Нортфорд, четири години по- рано

Удоволствието да присъства на подобни церемонични и особено очарователно кървави забавления, бе незабравимо за Нейно Величество. Нямаше търпение главата на онзи не знайно какъв провинил се да се отдели от тялото му посредством Кралската гилотина. Обожаваше този си подарък към Краля, доставяше еднакво удовлетворение и на Него и на Нея. Имаше нещо толкова красиво в търкалящите се глави и безжизнени тела, от чиито шии се стичаха струйки алена течност. А всички нортфордци сякаш бяха отвратени до някаква степен от случващото се.
Толкова специално й се струваше всичко, че дори поръчаната от местната шивачка рокля, не й се струваше достатъчно официална. Червеният й цвят, съчетан с черното подчертаваше изцяло извивките на тялото й, прилепвайки по нежните й бедра и притискайки пищните й гърди. Червеното бомбе, което бе наложила на главата си, бе красено с голямо птиче перо, най- вероятно изработено специално за случая и поръсено със златни частици. Косата й, преплетена с фини копринени ленти се спускаше по гърба й по особено красив начин, а, привидно избледнял червен грим красеше сивите й очи. Червеното я караше да изглежда особено възбуждаща и да привлича прекалено много внимание.
Слизайки от собствената си карета, Вантермина Дешае Нортфорд запристъпва гордо сред тълпата, за да стигне до ВИП местата, където можеше да гледа от самият първи ред на терасата цялата процедура. Нямаше никакво търпение шоуто да започне и да бъде развеселена по особено жестокия начин.

by **Jackomo Casanova** Сря Ное 23, 2011 6:48 pm

Бях арестуван за физическо задоволяване на няколко от робините на краля. Охраната ме държеше и ме водеше към гилотината. Краката ми се влачеха по пръста. Изведнъж стигнахме до стъпалата на гилотината. Точно, когато щях да направя първата крачка ударих единия с лакет. После взех ключа от другия и го ритнах под кръста. Затичах се към един олук на сграда. Започнах да се катеря благодарение на веригите, а охраната ме гонеше. Не искаше да ме нарани, заради шоуто. Щом се качих на покрива се отключих и побягнах. Скочих и се приземих при ВИП-овете. Видях една красавица в червена рокля. Целунах и ръката и й взех шапката. Сложих я на главата си и побягнах. Това, което и уставих беше възбуждащото чувство и трепета на тялото й само от една целувка. Дали щяха да ме намерят?

Подведена напълно от зрелищността на изпълнението и дързостта да целуне ръката й, пък даже и да посегне на нейна вещ, я накара да се усмихне и подобаващо да се изправи и да ръкопляска, докато данданията около избягалия престъпник, чиято глава трябваше да я забавлява търкаляйки се в пепелта. Ах, какво пропускаше Краля този път! Определено щеше да бъде не достатъчно доволен, или пък може би... ако се замислеше, Вантермина не беше особено сигурна дали няма да му хареса, в крайна сметка, Краля бе изключително непредвидима личност.
Изправила се, Дешае се провикна:
- Неучтиво е да не връщате вещите на собственичките, милорд!- извърна се на дясно и направи знак на подчинените си, че определено иска да слезе долу и да разбере кой бе бил този нахален джентълмен.

by **Jackomo Casanova** Сря Ное 23, 2011 7:08 pm

Джакомо се спря и докато няколко от слугите й бяха леко ступани или съборени на земята той се поклони джентълменски и използва бомбето й, за да направи жест. Изправи се и се завъртя, за да избегне още един от подчинените и се провикна:
-О неописуема красавице, не се притеснявайте. Аз ще ви я върна. - след тези думи отново сложи шапката на главата си и побягна.

Обувките й стъпикаха в прахта на терена, а леката й походка не й позволи да се вдигне и да я опраши цялата, разваляйки външния й вид. Прехапа долната си устна и помаха на своят крадец, който и без това почти за същото бе осъден... може би. Нейно Величество не си бе направила труда да запомни точната присъда, не й се струваше достатъчно важно.
- Ще ви посетя, за да си я искам, да знаете!- провикна се след него разсмяна Вантермина и повика с пръст един от подчинените си.- Къде живее този?
В отговор не получи кой знае какво, но може би щеше да й бъде достатъчно, за да се добере до Джакомо Казанова, един от доста известните мъже в Нортфорд.

by **Jackomo Casanova** Съб Ное 26, 2011 12:55 pm

Джакомо избяга от така наречените "стражи", който щяха да го обезглавят. В момента никой не можеше да го намери, защото се скри в едно тайно хотелче. Там имаше жени, за който се плащаше, но по-интересното беше, че той остави шапката на кралицата закачена отвън на прозореца. Нямаше как да я духне вятъра. Беше нещо, като знак къде да го намерят. Затвори прозореца и се скри в стаичката си. Напълни си вана и се отпусна в топлата вода. Надяваше се никой да не знае на кого принадлежи бомбето на прозореца му.

Избягала от двореца, същата вечер, съвсем незабелязано, Вантермина си присвои един от кралските състезателни коне, яхайки го непоколебимо. Нямаше да й е за първи път да язди, пък и определено харесваше червените си одежди за езда. На последък този цвят, както и черния присъстваха най- често в гардероба й.
Препусна бързо през града, оглеждайки се за някакъв знак, докато не стигна до старият, рядко посещаван хотел на господин Дотвърд. Не познаваше стареца, но позна собствената си шапка на прозореца. Слезе от седлото и се заизкачва по стълбите към втория етаж и всъщност към въпросната стая с бомбето.

by **Jackomo Casanova** Пон Ное 28, 2011 4:13 pm

Джакомо се беше изкъпал и след като излезе от банята се скри под завивките. Беше чисто гол и отпочинал. Спасил своята кожа спокойно зарови глава в меката възглавница и се отпусна. Заспа и засънува една красива дама в червена рокля, с червено бомбе. Докато сънуваше някой се изкачваше бързо по стълбите към стаята на хотела, но стъпките бяха толкова тихи, че дори не достигнаха до слуха на Казанова. Той се беше отпуснал, завит само от кръста надолу, лунната светлина огряваше тялото му, сякаш беше подготвен за своя гост...

Вантермина стигна до стаята и натисна дръжката, но беше неприятно изненадана от заключената врата. Пръстите й минаха по метала на ключалката, докосвайки я едвам едвам, след което се чу тихо "шрак", оповестяващо отключването. Не й бе отнело много време да се добере до скъпоценната стая и да си вземе още по- скъпоценното бомбе, което харесваше адски много, нищо, че едва ли щеше да краси главата й повторно.
Прекрачи прага, давайки си достатъчната свобода, за да се държи напълно непоканено и неприлично... все пак, тя беше Кралицата.
- Нима забравихте за мен и моята шапка?- попита на висок глас Дешае, достатъчен, за да събуди спящия красавец.

by **Jackomo Casanova** Пон Ное 28, 2011 4:23 pm

Джакомо спокойно отвори очи и каза:
-Нима не ме намерихте точно заради него? - след тези думи се усмихна и допълни:
-Оставих го като знак, все пак желанието ви да се срещнете с мен е... огромно. - след тези думи я погледна в очите й допълни:
-Но ако сте тук само за бомбето смятам, че ще е достатъчно да го вземете и да си заминете без да разбера за присъствието ви. Имам чувството, че желаете нещо.. друго от личността Джакомо Казанова. Нали е така?

by Sponsored content

Нортфорд, четири години по- рано

Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано

Re: Нортфорд, четири години по- рано