Фредерик Джеймс Съливан

Jake Gyllenhaal

Име : Фредерик Джеймс Съливан
Години: 26-27
Раса: Магьосник, вещер… някъде между тези. Новооткрит при това!
Дарба: И той самият не е много наясно с дарбите си, защото е успял да открие само няколко от тях. Като например, първата, която влезе в арсенала му бе огъня. Само с щракване на пръстите и пламъчетата се появяват. Друга, също много полезна дарба, е възможността да спре времето, но само за няколко мига. Не веднъж това му е спасявало кожата.
Имало едно време: -Фред…Фредерик!-Почти се провикна очилаткото в бяла престилка.
Проговорилият бе човек на възраст,на когото по всичко личеше, че не му е приятно да е в тази мъничка изолирана стая, нетърпеливо потракваше с химикал по папката, която държеше в ръце. Този документ бе с толкова много листа-прикачени,залепени, прищипани и какво ли още не, че приличаше повече на роман, отколкото на това, което трябваше да бъде.
И все пак, това не беше нещото, което щеше да ти привлече вниманието от пръв поглед. Не, нито странния дядка приличащ на доктор, нито книгата-папка, нито възглавниците по целите стени. Мисля, че на всички ще е много по-интересен мъжа седнал на земята и опрял гръб о отсрещната страна, но нека също така споменем и усмирителната риза, в която бе облечен.
Схванахте ли вече къде ще се развие тази случка? Ако не сте, мисля че е време да спрете да четете.
Та, ето го тук, в една забравена от господ ‘клиника за душевно болни’ нашият герой. И в седнало положение си личеше мускулното му и стройно тяло, което караше дори усмирителната риза и раздърпания анцуг да му стоят добре. Виждаше се, че не е стоял цял ден пред телевизора или компютъра с купа пуканки в ръка. Но нека се върнем към разглеждането му. Изражението му показваше колко всъщност е отвеян в момента, а усмивката, която бяха оформили тънките му устни и показваха искрящо белите му зъби, не беше особено ясно дали бе породена от него самия или от шепата хапчета, която му бутаха всеки ден.
Кристално сините му очи започнаха бавно да се преместват към източника на шума, който бе нарушил покоя му. Да се огледаш в тях бе все едно да се огледаш в огледало. Нали знаете, как хората казваха, че някои имат много дълбоки, чувствени очи и погледи? Е, точно обратното важеше за Фред.
Примигна няколко пъти и като че ли отново се върна сред здраво мислещите. Несъзнателно прокара език по долната си устна и усети леко наболата брада по лицето си. Гърлото му бе пресъхнало-скоро не бе имал посетители. Прокара дългите си пръсти, присъщи повече на китарист, през леко разрошената си кестенява коса и спомени, за моменти от живота му, когато тя беше дълга нахлуха в главата му.
-Да, доктор Алцхаймер, тук съм с всичкия си!- Най-после проговори пациента с малко по-силен глас от нужното.
-Фред, това може и да ти е последната сесия, ако си изиграеш картите както трябва. Аз съм този, който ще реши дали си готов да си тръгнеш от тук или не. Така че, нека поне днес се държим добре един с другиго.
-Абсолютно сте прав, доктор Ди (съкратено Дори Ан). –Съгласи се той с леко кимване. –Какво сте ми приготвил за днес?
-Нека набързо да преговорим миналото ти… - Предложи мъжа в престилката, като разгъна нов лист и започна да записва наблюденията си.
-Миналото,а?...
Роден в Германия преди малко повече от 25 години, Фред трябваше да признае, че имаше доста интересна приказка да разказва. Той никога не е познавал баща си, а и честно казано, никога не го бе търсил. Отгледан е от майка си, която била певица, но не една от най-добрите. Това е причината и за втората ѝ професия, която практикувала малко по-предпазливо. Важното е, че двамата си живеели доста добре и Фред никога не е бил лишаван от нищо. Често се местели и то в апартаменти кой от кой по-луксозен. Така, докато малкото момче не навършило 5. Тогава към малкото им семейство се присъединил още един член – малката сестра на Фредерик – Дороти.
Начинът на живот на семейството не се променил много и така годините си минавали. Но не всичко е цветя и рози… На едно от представленията си, майката на двете дечица видяла бащата на Дороти с друга жена и ревността надделяла над нея. Тя се опитала да убие другата, но завършила в затвора. Децата –Фред на 15 и Дороти на 10, били изпратени при баба си.
Възрастната жена била на преклонна възраст и скоро след това починала. Децата обаче скрили смъртта ѝ, за да не бъдат изпратени в дом. От тогава момчето отдава живота си да се грижи за малката си сестричка. Въпреки това той си се пада малко побойник и бързо печели врагове.
Някак си двамата оцеляват докато Фред навършва двадесет. Тогава, една ноемврийска вечер, която по-нататък ще стане най-прокълнатия ден в живота му, докато той се прибира от игра да покер с приятели, забелязва загрижените погледи на съседите. Къщата на баба му е запалена, а вътре е сестра му. Без да се замисля той скача в пламъците и намира сестра си в спалнята ѝ, вече мъртва. Дрехите ѝ били разкъсани, а очите ѝ не показвали нищо друго освен ужас. Пожарникари го изкарали от къщата насила.
През следващата година, Фред направил всичко по силите си, за да намери отговорника за смъртта на сестра му. Не било много трудно… Били двама стари познайници на Фред, който веднъж били пратени в болница заради него. Те се опитали да откраднат някакво богатство, което разбрали, че имала баба им. Останали разочаровани от факта, че в къщата няма и стотачка, те решили поне да си отмъстят на стария си враг.
След като ги намира, Фредерик ги измъчвал по неописуеми начини, за да почувстват и те болката, която изпитала сестра му. Когато приключил с тях те молели не за милост, а за собствената си смърт. Естествено всичко това е направено да изглежда като инцидент, от който Фред се е отървал едва-едва. В болницата, в която е приет, той започва да бълнува и да получава бели петна в паметта.
-И тогава ме преместиха тук.- Завърши той, като бързо отърси спомените от главата си.- Колко години вече, доктор Ди? Четири-пет?
-Шест. –Поправи го доктора.- И се чувстваш напълно готов да излезеш?
Пациента отговори с едно кимване.
След няколко часа Фред почувства свежия порив на вятъра. Вече не беше в усмирителна риза, а в дънки и тениска. Всичките му принадлежности бяха в една кожена чанта, която той бе хвърлил на рамо. Започна да крачи и да се отдалечава от доскорошния си дом.
Нещо интересно, което сигурно ще искате да знаете- нашия герой се пада малко наркоман. Хапчетата, с които го тъпчеха толкова много години го карат да се чувства толкова щастлив, че той просто реши да не се отказва от тях. Затова и в момента по-голяма част от чантата е натъпкана с лекарства. Това е причината и той да развие нещо като двойствен характер. Да го кажем така : когато е на хапченцата си е много весел и приятен, докато когато е трезвен… да кажем, че направо си е отвратителен на характер.

by **Robbin.** Пет Дек 09, 2011 11:43 am

Наркоман, психопат, лудница, огън? Ообичам го, наистина.
::слага си го в must-rape листа, не вярвам да му се размине xDDDD::
Одобрено и добре дошло като ново попълнение <3

Фредерик Джеймс Съливан

Фредерик Джеймс Съливан

Re: Фредерик Джеймс Съливан