Рим,Италия - преди 2 месеца

Ооо Рим. Италия бе една от страните които страшно много допадаха на Оуен. Може би, защото като по-малък бе учил езика, и кулурата на италианците, но освен това имаше нещо красиво в тази държава. Или може би, заради фразата "Рим не е строен за един ден, но точно за толкова може да изгори из основи." Но най-вече му харесваше заради това, че никой не ти правеше проблем за това, че пушиш на обществено място. Самите италианци пушеха като комини. Изведнъж корема му прикъркори. Ех, тези италианци, на всеки ъгъл пицария. Оуен се подсмихна и пусна фаса на земята, настъпа го и пресече улицата, влизайки в първата пицария която се изпречи пред очите му. Естествено, с неговия късмет, пицарията нямаше свободни места. Оуен се огледа и видя някакво момиче, което седеше само, и разглеждаше менюто, докато цигарата й изгаряше в пепелника. Блондинът се усмихна и се приближи към момичето:
-Извинето, мястото заето ли е? - попита той, на перфектен италиански, като препричи пътя на сервитьорката и си поръча една малка пица Маргарита, попречвайки на момичето да го изгони.
-Как се казвате? - продължи той на италиански, като се усмихна дяволито и запали поредната си цигара.

След като сервитьорката си замина, Оуен върна синия си поглед към момичето... всъщност Джесика. Нали така се казваше? Той се подсмихна и отново дръпна от цигарата си, като усети вперения поглед на събеседничката си.. тоест Джесика. Трябваше да се научи да запомня имената на хората веднага.
-Ам.. Оуен Смит. Приятно ми е. На почивка ли си тук? - попита той, като смени от "Вие" на "ти", надявайки се Джесика, този път го уцели, да не възразява. Сервитьорката се върна и донесе нещата, като за малко да се блъсне на тръгване, защото не можеше да отлепи поглед от Оуен. Инкубът самонадеяно върна погледа си на брюнетката, като облиза устните си. Беше гладен... но от онзи вид глад, който нямаше как да се задоволи с пица, онзи глад на който му трябваше целувка, или даже повече от целувка, глада който беше част от Оуен. Смит прочисти гърло и отхапа от пицата си, оставяйки цигарата да изгори в пепелника.

-А ти? На почивка ли си? - попита Джесика.

-На почивка. По-скоро минавам. - намигна й той и изяде последната хапка от пицата си. Личеше си че е вампирка. Погнусата с която преглъщаше всяка хапка. Той се наведе към нея и прошепна:
-От колко време си вампир? - подсмихна се той и запали нова цигара. - Съжалявам за директния въпрос, но... направи нещо относно погнусата с която ядеш, тази божествена пица. - засмя се той и се облегна назад, дръпвайки си от цигарата, като след секунди издиша дима.

-А ти си демон от...? - попита Джесика, а Оуен погледна нагоре. Отколко време беше демон? От както се беше родил? От както бе целунал момиче за пръв път? Никой всъщност не му бе казал от колко време е такъв какъвто е. Може би винаги е било в него... заспало... чакащо първата му целувка, за да се събуди. Тази ужасна сила, или по-точно проклятие, което се отключи когато целуна първото момиче в което бе влюбен. Оуен въздъхна и погледна към Джесика:
-Не знам.. - отговори простичко той и вдигна рамене, дърпайки от цигарата си. - От доста време, но съм... е доста по-млад от теб. - засмя се той и намигна на Джесика.

Оуен се засмя и поклати глава:
-Да, имам дарба. - каза той и се усмихна чаровно. Наистина ли го питаше за дарба? Вярно имаше доста разновидности демони, но поне неговия вид си личеше... поне по негови наблюдения. Може да ненавиждаше същността си, но... е бе облагодетелстван, имайки се предвид някой демони които бяха слузести и гнусни. Оуен потрепери при мисълта за тези демони, и погледна към Джесика. Е поне тя бе красива вампирка.
-Аз съм демон-инкуб. Убивам с целувка. - поясни той и се усмихна на Джесика.

И ето, че любимият въпрос на Оуен се появи. "Как разбра, че си демон?":
-Като убих едно момиче... - отговори кратко той и се усмихна нехайно. Макар че, колкото и нехаен да бе отговорът му, той все още помнеше този ден.. сякаш беше вчера. И все пак, почти бе забравил какво бе правил предишния ден, но случката винаги щеше да бъде отпечатана в съзнанието му. Сякаш бе жигосан. Преди 12 години в една изоставена къща. Той и въпросното момиче бяха избягали от училище, провинение което беше много голямо, поне според тях. Двамата се харесваха и накрая се целунаха, кой би предположил, че целувката може да бъде с фатален край. Смит потръпна при спомена на безжизненото тяло на момичето. Спомняше си, колко жив, но същевременно уплашен, се чувстваше. Всеки един миг от онзи ден премина през него като ток.
Оуен се усмихна небрежно на Джесика и изгаси цигарата:
-Явно тогава демона в мен реши да излезе и да ми каже едно бодро и ужасяващо "Здравей". О, и за протокола, не съм искал да я убия, просто се случи. - засмя се той и погледна вампирката. - По твое желание ли си вампир или на сила? Защото.. повечето вампири които познавам са искали да са такива... поне в един определен етап от живота им. - Смит повдигна рамене и повика сервитьорката поръчвайки си едно макиато.

