сед? Да не искаш ти да заемеш тронът му? - Кели продължаваше да залавя капани на момчето срещу нея. Горкият, къде бе сгрешил, че Бог го наказа, срещайки го с Кели. - Шегувам се, Сед. Сега сериозно - Елена си пое глътка въздух и продължи - Все още и конят му го няма.. Понякога си мисля, че за 750 години съм се срещала с орехови черупки. Пусти, бездушни.. Също като повечето мъже...

Елена се заигра със сламката на шейка си и зарея поглед в далечината. Имаше моменти, в които се чудеше къде е сбъркала... Дали опитите да отключи вещицата в себе си не са сбъркали някъде и да са заключили късмета й някъде в най-тъмните дебри на съзнанието й.

-А твоите кобилки? Поне ставаха ли за по един път. или и това им беше много? - Елена прониза Седрик с поглед.

by **Седрик Файърнайт** Нед Ное 27, 2011 1:36 pm

- Скъпа моя Елена... - започна с очарователен тон и дрезгав глас Седрик, махвайки съвсем леко с ръка пред него, мислено показвайки че това за което говори е нищо-работа. - Може да съм почти на тяхната възраст, но те не са наполовина добре изглеждащи колкото мен или пък да притежават някои от качествата, които имам аз. - лека усмивка се разля по лицето, подсказвайки городостта, която започва да се разгаря у него всеки един път, в който заговори за себе си като за главен герой. - Това, че си по-възрастна от мен не означава, че реално си по-силна, осъзнаваш го, нали?
Всъщност, малко хора можеха да се похвалят със сила като на Седрик, но и малко знаеха, че това реално му бе специалната дарба, която той така старателно се опитваше да прикрие. В началото му беше трудно да не чупи предмети, само когато ги стисне малко по-силно, но с времето самоконтрола му бе помогнал да се справи със създалите се ситуации. Сега, чаровникът можеше да изглежда нормален, когато си пожелае. Но и той много добре осъзнаваше, че не силата прави един човек добър боец, а неговите реакции и ум. А Седрик притежаваше всичко това.
- Но както и да е, нека не се връщаме към толкова банални теми. За моите кобили ли питаш? Имаше добри попадения, някои ставаха за 2-3 пъти. - лукавата му усмивка показа, че само за миг съзнанието му го е прехвърлило някъде из минали събития, където между чаршафите се отличава не една полу-гола девойка.
Сед махна на сервитьора съвсем леко с ръка, за да поднови поръчката си. Изведнъж изпитваше огромно желанеи да изпие чаша силно, черно кафе. Момчето съвсем покорно кимна към чаровника и като войник се завъртя на пета, с табла в едната ръка и с бележник в другата. Хубаво беше, когато хората бяха покорни.

by **Helena O'Callaghon** Нед Ное 27, 2011 9:11 pm

Ето пак. Ако те двамата не спореха за свръхсилите на Сед просто нямаше да са те. И винаги, абсолютно винаги спорът им завършваше с отстъп от страна на Файърнайт. И този път не бе по-различно.

-Скъпи ми Седрик, знаеш, че макар свръхсилата да е твое преимущество, аз контролирам мислите й действията ти - Кели се наведе към него и допълни шепнешком - А това значи, че много бързо можеш да минеш под мой контрол - Елена обожаваше да го дразни така, още повече, че сега, след като не се бяха виждали от около 2-3 години. -Как минаха годините, Седрик? Как прекара времето си без мен? - тъмнокосата вампирка отпи глътка от шейка си и прониза с поглед събеседникът си. - Липсвах ли ти?

Кели засипа Седрик с безсмислени въпроси, ни какво да се прави - женското любопитство край нямаше. Още повече, че клюките покрай Сед край нямаха. А това си беше доста примамливо.

п.с. съжалявам за скучния пост но вече заспивам в/у клавиятурата ;/

by **Седрик Файърнайт** Нед Дек 04, 2011 4:55 pm

Върху лицето на чаровника премина сянка от усмивка, която много напомняше за онези безгрижни дни(не, че тези бяха много различни), когато Седрик все още бе хлапак и мислеше, че най-невероятното нещо, което може да постигне е да си купи със собствени пари една от онези колички, които винаги стояха на видно място върху витрините по Коледа. Но времето мина, Сед започна да се променя, а заедно с него целите и идеалите му. Да вземем например Елена - младият Седрик вече щеше да се опитва да я вкара в леглото си, макар да бе наясно с отношенията им, докато този Седрик гледаше с равнодушие на нещата. Все пак - връзката им нямаше нищо общо с това, което чаровникът бе свързан с останалите девойки. И той се радваше.

- Изненадан съм, че не си чула как прекарах времето си. - усмивката отново се появи на лицето му, но този път много по-широка и не толкова многозначителна. - Трудно е да ти кажа дали си ми лиспвала, не съм се сещал много за теб, но сега като те гледам... Можв би малко. Ами ти? Сети ли се за мен през годините?

Едва ли. Всъщност, Седрик бе почти сигурен, че Елена е намерила какво да прави - жени, изглеждащи като нея, трудно щяха да скучаят.

by **Helena O'Callaghon** Пон Дек 05, 2011 6:56 pm

-Малко? - Елена се направи на изненадана. Не че очакваше Сед да е примрял от липсата й или нещо подобно. И двамата принадлежаха към онзи тип "хора", които по всяко едно време имаха какво да правят. Съответно никога нямаха време да седнат и да мислят за съществата, които им липсваха. А специално Елена много рядко намираше време за да усети нечия липса. Винаги имаше нещо с което да се занимава. Винаги. - И ти не ми липсваше особено много. Или поне не се усети пълната ти липса. Да си говорим честно, почти на всяка крачка се сблъсквах с някой като теб

Елена въздъхна и се заигра с кичур от косата си. Да бърза към кафенето, изобщо не бе успяла да отдели и минутка за да се справи с непокорните си коси. Мразеше ги.

-Седрк имаш ли да се похвалиш нещо на старата Елена? - често, когато се съберяха двамата Елена започваше да иронизира годините си. Все пак ако седнеше да се оплаква за своите 766 години, времето, което й предстой щеше да е меко казано ужасно ...

by Sponsored content

Нортфорд, преди 2 години

Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години

Re: Нортфорд, преди 2 години