Owen Smith

by **Owen Smith** Сря Ное 30, 2011 10:30 pm

Поредният скучен слънчево-хладен ден в двореца. Оуен се разхождаше безцелно по коридорите. Бе стигнал дотук. Бе пожертвал толкова много. И за какво? За скуката в двореца. Любими му бяха моментите, когато имаше нещо за правене, например, ако принцесата има нужда от помощ или като цяло, когато бе нужен за нещо. Вървейки по единия от коридорите, който му се виждаше като безкраен тунел, без светлина и само сиви стени, които сякаш му нашепваха за монотонността в двореца и за това, че бе направил всичко за вечен покой. Та щеше да си почива, когато умре! Както и да е, нека се върнем на случката, която в крайна сметка разнообрази ежедневието на Оуен. Докъде бяхме стигнали? А да, до момента със тъжния сив коридор, с тук-таме някой гоблен или някоя картина, един от стражите застигна Смит и го хвана за ръката:
- Г-не, моля Ви, кралицата и краля се карат. Положението е извън контрол. – личеше си, че възрастният човек е уплашен. И кой би го винил? Всеки в кралството знаеше, че когато двамата висшестоящи се карат никога не е на добре:•
- Успокой се. – заповяда Смит и отскубна ръката си от хватката на стражата. – Къде са Негово и Нейно Величество?•
- В покоите на Кралицата. – каза човекът и поведе Оуен. Смит следваше безмълвно стареца. Беше повече от ясно, че ситуацията е доста напечена. Двамата висшестоящи и слугите им прибягваха до услугите на Смит само при такива ситуации. Инкубът се радваше изключително много. Естествено, не на караниците, кой би се радвал на това? Радваше се на самия скок от сивото ежедневие, в цветущите караници на семейство Нортфорд. Коридора сякаш веднага смени цветовете си, а пътя до покоите на Кралицата му се стори като разстоянието между вратата на неговите покои и леглото му. Наближавайки масивните дървени врати до слуха на инкуба моментално долетяха крясъците на двамата съпрузи. Стражът остави Смит пред огромната врата, в сравнение, с която всички изглеждаха толкова дребни и ненужни, и тръгна към кухнята, под предлог, че трябвало да помогне на готвачите с пренасянето на новата стока. Ясно бе, че го е страх да се изправи пред разгневените висшестоящи. След като се позамисли малко, Оуен се подсмихна, кой нормален човек би влязъл доброволно в развилнялата се буря?
Смит си пое дълбоко въздух и почука на масивната врата. Почака около минута и навлезе в бялата спалня. Огромното бяло легло, вече не беше оправено, напротив завивките бяха разхвърляни, а върху тях имаше кутия от кърваво червено кадифе. Кралят и Кралицата стояха от двете страни на леглото и си крещяха безмилостно:•
- Викали сте ме, Ваши Височества. – поклони се Смит и погледна двете фигури пред себе си. – Какъв е проблемът? – попита преспокойно инкубът и погледна въпросително към двамата. Местейки синия си поглед от единия на другия:
- Нека аз обясня. – започна краля и жестикулирайки с ръце. – Кралицата, се опитва да ме убие, това става! – изкрещя Негово Височество и погледна към жената пред себе си, която започна да упорства:
- Не мислиш ли, че ако го исках досега да си мъртъв?! Освен това, знаеш, че не харесвам такъв тип ръкавици, защо ще ти ги взема?! - яда на нейно височество беше явен и за миг притъпи усещанията на Смит. Ясно значи, всичко беше за нищо и никакви си ръкавици. Инкубът се приближи до кутията и погледна към съпрузите:•
- Може ли? – двамата кимнаха. Оуен взе кутията. Прекрасна на вид и с още по-красив подарък. За жалост опасен. Отровата си личеше от километри. И бе нормално Никълъс да е ядосан от това, все пак бе демон, а демоните усещаха тези неща, или поне Оуен. Смит се усмихна дяволито и погледна владетелите. –Кралю, не мислите ли, че ако кралицата би искала да ви убие, щеше да е по по-изискан начин? Или ако толкова е държала на отрова, нямаше да е толкова лесно забележима и поставена по толкова небрежен начин. Този, който Ви иска мъртъв, е този, който е изпратил подаръка. Ако беше Кралицата, тя нямаше да се труди да го изпраща, а просто щеше да го даде на някой слуга. Не мислите ли? – зададе накрая риторичен въпрос Смит и се усмихна. Бе оневинил кралицата и бе обяснил на краля, как стоят нещата според него. Вантермина може би не изглеждаше опасна, но Оуен бе сигурен, че ако иска някой мъртъв, щеше да бъде къде-къде по-изобретателна от някакви ръкавици. Бе доволен от това, че предотврати, поне донякъде, развихрилата се караница между съпрузите.
Смит помоли да напусне покоите на кралицата, и затваряйки след себе си масивните врати, си отдъхна спокойно. Дворецът бе опазен от гнева на владетелите, а самите ръкавици бяха запалени, малко по-късно през деня. Не се знаеше кой ги е пратил, но важното бе, че кралицата е оневинена и че кралят е жив и здрав. Инкубът се усмихна доволно, лягайки на мекото, покрито с червен губер легло. Денят бе ползотворен и изпълнен с караниците на владетелите. Смит си спомни защо бе направил всичко, за да се добере до това място. Отговорът бе прост – заслужаваше си. Скуката и сивото ежедневие се преживяваха все някак, истинската работа бе, когато Кралят и Кралицата се нуждаеха от него. Те му разчитаха. А когато някой му разчиташе, какво би било малко скука? Оуен се отпусна върху леглото, и затвори очи. Факт бе, че денят му, макар и започнал еднакво имаше някаква развръзка, в случая - сполучлива. Но пък, какво би било едно кралство без караници? Точно така, не би било кралство. Всяка караница, която имаха владетелите, разкрасяваше двореца, правеше го различен по един странен, но все пак красив начин. Правеше го просто истински.

Егото на Мое Величество се чувства приятно почовъркано. <3 Така де... няма значение ;д. Представил си изключително добре нещата. Харесва ми факта, че си се поинтересувал от покоите на Кралицата и си ги описал такива каквито са всъщност, това само може да е бонус. Просто съм очарована, че преди да пишеш си се поинтересувал/а дори и не по повод на задачата, но все пак. Имаш изключително лек стил на писане и под лек, имам предвид изключително приятен, отпускащ и не натоварващ.
Поздравления! <3

by **Korialstrasz** Нед Дек 04, 2011 9:56 am

6.5/10

7/10

by **Robbin.** Пон Дек 05, 2011 4:20 pm

by **the inquisitor;** Пон Дек 05, 2011 7:56 pm

by Sponsored content

Owen Smith

Owen Smith

Re: Owen Smith

Re: Owen Smith

Re: Owen Smith

Re: Owen Smith

Re: Owen Smith

Re: Owen Smith