Лондон,Англия -преди 1 година

by **Джесика Грейс** Съб Ное 19, 2011 6:39 pm

●Вървях ли,вървях.Бе тъмна нощ,но сетивата ми бяха изострени.След моята късна вечеря и върколак можех да убия.Улицата бе тиха.Странно и неприятно.Чух и усетих друг.О,нещо приятно , не бях сама.
Момичето бе седнало на една пейка до фонтана.Огледах се и осъзнах,че просто нямаше какво да правя.
Обърнах посоката и се насочих към нея и след няколко крачки бях до нея.
-Може ли да седна?
Попитах и се усмихнах. ●

by **Helena O'Callaghon** Съб Ное 19, 2011 6:57 pm

-Ммм - Елена облиза кръвта от устната си и захвърли безжизненото тяло на поредната си жертва. Погледна тялото и въздъхна - Голяма работа, в града е пълно с кравопиици. Друг ще е виновен...

Елена се обърна и тръгна към градския фонтан. Имаше нужда да поседи без да прави нищо. Още повече сега, когато вече бе сита и можеше да си позволи безгрижие. Нещо, което рядко се случваше. Но пък какво от това.. Не всеки ден можеше дда се помотка из Лондон. Да бе да, естествено, че можеше...

Потънала в безмислени размисли, Кели не усети, кога се "добра" до пейката и седна. Огледа се и измъка от чантата си една кърпичка. Зае се да почиства остатъците от кръс, ако изобщо имаше такива де. В това време, зад нея се чуха стъпки, а малко по-късно и глас.

-Може ли да седна? - женски глас, идващ от още един вампир. Понякога Лио мразеше дарбата си, друго си беше да не усеща какво е съществото, да има тръпка...

-Разбира се - Ел се поизмести и направи място на новодошлата. - Прекрасно време за нощни разходки - подметна тя и се обърна към вампира до себе си.

by **Джесика Грейс** Съб Ное 19, 2011 7:05 pm

●-И за среднощни закуски..
Допълник и се засмях.Да момичето до мен бе хибрид,включително вампир.И до колкото виждам по кърпичката се бе нахранила скоро.
-Аз съм Джесика...
Представих се и се усихнах като се обърнах към момичето ,чието име чаках да разбера.Нищо,че вече го знаех.Бе хубаво и да общуваш.С дарбата която имах нищо не бе изненада,нищичко.Вижда действията ,мислите,чувствата.Копирах ги,променях ги.Но най-хубавото поне бе,че копирах дарбата за защита.Моята дарба не можеше да бъде копирана.Бе просто прекрасно.
Ох,отново се замислих.
Разтърсих леко глава отървавайки се от мислите и погледнах момичето. ●

by **Helena O'Callaghon** Съб Ное 19, 2011 7:23 pm

Джесика... Ел поклати глава и се усмихна. Едно време и тя се подвизаваше с това има, после премина на Лаура, а сега за нейно щастие си възвърна родното име. Елена.

- Елена - представи се Кели и прибра кърпичката си.

Момичето до нея се беше отплеснало на някъде, нещо подсказваше на Кели, че Джес знае всичко за нея преди да й е казала каквото и да било. Елена я погледна преценяващо и къмна едва доловимо с глава.

-Е, какво те води насам, Джес? - поде полувещицата. В такива моменти съжаляваше, че не е доразвила способностите си... Колко по-добре щеше да е ако можеше да изгради една "защитна" стена между ума си и външния свят.

by **Джесика Грейс** Съб Ное 19, 2011 7:36 pm

● Какво ли ме водеше тук.Може би това,че пак оплесках нещата и поех без посока.
-Нищо.. просто отидох на летището и си взех билет ..
Да.Бях способна на това.Никой не знаеше къде щях да съм утре,дали изобщо ще съм жива,в съзнание,или на тази планета.
-Ами теб?
Попитах я и се усмихнах.Този път нямаше да се замислям.Един разговор ще ми помогне да развия свойството "сприятеляване".В това не ме биваше.Особенно с хора.Те за мен бяха закуска.Момчетата.. те бяха почти нищо.Момечетата.. не ги забелязвах.Бях започнала да ставам егоистка.Но какво пък.По добре да слагам моите чувства пред тези на другите ,защото ще бъда наранена.А това не ми харесваше.
-Защо стана вампир?Не ти ли харесваше да си вещица?Правиш магии и така нататък ..
Засмях се.Не разбирах от вещици.Но въпроса ми бе просто за започване на тема.Иначе какво?Ще си задаваме банални въпроси като "Как си?". ●

by **Helena O'Callaghon** Съб Ное 19, 2011 7:45 pm

Елена се засмя. Тя самата незнаеше какво я води насам. И то към Лондон. Място което мразеше, макар да нямаше явна причина. Може би защото Сюзън и казваше, че баща й е от тук. Или поради други причини.