-Ако 12 години убиване на хора ти звучи добре - да, живота ми бе перфектен. - засмя се той и продължи да говори:
-Колкото до убийството ти, все някой, ще те убие, рано или късно, всички умираме, повярвай ми. - намигна й Оуен и отпи от току-що пристигналото му макиато. Беше точно по вкуса му. Беше чисто с малко мляко. Това което правеха американците бе подобие на макиато. Сякаш сервираха ябълков пай, вместо кафе. Оуен се подсмихна и погледна към Джесика:
-Важното е, че се научих да се храня по малко, за жалост демонът в мен понякога не е съгласен с това и изсмуква всичко. - засмя се Смит и остави чашата на масата. Говореше за себе си и демона, сякаш бяха отделни личности, но всъщност.. те не бяха ли? Той не искаше да е такъв. Родителите му явно също не са искали това за него, явно заради това са го изоставили, изблъскали или каквото и да е. Но все пак, живота който живееше Оуен бе хубав, изключае няколкото...стотин убийства.

-Ами не си ли се хранил от мъртво-живите същества? - попита го Джесика. Смит се усмихна и я погледна развеселено:
-Хранил съм се, но... имат вкус на мъртъв човек, който току-що е изкаран от гроба. Предпочитам живите. - вдигна рамене той. Да се храни с хора бе трудно, макар да умираха с усмивка на уста. Цялата съвест, от която не можеше да се отърве, не му даваше мира. За тези 12 години, вече бе изгубил бройката на това колко пъти си е пожелавал да умре, или да бъде вампир. Но имаше малък проблем, размишляваше ли 5 минути над желанието си, винаги се отказваше. Не се страхуваше, просто не искаше да замени живота си за вечна младост, не беше в негов стил.
-Е има ли лоши страни на това да си вампир, или всичко е прекрасно. Вечен живот, вечна младост, купони без спиране. - започна да изрежда той и се засмя. Вампирите и инкубите не бяха толкова различни. И двата вида бяха красиви, и убиваха, но вампирите смучеха кръв. Нещо по което винаги се разбираше че е имало нападение от вампир - двете точици и изсмуканата кръв, докато при инкубите почти никой не знаеше, че някой може да убие с целувка...

-Това ,че ти си мислиш ,че имаме гаден вкус май-ще бъде първият минус в списъка ми ..
Смит се засмя и отпи последната глътка от макиатото си:
-Всъщност е различно. - започна да говори той. - Например, когато целуна млад вампир, превърнат преди няколко месеца, и започна да се храня, вкусът наподобява нормалния човешки вкус. Но когато вампирът е живял век, или повече, вкусът се губи, което показва, че е загубил човешкото в себе си. - Смит се засмя на лекцията която изнесе на Джесика и й се усмихна приветливо. - Убеден съм, че ако сега целуна теб, веднага ще се отдръпна, поради вкуса ти. - повдигна рамене той и погледна вампирката пред себе си. Всъщност не знаеше от колко време е вампир, но когато тя му спомена 200 години робство, си направи сметката, че тя наистина е възрастна. Може би беше най-възрастната вампирка която бе срещал досега:
-Каква е дарбата ти? - изведнъж попита той, но когато се усети колко директен бе въпросът му, се усмихна извинително на Джесика.

-Страхотно, харесва ми, освен частта с кукличката. - засмя се Смит и облиза долната си устна. - Вярно е, че съм красив, но кукличка е обидно. - този път смехът му бе по-искрен и действително се забавляваше. Джесика бе приятна събеседничка, и можеше да се води хубав разговор с нея. Особено за Оуен, това бе доста отпускащо, при положение, че не бе говорил нормалко с някого от седмици. Всичко беше целувки, секс и флирт, не в този ред:
-Само да се разберем, не обичам да се ровят в главата ми, особено в мислите. - намигна й Смит и се облегна по-удобно на канапето, на което седеше, прокарвайки ръка по ръба на чашата си. След което плъзна погледа си по Джесика. За пръв път, някой не припадаше по него, и не му се слагаше най-нагло, кой би предположил, че това би се харесало на Оуен. Малко спокойствие от скучното му ежедневие. Смит се усмихна по-скоро на себе си и въздъхна тежко.