[Hand]Bailey...

Къщата бе най-обикновена. Mоже да се срещне във всякое едно предградие. Човек дори може да се заблуди, че щастливо нормално семейство живее в нея. Всичко изглеждаше добре поддържано отвън- ограда, градина, фасада. Единственото, което не беше в толкова добро състояние, бе гаражната врата, пред която бе спрян мотор, за който явно се грижеха. /Харли Дейвидсън ако трябва да поясняваме./ Обратно към врата- малко очукана и по някаква причина имаше доста сажди полепнали по нея.
А може би сега щяхме да разберем и причината за това. Изпод вратата започна да се поддава черен дим, който взе да става все по-гъст с всяка изминала секунда. А след около минута, вратата най-после се отвори и черен облак покри за момент целия двор. На улицата изтича човек, едва дишащ и задавящ се с дима.
Малко беше трудно да се определи точно какво представляваше, след като бе навлякъл бяла престилка със сигурно два размера по-голяма и лицето бе скрито от огромни предпазни очила, да не говорим, че и той/тя беше покрит със сажди.
-По дяволите! –Чу се едно много ядосано проклятие между прочистването на дробовете.
С едно движение и очилата бяха захвърлени някъде из двора, а човека отново навлизаше вече в почти прочистилия се гараж. Поне вече се знаеше, че е жена. Престилката също падна някъде назад, за да открие едно много добре изваяно и елегантно тяло. Стига да не се криеше постоянно под онази захвърлена на някъде престилка, можеше съвсем спокойно да се каже, че по това тяло тичат много и то не само мъже.
Проклятията се ръсеха без прекъсване дори и за въздух. Помещението вече съвсем се бе прочистило и стана ясно, че това всъщност бе превърнато в мини лаборатория. Имаше си всичко- епруветки пълни със загадъчни вещества, стъкленици святкащи в разноцветностите на дъгата, чекмеджета криещи какво ли не.
Жената почисти лицето си от чернилката на малката мивчица, която бе залепена на една от стените, след което хвърли бърз поглед в огледалото окачено на същата стена. Красива… може би повече от нормалните хора. Като се има в предвид с каква кръв бе смесена нейната, това не изглежда никак странно. Имаше дълга, гъста и буйна кестенява коса, която сякаш подчертаваше чертите на лицето ѝ още повече. Косата ѝ имаше навика да става на по светли кичури, когато бе изложена на слънце, въпреки че това не можеше да се забележи кой знае колко сега.
Светло кафявите очи, който понякога можеха да се сторят на човек зелени, сякаш попиваха всякаква информация, да която се докоснеха. Всички черти бяха толкова правилни, че всеки художник би пожелал да увековечи тази визия. Но уви, Бейли нямаше никакво намерение да причиняват това на външността ѝ.
С някаква загадъчна емоция, която се изписа на лицето ѝ, тя се обърна на другата страна и започна да поправя щетите от експеримента си.
Да, такава си бе нашата героиня. Благодарение на възможностите си се бе сдобила с един много проклет характер, който имаше за цел да отблъсне всичко и всички. Доста трудно бе приела факта, че хората, а също така и всички други създания, които имаха дар слово, не можеха да живеят без лъжа. Сигурно и тя щеше да е така при други обстоятелства. Факта, че можеше да вижда как всички я лъжат или се опитват да я манипулират, я бе направил дръзка и безпристрастна. Беше се отрекла от всякакви по-дълги взаимоотношения със себеподобни.
Не се интересуваше кой знае колко от чувствата на другите и това и даваше възможност да предоставя истината по брутален начин, защото тя бе може би единственото живо същество, което я виждаше както бе –без разните украшения и финтифлюшки. Жена, проклета и неразбрана, инат и ‘адвокат’… не е ли това мечтата на всеки. Друг бе въпроса, че бе и на всяко гърне мерудия. Не можеше да се случва нещо и тя да не знае какво е то! Пусто му и любопитство! Затова се бе заела и с хобито си- експериментална химия. Това поне задоволяваше части от любовта ѝ към нови знания.
Като една от знаещите за другите видове, Бейли не можеше да се ограничи с експерименти само като тези на простолюдието. Считаща се за позната на няколко вещици и какво ли още не, тя съвсем спокойно бе навлязла в доста дълбоки и мътни води, които често завършваха с пострадали, но понякога се и отплащаха. Такъв бе и случая с годините ѝ. Една малка отвара и бе забавила стареенето… с години!

