Преди месец, Нортфорд.

Кралят бе то-о-лкова отегчен, че повече нямаше на къде. Днес се падаше събота, някакъв местен празник и му бе дошло до гуша от глупости и дворцови задължения а той... принципно не се занимаваше с такива, да. Всъщност наистина не се, това бе общоизвестен факт и в момента вероятно просто си търсеше оправдания за лошото настроение, което го бе обхванало надвесвайки му се доста грубичко над главата. Никълъс бе така вкиснат, че в момента всеки минувач, който му се изпречеше и излезеше прекалено крив щеше да си изпроси гилотиниране по бързата процедура и това щеше да е финално повикване без право на обжалване. Ха!
Кралят изрита някаква консервена кутия, празна, която му се бе изпречила на пътя и звукът от метал срещащ хлабава мазилка отекна из мъглата. Да, наоколо се носеше пухкавка и неубедителна млечна супа, това затрудняваше леко дишането му и го караше да се чувства като крутон. Липсваше само гигантската лъжица, която да го загребе и ако наистина попаднеше на такава щеше да си тегли един куршум в слепоочието просто за да изрази негодуване. Сега само нещо топло, чуждо тяло, можеше да му помогне и да го измъкне от негативните мисли и краката му го носеха към най-близкото място от където можеше да забърше поредното си име в предългия списък...но наближаваше ли или в тази мъгла бе загубил пътя си и в момента вероятно вървеше към гибел- демек, към самотно легло. Ник се спря и се ослуша, но мъглата заглушаваше всичко и подхранваше чувството му за липса на посока. Поне топлото му наметало, малко старовремско но все пак полезно, му пазеше топло и в него се чувстваше добре. Беше като странна защита от лепкавата гняс, която в момента бе атмосферното състояние на нещата, а това бе хубаво, нали? Сините му очи издадоха и раздразнение и лека умора, но в момента нямаше кой да го отбележи като факт освен... освен ако не го наблюдаваха. Това щеше да е лош ход- за всеки джебчия и насилник би било лош ход защото господин кралят държеше кама на правилното място на колана си и с ловки движения можеше да ти кръцне врата правейки му зловеща усмивчица. Обикновенно носеше и пистолет но сега го бе домързяло и бе пожелал малко по-неограничен подход към собствените си движения. Подбора на свободно падащи панталони и блуза с дълъг ръкав помагаше, беше по-добре от стандарното изрядно костюмче. Меките ботуши също си бяха находка и топлеха в правилното количество. Ник се ослуша отново преди да продължи напред проправяйки си път през мъглата. Тя се сгъстяваше явно, защото бе станала още по-млечна и видимостта му отново бе намаляла...

Ник усети как под всичката топлина кръвта му лекичко се смръзва и много добре знаеше какво представлява това усещане. Предчувствията му се обаждаха, обаждаха и се опитваха приканващо да нашепнат в ухото му какво точно го чака и идеята първоначално не бе позитивна. Този път малката му дарба беше закъсняла, защото чуждото присъствие за което говореше го бе ударило веднага и бе навлезнал в периметъра на някаква персона. Подозираше, че по желание може да надделее над нея но това, което малко не му оставяше мира бе наличието на... един фактор, който просто засили раздразнението му и жаждата да позволи на нечия глава да се търкулне. Съществото в мъглата, точно пред него, бе от милите подръжници на госпожа Съпругата му, проклетата разхайтена кучка, която му вгорчаваше живота от момента в който се бяха запознали. Прелест! Можеше ли това заблудено същество да е тук за него? В тази мъгла Никълъс се съмняваше да се срещне с платен убиец и вероятно изродът просто се бе изгубил като него. Прелест. Дали да не се промъкне безшумно и да нападне изневиделица? Не искаше да цапа кинжала си с такива простотии, с нечиста кръв и прочее но перспективата го изкушаваше и Ник отчаяно искаше да й се поддаде. Можеше и да не направи нищо по въпроса, да подмине персоната и да се направи на интересен; ако се появеше провокация щеше да отвърне на удара и да се изяви като чудовището, което от малък твърдеше, че е . До тогава...
До тогава Ник вдигна качулката на наметалото си и я спусна ниско над лицето си, така че само устните и брадичката да са видими и в крайна сметка общите му черти да се губят в мрака и прикритието. Така нямаше да го познаят лесно и можеше да мине за просто странник в ноща. С тези мисли Ник навлезе в периферията на Джес твърд на идеята да я подмине; късно обаче той възприе какво реално подминаваше и как то лесно се вписваше в представите му за подходящ заместител на празнината в леглото му. Не, това сигурно бе някаква долна измама, сигурно бе крачещ капан и се опитваха да атакуват низко разчитайки на разхайтеното му либидо. Колко оригинално, обади се едно саркастично гласче в главата му и лицето под качулката се смръщи. Ник се накани да подмине Джес сякаш не я забелязва и отново да потъне в лепкавата мъгла сякаш нищо никога не се е случвало...