-Идея си нямам, беше ми на път, пък и такъв голям град.. едва ли някой ще забележи, ако сутринта градът осъмне с човек по-малко - Кели повдигна ръмене и метна ендо камъче към спокойните води на фонтана.

Въпросът, зададен и от Джес я обърка. Попринсип, повечето същества я разбираха, че е хибрид и не си задаваха такива въпроси.

-Ами да ти кажа, родена съм полувампир, полувещица. така де в мен наделяват гените на вампира, което е логично однякъде, но все пак. Ако имах право на избор, бих предпочела да съм си "чисто" същество - Елена се усмихна полвинчато и въздъхна.

-А ти, кога стана вампир... Искаше ли го?

Ели винаги си беше задавала въпроса, какво ли би станало ако пред нея стоеше избор. Ако бе превърната в някой етап от живота й. АКо не бе родена така. Беше й интересно дали има разли между създадените вампири и родените такива.Макар, че й бе пределно ясно че роден вампир няма. Освен ако е мелез като нея. Друг избор нямаше.

by **Джесика Грейс** Съб Ное 19, 2011 7:51 pm

●-Докато не станах на 1200 години дори и не знаех,че съм превърната.. беше странен факт за мен.Да пиех кръв,знаех какво съм.Но баща ми се оказа първороден който ме первърна и ме накара да забравя.Като станах на 18 започнах да искам кръв,на 19 си я взех.И избягах.А за да излизам на слънцето и да изключа емоциите си пожертвах 200 години робувайки на един кретен.Убивах,измъчквах и това ме направи самовлюбен,егоистичен вампир с изключена човечност.Ноправих много грешки .. но добротата в мен е изключена за да ми пука ..
Казах аз с една дяволите усмивка.
-Е,ти имах много интересна история.. родена си си така.Е,не би ли искала да да си повече вещица от колкото вампир .
Попитах.Бях любопитна.Често не млъквах и само задавах въпроси. ●

by **Helena O'Callaghon** Съб Ное 19, 2011 8:03 pm

А Елена си мислеше, че при нея е пълно с брутални моменти. Да бе, да. Историята на Джес я стресира малко, но пък като почти 800-годишен вампир, вече много много не й правеше впечатление.

-Винаги съм искала да бъда повече вещица, отколкот вамир. Някъде около 250 години усилено се мъчех да развия второто си Аз, но уви. След като изгориха майка ми, шансовете от мен да стане вещица намаляха драстично... - Кели сви рамане.

Бяха минали около 600 години от смъртта на майка й и все още не се бе научила да говори свободно за това. Имаше моменти, в които когато се сетеше за това и трепеше наред хората. Обвиняваше ги. Мразеше ги. Презираше ги. Тя бяха нищожества. Бяха храна.Нищо повече

-Междудругото,чувала съм много истории за първородните. Ще споделиш ли нещо достоверно... - полюбопитсва Ел. Хората говореха, че имало особености при убиването на древен. е те били незнам си какви. И всевъзможни фантасмагории, нереални дори за вамппири.

by **Джесика Грейс** Съб Ное 19, 2011 8:10 pm

●Оу.
-Съжалявам за майка ти.И моята умря по време на раждането.Но баща ми бързо намери замесничка .. още от дете не се разбирам с него ..
Казах аз.
-Първородните .. ами да има един или два начина да убиеш такъв.Но аз до преди почти две хиляди години не знаех,че той е вампир.Накрая разбрах,че е в Ню Йорк и бързо избягах тук .. не съм готова да го видя.. поне докато не разбера как да го убия.. той уби мен ,сега е мой ред ..
Злобата в гласа ми си личеше.Беше повече от видна.Дори се виждаше и по лицето ми."Имаш малко злоба тук!".
-Винаги има шанс някой вампир с дарба като моята да позволи на второто ти Аз да излезе.Мога да контролирам и психиката ти,също така и тялото.. всичко.. ●

by **Helena O'Callaghon** Нед Ное 20, 2011 1:29 pm

Да... определено хората ръсеха глупости. Нямаше невъзможни неща и това си е. Ето Джес каза, че има начин да убиеш първороден. Елена кимна утвърдитено на размислите си. Тя погледна Джес и поде:

-Поне знаеш кой е баща ти което в твоя случай не е никак добре. - Лио сви ръмене и продължи - Понякога ми се иска да открия моя и да го убия на място ... Но зарежи

Елена почувства отново глад. През последната семдица нямаше време да се храни като хората, а банките с кръв ги оставяше за екстремни ситуации. Сега почувства, че тази ситуация е екстремна. Но уви този път нямаше банка. Пфу.