Нали така трябва да се започнат тези неща? С що за глупост се захващам?! И все пак, предпочитам това отколкото после да ми тежи на съвестта, че съм вкарала някой доктор в клиника, когато той трябва да ме вкара там. Не е лесно да си човек с психични проблеми в днешно време, но то като гледам всеки вече страда от нещо. Та, препоръчаха ми да си изливам душата тук, за да не си изливам гнева на други хора. Защо пък не? От всичко трябва да се опита все някога, нали?
Историята ми не е от най-интересните или пък от най-оригиналните, но живота е изпълнен с клишета и ние ставаме тяхна жертва дори без да го искаме. Моята приказка започва малко преди да се родя. Аз, като един прекрасен трагичен герой, нямам баща. Всъщност имам, но още, когато е разбрал за мен той се е отрекъл от нероденото си дете и в изблик на ярост е изрекъл проклятие, на което и до днес нося последиците. Отгледана съм само от майка ми, която извършва перфектно работата си като домакиня, самотна майка и глава на семейството.
И все пак, децата с тяхната наглост и несъобразителност може да бъдат брутални и безмилостни. Не след дълго ми се лепна прякора ‘копеле’. Нямаше какво да кажа, то си бе самата истина. Но няма как едно дете в моята ситуация, все някога да не зададе въпроса ‘къде е моя татко?’. Това, което видях тогава ми остави белег за цял живот.
Майка ми, естествено се опита да излъже с някаква пълна измислица, но проклятието си каза думата и аз разбрах цялата истина за моето съществуване. До този момент живеехме във Франция и аз си мислех, че целият ми живот ще протече там, но се оказа, че имам нишки, които ме теглят много, много на далеч от всичко познато. Същата жена, която ми е дарила живот, някога е предлагала ‘услугите’ си срещу солидно заплащане на някакъв си крал. Явно е била една от любимките му, след като не е имала други клиенти (години по-късно разбрах, че тя е била влюбена в него). А аз? Аз съм просто една грешка, която никога не е трябвало да се случи. Грешка, която носи последиците на безотговорните стъпки на други.
Както и да е, когато разбрал въпросният крал, че скоро ще става баща, той побеснял. С едно движение на ръката и майка ми вече била изгнаница. Преди да я отпрати не забравил да сподели как тя не била нищо повече от улична к*рва и как винаги е щяла да си остане това. Бебето е трябвало да умре още същия ден дори това да означавало да убият и жената, за да се постигне тази цел. Да, но не само краля имал връзки из малкото градче, което по-късно отново ще стане мой дом. Някак си тя успяла да се изтръгне от лапите на подчинените му и да започне нов живот във Франция. Целият този скандал така и не стигнал до ушите на другите. Дори и кралицата нищо не разбрала…
Историята от тук нататък не е кой знае колко интересна. С времето се научих да контролирам ‘дарбите’ си. Когато бях на седемнадесет майка ми почина от сърдечен удар. Дори и в последните си мигове все още твърдеше, че обича онзи боклук, което само допринесе за насъбралата се в мен омраза. Когато завърших гимназия, се преместих в щатите, за да следвам фармация. От там се зароди и сегашната ми мания по експериментална (неоткрита) химия.
Така и не завърших… След втората година, реших да вляза във Ф.Б.Р. , за да мога да използвам проклятието си за нещо добро. Така и беше, до едно време. В началото наистина помагах много и доста хора влязоха в решетките заради мен. Но скоро шефовете се смениха, тактиките също и новите видяха в мен нищо повече от опитно зайче. Нямаше да им позволя да си играят с мен и затова направих единственото, което можах- бягах.
Няколко години се покрих, като започнах да разработвам моите си проекти. Някои от тях бяха сполучливи, други не толкова. Скоро доста личности разбраха с какво се занимавам и всеки ден започнаха да идват питания по пощата ми. Не знам как ме бяха открили, след като федералните не можеха, но всички си имат начини…
Не след дълго разбрах и всичко, което имаше да разбирам за Нортфорд. Преместих се в китното градче изпълнено с толкова много тайни, че чак да те забили главата. За сега идеята ми е да се внедря в ‘четите’ на кралицата. Изглежда те с краля не са в кой знае колко добри отношения. Каква по-добра новина за мен?
Е, до тук с подробностите…
Бейли…