Алиса Съливан

by **Alyssa** Вто Фев 28, 2012 4:24 pm

Алиса Уинстед Съливан//Alyssa Winstead Sullivan
Но това име ѝ звучи твърде дълго и по снобарски префърцунено. Момичето предпочита да я наричат Алис, Али или най-кратко - Ал. Някои се обръщат към нея и със Съли или Съливан, но общо взето това е рядкост.
Съществува си спокойно вече 17 години и няколко месеца. Родена е на 09 Ноември 1994 година.
Добре, тя е човек. Най-обикновен бозайник, представител на европеидната раса. Няма никакви свръхестествени дарби или способности, освен ако правенето на коктейли не се брои за умение на спецслужбите. Живее при баща си, в неговия бар – дълга история, до която рано или късно ще стигнем.
Орденът на антимона се пише нещо като избор на Алиса, макар той до някъде да ѝ бе наложен, след като местоработата ѝ е нещо като втората им щабквартира, или нещо такова.

„Може да свърши така, че нищо да не остане от мене. Като свещ, когато изгори. Каква ли ще изглеждам тогава?“
~Алиса в страната на чудесата
Подминава огледалото със същото безразличие от вчерашния ден и предишния, и по-предишния... Никога не се задържа пред него за повече от няколко секунди, колкото да приглади непокорните червени вълни, които падат свободно по раменете ѝ или да провери за нещо залепнало по зъбите ѝ. Като цяло, Алис не е никак суетна. Притежава естествен чар и обаяние, които не се нуждаят от особено подчертаване с тонове грим, който по-скоро би прикрил същността ѝ. Висока е метър седемдесет и осем и е върл противник на това да „поправя” допълнително ръста си с дяволски обувки на километри височина от земята. Кожата ѝ е мека с донякъде стряскаща бледнина, или поне рязко контрастираща с боядисаната ѝ в яркочервено коса. Истинския цвят вече отдавна е заличен, но очите на момичето с цвета на ясно небе, подсказват, че вероятно е бил в светлата гама. Червенокоска има пухкави меки устни, които често се разстилат в лъчезарна и топла усмивка, която пък огрява цялото ѝ лице.

„Коя съм тогава? Кажете ми най-напред това и ако ми харесва да бъда тоя човек, ще се върна. Ако ли не, ще остана тук долу, докато стана някой друг.“
~Алиса в страната на чудесата
Алиса притежава изключително многостранен характер. Ще си кажеш, че това момиче е расло в джунгла и има типично животински инстинкти за оцеляване. На моменти е страшно студена и рязка, пък недай си боже да е в лошо настроение – тогава по-добре си плюй на петите! Може да ти вдигне такъв лют скандал, че чак ще се усъмниш дали Сатаната не се е вселил в нея. Наистина, за отрицателно време може да ти стъжни живота.
От друга страна, щом ти позволи да я опознаеш, ще откриеш, че Съливан е същински хамелеон (метафорично казано, разбира се – все още не е открила начина да се преобразява във влечуго). В каквато и ситуация да я поставиш, тя винаги ще намери начин да се приобщи. Не е от типа хора, чиято единствена цел е да привлекат вниманието към себе си, макар да ѝ харесва, когато това стане. Свободолюбива е, не търпи да ѝ нареждат – вярва, че всеки човек трябва да отстоява възгледите си, без някой друг да му натрапва своите. В тази връзка – голям инат е и упорито държи на мнението си, дори то да е губещото. Устата ѝ просто има собствен разум и не я моли за позволение. Али е широко скроена и като всеки млад човек – обича да се забавлява и е влюбена в живота, колкото и да ѝ е отнел той. Непукист е, по отношение на почти всичко. Иска да е каквато тя пожелае, а не нещо, което обществото ще извая от нея.

„Мога да ви разправя приключението си, само че ще трябва да почна от тая сутрин. Безсмислено е да започна от вчера, защото вчера не бях същата.“
~Алиса в страната на чудесата
През една априлска утрин на 1994-та година, в болница някъде из Пенсилвания, проплаква едно бебе от женски пол. Майката е едва на седемнадесет, когато ражда и неспособна да се грижи за дъщеря си, я дава за осиновяване без дори да я подържи в ръцете си.
От там нататък, Алиса е прехвърляна от семейство на семейство. След като прекарва първите си седем години в сиропиталище, тя е приютена от една симпатична двойка. Ала съдбата на Али до момента, я научила да не се доверява с лека ръка на първия лъч светлина в тунела. И се оказала права, когато година по-късно приемните ѝ родители решили да се разведат, в последствие се разорили и нямали възможност да се грижат за някакво си копеле.
След това Съливан прекарала още няколко години в сиропиталище, когато на 12-годишна възраст я осиновила една млада дама. Ала всяко чудо за три дни – мащехата ѝ се оказала алкохоличка и всичките пари отивали за нейните няколко часа щастие (повечето, от които прекарани в несвяст). Предполагам става ясно, че Ал не се задържала за дълго с въпросната дама.
По-късно, няколко месеца преди да навърши петнадесет, я осиновило семейство от провинцията. И ако досега си мислихте, че историята на Алиса е наситена с драматизъм... каква ли ще е реакцията ви, когато разберете, че пастрокът ѝ се насилил като подарък за рождения ден? Очарователно, нали? Затова Али решила да избяга и доброволно се върнала обратно в сиропиталището, което вече ненавиждала до мозъка на костите си.
Вече на 16-годишна възраст, Съливан била сприхава, устата тийнейджърка, която не очаквала много от живота и била твърдо убедена, че ще прекара остатъка му между четирите стени на стаята си. Тогава решила да поеме съдбата си в свои ръце. Донякъде.
Макар да знаела малко за произхода си, решила да издири родителите си. В крайна сметка се оказало, че майка ѝ починала преди няколко години в нелеп инцидент, но баща ѝ все още си съществувал необезпокоявано в малко градче на име Нортфорд. Ето как нашата Алиса Съливан се озовала тук и макар да не се разбирала особено с баща си, решила да се застои известно време.

Алиса Съливан Tumblr_lzex8pmEUR1qerpruo9_250

~ Лик: Ebba Zingmark
~ Майка ѝ всъщност ѝ оставила книжка на Луис Карол, откъдето Алиса получила името си.
~ Още не е достатъчно голяма, за да работи, но помага в бара на баща си.
~ Пуши и пие, макар и рядко.
~ Винаги, ама винаги носи поне по две-три гривни и някое ланче. Така едва ли не от далеч ще чуеш, че приближава.
~ Харесва нощното къпане. Не харесва глухарчетата.
~ Има белег под лявото коляно от времето, когато ѝ се наложи да бяга от настойници и се "приземи" на едно стъкло.
~ Грижи се за улично коте на име Сорен.

by **Амелия Нортфорд** Вто Фев 28, 2012 6:01 pm

Одобрена, добре дошла!

Алиса Съливан

Алиса Съливан

Re: Алиса Съливан