-Благоаря за предложената помощ. Но вече съм опитвала това. Не се получи. - Елена въздъхна - Единствения, минимален успех беше когато майка ми ми помагаше. От тогава търся вещер или вещица, за да ми помогне. Но повечето, като научат за вампирската ми същност бягат като попарени ...

by **Джесика Грейс** Нед Ное 20, 2011 1:36 pm

●-Е,силата ми е голяма.Заключвала съм същност на върколак.. беше трудно и после почти не го убих но .. все пак го направих ..
Казах аз и се засмях.Да ,той не го заслужаваше но го бях направила.
-Всеки иска да убие баща си .. още от деца не ги харесваме тези бащи ..
Изрекох тихо и присвих очи.О,единсвеното ми желание бе да го убия.Но не бях готова.Не бях.
-Е,имаш ли причина да искаш да го убиеш? ●

by **Helena O'Callaghon** Нед Ное 20, 2011 2:19 pm

Елена се поколеба за момент. Вярно, Джес беше първородна. Сто процента беше поне на 2-3 хилядолетия, но все пак. Кели беше правила доста опити с помощта на вампири да оправи 2то си аз, но уви. няма и няма ефект.

-Може да опитаме.. някой път. Сега съм доста изтощена за нови опити. - Елена повдигна уморено ръмене и метна още едно камъче към фонтана.

-Всички имаме една или друга причина за действията и желанията си. При едни е по-голяма, при други по-малка и незначителна. Моята причина е доста основателна. Но въпросът е, че си нямам ни най-малка идея как изглежда той. Нито къде мога да го намеря. - нещо подсказваше на Елена, че причината Джесика да желае смъртта на баща си не е смао превръщането й във вампир - При теб каква е причината?

by **Джесика Грейс** Нед Ное 20, 2011 2:25 pm

●-Целия ми човешки живот бе лъжа .. това е причината .. една от причините ..
Казах аз.Понякога имах чувството ,че целия ми живот е сън.Беше приятно да си мился ,че ще се събудя.Но никога не ставаше.
-Е,да може да опитаме някога.. винаги има надежда,нали ..
Усмихнах се.Ако нямаше надежда живота ни щеше да е скучен и .. гаден.Е, и със надежда е така,но видаги чакаш да стане по -хубав. ●

by **Helena O'Callaghon** Пон Ное 21, 2011 7:21 pm

Елена се усмихна мило. Вероятността да срещнеш добронамерен вампир в Лондон бе една на хиляда. А с късмета на Кели, това си беше цяло чудо.

-Не пречи да опитаме и сега. - след кратка пауза Елена продължи - Имаме цяла вечер на разположение.

Кели обходи с поглед пустият площад и върна погледа си обратно към Джес.

-Или поне аз имам време за губене - допълни Кели, свивайки рамене, Като се замисли за момент, Джес може би имаше ангажименти.

by **Джесика Грейс** Пон Ное 21, 2011 7:36 pm

●-О,аз и време за губене .. комбинацията е по-добра и от Нескафе 3в1!
Засмях се аз и след това се усмихнах.
-Значи сега?
Попитах аз.Една дяволита усмивка се изписа на лицето ми.
-Е,трябва да имаш сили .. това не изтощава само мен ..
Допълних и я погледнах.
Очаквах да каже ,че е "яла". ●

by **Helena O'Callaghon** Пон Ное 21, 2011 7:46 pm

Сили. Кели кипеше от енергия, сила и адреналин.Освен това само преди по-малко от час бе пресушила някъв приидо ак пич, в който имаше повече стероитри отколкото кръв.

-Хапнах преди да се срещнем. Освен това зад онзи ъгъл има сборище на "жрици" на любовта както ги наричат местните. АКо закъсаме, можем да наминем да хапнем.. Едва ли някой ще забележи липсата им... - Елена се засмя и впи поглед в Джес очаквайки реакцията й.

