Добре дошли в Northford Next Generation, обновена версия на старият форум. Завръщаме се с нова история и събития развиващи се 30 години след последната ни среща. На трона седи нова династия, а старата е позорно изпратена на заточение... и нещата, както винаги, изобщо не са розови.
Логото, графиките и скинът са дело на MR.COFFEE Всички опити за кражби ще свършат наистина кърваво, защото ще ви изколя.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 121, на Пон Сеп 23, 2024 10:24 am
Статистика
Имаме 210 регистрирани потребителиНай-новият потребител е s07
Нашите потребители са написали 9173 мнения in 711 subjects
Helena O'Callaghon `` първи кръг
5 posters
North Ford :: Royal Trash :: RP Archive. :: Турнир, 2011-та. :: Първа задача
Страница 1 от 1
Helena O'Callaghon `` първи кръг
Тишината изпълваше големия, богато украсен коридор. Единственият й нарушител бяха стъпките на някой друг заблуден придворен, позволил си да наруши спокойствието на това магнетично кътче. Големите, кралски портрети бяха единствения източник на нещо живо. Плътско. Безизразните лица, свитите устни, сериозните изражение – всичко това бе част от кралската фамилия. Цялата тази обстановка придобиваше още по-магнетичен вид благодарение на няколко свещи, които хвърляха светлина върху студените стени. Мирисът на восък, примесен с аромат на току що откъснати рози и лилии се носеше из цели коридор, прикривайки вонята на мухъл. Елена въздъхна отегчено и прокара ръка по стената. Тишината, която цареше тук й действаше успокояващо. А точно сега имаше нужда от това. Особена, след като разбра за новата врява на всевишните. Понякога се чудеше дали тези двамата имаха друга работа освен да се карат помежду си и да правят напук един на друг. Сега пък се бяха спречкали заради някакви ръкавици и естествено за по-малко от 5 минутки целия дворцов народ бе узнал за това. „За Бога, нямаха ли си друго занимание освен да разнасят клюки” – мислите на Елена буквално летяха. Толкова мразеше тези моменти, в които се налагаше да тичка да разнищва ситуации, защото така било скимнало на някого.Не можеше ли просто да си седи в стаята и да прави безуспешни опити да подпомогне вещицата в себе си. Или не, щом живееше в двореца бе задължена да държи личния си живот на по-заден план, а кралските спречквания да са на първо. Уви това си бе голата истина. Именно тези ситуации караха Кели да проклина денят, в който се съгласи да се принесе да живее в двореца. Можеше спокойно да изпълнява желанията на Нейно величество и от домът си. Пфу.
-Ваше величество, викали сте ме – Елена влетя в тронната залата. За пореден път, преди да тръгне към трона на кралицата тя се възхити от прекрасно обзаведената и декорирана стая. От двете страни между големите прозорци висяха картини, чиито рамки бяха обковани със злато. Свещниците, също позлатени, хвърляха бледа светлина по стените на залата. По средата на стаята, в идеална права линия на равни разстояния бяха подредени големи вази украсени с бяло злато и скъпоценни камъни. Между тях се стелеше червеното килимче, водещо до двата трона в края на залата. Там, пред двата трона кралят и кралицата вдигаха своя пореден, крайно безсмислен спор. Елена направи няколко крачки напред и приближи двете пищящи особи. В този случай, Негово и Нейно Величество изобщо не изглеждаха като хора от високата класа. Бяха позволили на чисто човешките примитивни навици да излязат на повърхността и да принизят тези високопоставени лица с дребните жители на Нортфорд. – Какво ще желаете – Елена се поклони и обърна поглед към кралят. Той, както никой път, изобщо не изглеждаше добре. Беше почти позеленял от яд.
-Кралят ме обвинява несправедливо – изкрещя Вантермина и обясни ситуацията на Елена. Докато слушаше внимателно всеки детайл от новата свада на владетелите, О’Калъгън следеше внимателно всеки жест на краля. Той държеше една красива кутия, облицована с черно кадифе. Елена кимна към кралицата, в знак, че е разбрала за какво става дума и се приближи към краля.