Да не бе карта, че да й помогне да намери някаква посока? Ник се накани да се спре и да изкрещи точно това на вампирското изчадие но някакво чувство за самоконтрол му се наложи в последния момент и той само изръмжа нечленоразделно спирайки се на място. За един вкиснат крал той добре вливаше в себе си цял асортимент от негативни емоции и като някакво старо парно ги излъчваше около себе си изграждайки някакво защитно поле. Непознатата трябваше да е достигнала до заключение, да е разбрала, че няма да си намери пътя в неговите ръце и че всичко евентуално би свършило грозно и все пак... все пак все още бяха тук, обединени от взаимната временна несполука и Никълъс се бе спрял. Защо, след като планираше да се загуби отново напред само и само за да не отбележи присъствието й като важно? То наистина не беше, след като вампирското, което долавяше в нея бе сигурно и това я правеше от противниковия отбор. Не можеше да отрече обаче, че въпреки това, което го караше да изпитва ненавист и отвращение имаше и момент в който по-подробния оглед на физическите й дадености му допадаше по вкус. Може би кармата бе лоша, по-лоша от обикновенно и го наказваше за глупави малки грехове натрупани последните няколко часа. Каквото и да беше не му допадаше и Ник искаше по-скоро да се свършва.
- Да ти приличам на някой, който е наясно кое къде е в тази мъгла? - да, не бе планирал и да отговори, но въпреки всичко се бе сопнал на висок глас и то с остър тон. Раздразнението се отрази доста ярко в светлите му очи, но Джес нямаше как да го види. Качулката още прикриваше солидна част от лицето му и го приравняваше към стандартен психопат на малка нощна музика. Сигурно и с Джак Изкормвача е било същото, сега дори имаха мъгла да напомня на лондонска атмосфера и всичко около тях бе опасно призрачно. Как девойката не чувстваше паника бе достойно за голяма въпросителна но Никълъс не се интересуваше, не искаше да достигне до отговор и реално не му пукаше. Да прави каквото си иска. Той какво още търсеше при нея? Може би част от него се възхищаваше усърдно на външността и може би дори планираше да я третира за красива; направеше ли го Ник щеше да пожелае автоматично да я притежава, дори и за малко и от там последвалите събития щяха да са ясни. Никак не му се искаше, щеше да е като да си легне със самата Кралица а това все още не го бе правил... и не смяташе, наистина не смяташе да стига до там като идея. Често го отбелязваше на ум, беше му нещо като извратен навик и не можеше да избяга от него. И сега бе по-добре да се бори срещу уж привличането и да остане студен; друг бе факта, че ако откриеше качулката вероятно щеше да привлече и нейния интерес и така кашата щеше да стане пълна. Знаеше, че има силно влияние върху всички само с даденото му като външност и демоничното наследство, което идваше като засилен чар връхлитащ в съзнанието на всички. Само едно бегло погледче трябваше, не повече.