Явно тя нямаше нищо против, защото се изправи и даде знак на Кели да я последва. Двете се прдвижиха до средата на площада и аха да влязат във водите на фонтана.

by **Джесика Грейс** Пон Ное 21, 2011 8:05 pm

●Значи имаше кой да изям.Супер!
Вече бях мокра цялата.Седнах си и се засмях.Добре.
Затворих очи и влязох в съзнанието на Елена.Всякакви нейни спомени ,чувства,емоции, бъдещето ,миналото , действията `и.Всичко.Сякаш бях нея.Докато не стигнах на главните части на съзнанието `и.Ето го и вампиризма.Господи,та той не даваше на вещерската `и същност да диша.
Не можех да мисля,не чувах своите мисли и за това без да чакам и секунда започнах да усилвам второто `и аз докато не ми се източиха силите.
Всеки един процент ми костваше много.За да дам на нея ,аз вземах от себе си.
О,мисля ,че това бе достатъчно.Връщах се назад.Виждах как бъдещето `и се променяше.Тогава .. тогава .. тя бе вещица.Надявах се това да бе бъдещето,а не мечтите.Вече стигах до мислите и хоп.Напуснах съзнанието `и.
-Е?Как се чувстваш?
Попитах я като гледах леко замаяно.Виеше ми се малко свят,но нормално.Бях напуснала тялото си.. ●

by **Helena O'Callaghon** Вто Ное 22, 2011 5:00 pm

Елена усещаше как силите й бавно я напускат. Усещането, че в ума й има двама човека я побъркваше. Болката, породена от това усещане я караше да се гърчи. Но мисълта, че ще постигне мечтата си, че ще има шанс да се докосне до магията я караше да стиска зъби.

Не след дълго всичко свърши. Джесика напусна съзнанието на Кели. Двете се върнаха бавно на пейката и седнаха. Кели искаше да се осъферяса малко и после да отговаря на въпроси, но нещо не й се получи.

-Ох, Джес, замаяна съм...- думите на Кели звучаха някак далечни и глухи. - Искаш ли да хапнем? - въпросът, прозвуча, повече като молба, отколкот като въпрос.

by **Джесика Грейс** Вто Ное 22, 2011 5:15 pm

●-Разбира се ..
Казах аз и се исмихнах дяволито.Зъбките ми лекичко се появиха и червеното завладя очите ми.Лекичко се изправих и тръгнах към мястото на което Елена каза ,че имало някакви странни хора които били без значение дори и да изчезнат никой няма да изчезне.
Вървене.Мне.За секунда бях притиснала някой до стената на сградата,не виждах и не ми пукаше.Впих зъбите си в врата на човека и всяка капка кръв бе попита от мен.
Усещах силите с които се зареждах ,въпреки ,че няма да ми е достатъчно.
Съществото викаше и крещеше.
Леко се отръпнах и остъществих очен контакт.
-Спри да крещиш,никой няма да ти помогне!
Хипнотизиращия ми глас се разля около човека.
То не издаде и стон повече.
Аз продължих да пресушавам тялото му докато не остана и капка.Небрежно го пуснах и то се строполи на земята,а аз леко избързах капчиците по устните ми.
Излязох на светло.
-Тук ли си ?
Попитах с висок глас ,търсейки Елена. ●

by **Helena O'Callaghon** Вто Ное 22, 2011 6:42 pm

Елена се понесе бавно, оставяйки да я водят само мирисът на кръв и жаждата. Не след дълго се озова на място, пълно с хора. По принцип виаги подбираше плячката си внимателно. Проучваше я. Стараеше се да пие о малко от много.

Но днес. Точно сега, тя нямаше сили да мисли. Стрелна се към най-близката пулсираща артерия и впи зъби в нея. Нямаше време да въздейства, за това се опита направо да я контролира чрез дарбата си. Но уви. Бе слаба и не й се получи.

СЛед като приключи с жертавата си, Кели почисти кръвта от устните си и чак тогава се загледа в безжизненото тяло, лежащо на земята. Беше на жена, на не повече от 23-24години.

-Нищо й няма... Без друго животът й не струваше - заключи Кели и се обърна към Джесика, която през това време я търсеше.

-Тук съм - тихия глас на Елена проряза тишината. Тя се приближи към Джес и й даде знак да я последва. Трябваше да почистят и да се изнесът от тук.

by Sponsored content

Лондон,Англия -преди 1 година

Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година

Re: Лондон,Англия -преди 1 година