-Може ли? – вещицата кимна към кутията в ръцете на Ник и пое предмета. Вътре в нея, върху малка възглавничка в червено лежаха две прекрасни черни ръкавици. Ясно си личеше, че бяха изработени от майстор. Брюнетката огледа внимателно подаръкът и въздъхна. Едва ли кралицата би сътворила нещо толкова зловещи. Но какво пък, все пак това си бе Вантермина. От нея можеше да се очаква всичко. Но нещо подсказваше на Елена, че тук играят и други хора. Но кой можеше да е.? Вярно, че и Кралят и Кралицата си имаха врагове, и то не малко, но все пак… - Кралю, защо обвинявате кралицата в опит за убийство, като сам вие не сте проучили ситуацията? – вампирката прониза с поглед Краля. Знаеше, че макар й да не е сигурен той се чувстваше длъжен да обвини кралицата. Тя просто си бяха вечната опозиция, вечните врагове. Кралят не каза нищо. Беше си навил на пръста, че е прав и това си беше. – Добре де, на вас не ви ли е ясно, че някой се опитва да ви изпокара допълнително – нервите на Елена бяха опънати почти до скъсване– Държите се като деца – Кели пое дълбоко въздух и се тръшна на малкото канапе под трона на кралицата. Понякога тези двамата си просеха един здрав тупаник, но уви – бяха висшестоящи и никой не смееше да ги пипне директно. – Няма да си правя труда да ви сдобрявам, нито да ви убеждавам, че грешите и така нататък. Това вече просто няма смисъл. Говорено ви е милион пъти от мен и още толкова от всички други около вас. Кралице - Елена се обърна към Вантермина – Само за това ли ме викахте? – кралицата кимна в знак на потвърждение. Това довбеси Елена и тя без да пита за позволение напусна залата.
Масивната махагонова врата изскърца зад нея, огласявайки за напускането на Елена. Момичето тръгна отново по тъмния, студен коридор, водещ до най-отдалечените места на замъка. Точно сега имаше нужда да отиде в стаята си и да излее целият си яд върху невинните пухени възглавници. Беше толкова бясна на детинщината, проявена за пореден път от владетелите на Нортфорд, че би убила всеки явил се пред нея. В това число дори грозноватият кралски шут. Отнесена от мислите си Елена буквално се натресе на един от онези отплеснати придворни, които знаеха само да мрънкат. А това, точно сега не бе от полза на младият придворен. Той изгуби живота си едва на 25, утолявайки жаждата на един бесен вампир.
-Ваше величество, викали сте ме – Елена влетя в тронната залата. За пореден път, преди да тръгне към трона на кралицата тя се възхити от прекрасно обзаведената и декорирана стая. От двете страни между големите прозорци висяха картини, чиито рамки бяха обковани със злато. Свещниците, също позлатени, хвърляха бледа светлина по стените на залата. По средата на стаята, в идеална права линия на равни разстояния бяха подредени големи вази украсени с бяло злато и скъпоценни камъни. Между тях се стелеше червеното килимче, водещо до двата трона в края на залата. Там, пред двата трона кралят и кралицата вдигаха своя пореден, крайно безсмислен спор. Елена направи няколко крачки напред и приближи двете пищящи особи. В този случай, Негово и Нейно Величество изобщо не изглеждаха като хора от високата класа. Бяха позволили на чисто човешките примитивни навици да излязат на повърхността и да принизят тези високопоставени лица с дребните жители на Нортфорд. – Какво ще желаете – Елена се поклони и обърна поглед към кралят. Той, както никой път, изобщо не изглеждаше добре. Беше почти позеленял от яд.
-Кралят ме обвинява несправедливо – изкрещя Вантермина и обясни ситуацията на Елена. Докато слушаше внимателно всеки детайл от новата свада на владетелите, О’Калъгън следеше внимателно всеки жест на краля. Той държеше една красива кутия, облицована с черно кадифе. Елена кимна към кралицата, в знак, че е разбрала за какво става дума и се приближи към краля.
