Нортфорд преди 4 месеца

Сресах косата си, облякох набъро сив клин покрит целия с малки камъчета, сива раздърпана туника, сиви обувки, няколко гердана гримирах се бързо и излезнах от вкъщи.Качих се в колата която ме чакаше пред къщата..
-Към някой клуб.Казах на шофьора, облягайки се назад извадих телефонът си, погледнах го "Събота, кога стана Събота?" Времето минаваше толкова бързо, дори не усетих кога пристигнахме.Отвориха ми вратата, излезнах от колата, тогава задуха силен вятър който разпиля косата ми и дрехите ми.-подмисхнах се.
Влезнах вътре, музиката не беше много силна, седнах на едно сепаре до мен седеше онзи мъж със страната униформа.
-Мохито.

Минутите минаваха, а мохитото ми още го нямаше.Започвах да се ядосвам. станах като бавно и грациозно пристъпвах към бара.Опрях се на плота ..
-Хей, ти какво още чакаш специална покана ли, момчето на бара се шашна започна да се върти напред назад.
-Знаеш ли коя съм, малоумник такъв, аз съм Стоун едно обаждане до шефа ти и си уволнен.Забелязах че до мен стои, някакъв мъж, не просто няакъв .. беше секси прехапах леко долната си устна, точно когато се бях загледала в него, онзи ми тръсна чашата най-нахално.Взех я и отпих веднага, голяма глъдка.

Една капка от мухитото се стече по долната ми устна и бързо по брадичката, врата, минах с пръст по влажната лента от мохитото, спрях капката, подмисхнах се и оставих чашата на плота, седнах на един от високите столове, изпих останалото на екс, бутнах чашата към бармана..
-Уиски, казах все едно нищо не се беше случило преид малко.
Погледнах мъжът на съседният стол, намигнах му и се усмихнах.

Не спирах да се усмихвам на мъжът до мен, обърнах погледът си към бармана, видях как бавно сипва уиски в чашата ми, призляваше ми като го гледах, но не ми се правеха скандали, изчаках още малко, той подаде чашата, усмихнах му се иронично и взех чашата си.
Отпих малко, присвих леко едното си око което се насълзи, внимателно избърсках сълзата и оставих чашата.Завъртях се няколко пъти със стола, като протегнах тялото си назад от скука.
Взех чашата си и се преместих до столът а непознатия.
-Здравей, казах най-мазно и се усмихнах.

Здравей сериозно ? Очквах нещо повече от здравей, мм той е загуба на време, вероятно са от онези мъже изгубили голямата си любов и веднага хукват към баровете и клубовете да пиянстват по цели вечери.Да се върна при сепарето ми или да опитам да го живна ?
Второто повече ми харесва.-подсмхнах се.
-Попринцип хората идват тук в настроение, защо при теб не е така ? Попитах най-нахално, като отпих голяма глъска от уискито.
-Ммм бих желала да науча името ти.-усмихнах се.

Завъртях един кичур от косата си няколко пъти, слушах мъжът до мен, бях впила поглед в него, като не го отделях дори за малко.
Той се представи, хубаво име наложено върху такъв красавец, поклатих леко глава, а усмивката не падаше от устат ми.
Той очакваше да кажа името си, но аз се бях замечтала някъде ..
-..И-звинявай, аз съм Ванеса.-засмях се.
-А и нещо важно, слабо казано.-намигнах му.
Отпих и последната глъска, блъснах чашата към бармана..
-Подай ми шишето!Казах нервно към момчето, взех бутилката и с усмивка се обърнах към Иън, зави ми се свят, подпрях главата на ръката си, като леко притворих очи, поех си въздух .. "Добре съм, добре."
-Искаш ли? Претегнах ръката в която държах бутилката към него с широка усмивка.-засмях се.

-Подсмихнах се.
-Не, да може би .. не знам.-засмях се.
Той взе бутилката и я остави до себе си, от другата му страна протегнах ръката си надявайки се да я стигна но не успях.
-Хайде Иън, дай ми бутилката и .. не се прави на загрижен.-засмях се.
Минах от другата му страна, взех бутилката и се върнх.Налях уиски в цялата чаша и бутнах шишето към Иън.Отпих няколко глъдки и оставих чашата.
-Скучно ми е!Измънках и погледнах към чашата си.Не искам уиски.
-Хей ти, казах а барманът се посочи .. да същия, искам мартини.

Бармана подаде мартинито ми, прехапах леко долната си устна, разлях малко докато се обръщах и облизах краищата на чашата.
-Нее, съкровище не бъди "баща" ми.-засмях се.Ъгхх напоследък всеки ми прави забележки, задава глупави въпроси .. какво ви правя бе хора ?
Взех клечката на която бяха забучени маслинките и бавно подадох маслинка на клечка към устата му.
-Колкото до това .. колко още алкохол ще смесвам, не знам, може би това ще е последният .. може би.-подсмихнах се.

Той отмести ръката ми, не, нее това не може да ми се случва.
-Може ли да си толкова скучен ? Да определено нещо му имеше..
Бавно започнах да се приближавам към него, плъзнах ръката си по плота , без да исках бутнах чашата с мартинито тя падна и се строши на малки парченца, но не обърнах никакво внимание по ръката ми се забиха няколко стъкълца, но и на това не обърнах внимание, просто поех дълбоко въздух, като опитах да игнорирам болката.Усещах топлината на тялото му, упрях се на рамото му като вдишах ароматът му.

Смръщих вежди, както казах .. загуба на време, сега можех да съм на някоя яхта, на Хаваите .. а аз, както и да е сама съм си виновна.
Погледнах ръката си, като бавно започнах да вадя стъклата от ръката си.Скоро ги извадих всичките, облизах бликащата кръв, блях вкуса на кръв .. е ужасен.
-Да, добре щом казваш.-усмихнах се.
Каква мазна усмивка беше лепнал и нямал бил повод.Поклатих леко глава, станах от стола, изпих останалото оправих си потника и тръгнах към изхода, влезнах в колата си, щракнах с пръсти и шофьорът ми потегли.
-Към летището!