-Може ли? – вещицата кимна към кутията в ръцете на Ник и пое предмета. Вътре в нея, върху малка възглавничка в червено лежаха две прекрасни черни ръкавици. Ясно си личеше, че бяха изработени от майстор. Брюнетката огледа внимателно подаръкът и въздъхна. Едва ли кралицата би сътворила нещо толкова зловещи. Но какво пък, все пак това си бе Вантермина. От нея можеше да се очаква всичко. Но нещо подсказваше на Елена, че тук играят и други хора. Но кой можеше да е.? Вярно, че и Кралят и Кралицата си имаха врагове, и то не малко, но все пак… - Кралю, защо обвинявате кралицата в опит за убийство, като сам вие не сте проучили ситуацията? – вампирката прониза с поглед Краля. Знаеше, че макар й да не е сигурен той се чувстваше длъжен да обвини кралицата. Тя просто си бяха вечната опозиция, вечните врагове. Кралят не каза нищо. Беше си навил на пръста, че е прав и това си беше. – Добре де, на вас не ви ли е ясно, че някой се опитва да ви изпокара допълнително – нервите на Елена бяха опънати почти до скъсване– Държите се като деца – Кели пое дълбоко въздух и се тръшна на малкото канапе под трона на кралицата. Понякога тези двамата си просеха един здрав тупаник, но уви – бяха висшестоящи и никой не смееше да ги пипне директно. – Няма да си правя труда да ви сдобрявам, нито да ви убеждавам, че грешите и така нататък. Това вече просто няма смисъл. Говорено ви е милион пъти от мен и още толкова от всички други около вас. Кралице - Елена се обърна към Вантермина – Само за това ли ме викахте? – кралицата кимна в знак на потвърждение. Това довбеси Елена и тя без да пита за позволение напусна залата.
Масивната махагонова врата изскърца зад нея, огласявайки за напускането на Елена. Момичето тръгна отново по тъмния, студен коридор, водещ до най-отдалечените места на замъка. Точно сега имаше нужда да отиде в стаята си и да излее целият си яд върху невинните пухени възглавници. Беше толкова бясна на детинщината, проявена за пореден път от владетелите на Нортфорд, че би убила всеки явил се пред нея. В това число дори грозноватият кралски шут. Отнесена от мислите си Елена буквално се натресе на един от онези отплеснати придворни, които знаеха само да мрънкат. А това, точно сега не бе от полза на младият придворен. Той изгуби живота си едва на 25, утолявайки жаждата на един бесен вампир.
Helena O'Callaghon- Вид: : Хибрид - вампир/вещица
Име: : Елена О'Калъгън
Възраст: : 22/768
Дарба: : контрол над ума; прекалено изострени сетива.
Брой мнения : 178
Join date : 18.11.2011
Re: Helena O'Callaghon `` първи кръг
Прекрасническо! Всичко е написано изключително добре, леко е за четене и сякаш с всяка една дума се примамва интереса на читателя към още и още.
Re: Helena O'Callaghon `` първи кръг
7.5/10
Последната промяна е направена от Korialstrasz на Нед Дек 04, 2011 10:39 am; мнението е било променяно общо 1 път
Korialstrasz- Вид: : Драконов магьосник.
Име: : Крас/Кориалстраз.
Дарба: : Владее магията.
Брой мнения : 47
Join date : 19.11.2011
Similar topics
» Клеър Коул (първи кръг)
» Мари Делинджър~ Първи кръг
» Уилям Джоузеф Блекуел-първи кръг.
» [Archduchess]Helena O'Callaghon
» Мари Делинджър~ Първи кръг
» Уилям Джоузеф Блекуел-първи кръг.
» [Archduchess]Helena O'Callaghon
North Ford :: Royal Trash :: RP Archive. :: Турнир, 2011-та. :: Първа задача
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Ное 08, 2013 5:09 pm by Oliviyah Rayne Norrington
» Photoshop paintings
Сря Апр 17, 2013 9:43 pm by Blindshade
» .let the only sound be the overflow;
Нед Мар 31, 2013 1:07 pm by virginia.
» Старият мост
Нед Мар 31, 2013 10:00 am by virginia.
» Спалнята на краля.
Нед Мар 31, 2013 6:29 am by Kyle Barkley.
» Старият кралски дворец
Нед Мар 31, 2013 4:47 am by Hayden Dallas
» Някъде из горите на Трансилвания
Съб Мар 30, 2013 5:23 pm by Blindshade
» just tell me i'm beautiful.
Пет Мар 29, 2013 5:45 pm by .veronique
» Blindshade
Пон Мар 25, 2013 2:59 pm by .romanoff