Мари Делинджър~ Първи кръг

Нямаше слънце и въпреки това всичко бе осветено идеално, дори малко повече, от колкото трябваше. Ухаеше на гора, а наоколо нямаше нито едно дърво. Всъщност огромните гъби с червени шапчици можеха да минат за дървета, защото точно те образува тази откачена гора със странни животни вперили огромните си, немигащи, жълти очи в Мари. Момичето се огледа набързо, преценявайки на къде трябва да тръгне… Може би една крачка в дясно… Тъмнина покри целия свят, какъвто и да беше той. Вече с по-уверени крачки тя продължи по пътя, който бе поела. Една от необичайните маймунки, която седеше на една от гъбите, се обърна с гръб към момичето и започна да издава звуци присъщи на бухал. Но дори това не направи впечатление на Атина. И защо ли трябваше? Тази маймуна или каквото и да било тук не представляваше никаква опасност за нея.
Крачка и крачка, и крачка… Това място представляваше нещо като огромен лабиринт, а Мари май вече бе загубила посоката. Точно това и ѝ трябваше. Ето! Ето, че лутането ѝ се отплащаше. На около десетина метра от нея се намираше поле изпълнено с малки кристални топчета. Те светеха в странно прозрачен цвят и сякаш някаква магия ги държеше на около метър от земната повърхност. С усмивка на лицето момичето се запъти към тях. Някъде далеч се чу лай на куче. Не сега! Мари протегна ръка и отмъкна първото топче. Още малко и щеше да стигне и до второто… или пък не.Силен натиск върху гърба ѝ я накара широко да отвори очи. Отново онзи лай. Очите ѝ паднаха върху дланите ѝ, които се бяха вкопчили в малкото топче и лицето ѝ веднага показа недоволството от лова.
Защо нещо трябваше да се случи точно сега?! Мари се изправи на крака и прескочи приспаното тяло, което лежеше на средата на някаква уличка, на която се намираха и която се бе сторила на момичето идеална, все едно бе малко момиченце играещо на някаква игра. Спот излая още веднъж и застана до стопанката си. И двамата се втренчиха в мъжа стоящ на около двайсетина метра от тях, който явно за първи път си имаше работа с откаченяци като тях. Човек може да се закълне, че краката му трепереха толкова много, че чак панталоните му можеха да паднат.
-И заради това останах само с едно парченце?! – Думите излетяха от устата на момичето и в същия момент се чу звук все едно порцеланова чиния се бе счупила. Това, което бе станало всъщност бе, че топчето вече бе разцепено на две. Непознатия отстъпи крачка назад. Явно знаеше какво е това в ръцете ѝ. Мари сложи едно от парченцата в устата си все едно бе ментово бонбонче. – Е? Нещо важно или искаш да се присъединиш към общия сън?
Чу се малък писък и мъжът побягна накъдето му видят очите. Двойката поседя малко на едно място загледана в отдалечаващия се мъж, докато момичето се наслади и на другото си парченце. С един последен поглед към спящия на улицата, те решиха, че е време за ново място, някъде където ще може да се насладят на малко по-голяма част от душата на някой. Запътиха се по същия път, по който бе тръгнал страхливеца. Мари си затананика някаква мелодия. Беше в добро настроение, а това напоследък се случваше рядко. Сега оставаше само да намери на кого да досажда. Спот изтича малко напред и започна да души наоколо. След секунда се върна при стопанката си и ѝ поднесе пощенски плик. След като го взе и прочете, усмивката на лицето ѝ се изпъна още повече. Явно днес щеше да е хубав ден.

Една от множеството градини в двореца. Нека да бъдем по-точно – тази, която прилича на малък лабиринт и може да ти се завие свят ако тръгнеш да следиш пътеките. А Мари и Спот? Те се намираха съвсем наблизо, спокойно отпочиващи на клоните на близко дърво. Определено днес се държаха като невръстни лапета, а трябва Мари да е богинята на мъдростта. Както и да е, да се върнем към по-интересните неща, а в момента това бяха виковете на мъж и жена, които се приближаваха все повече и повече. Момичето се обърна към тях и скоро пред погледа ѝ застанаха краля и кралицата. Спора беше разгорещен и повечето хора биха се покрили в някоя мижа дупка, надявайки се да преживеят тази буря.
-Здравейте, Кралю, Кралице…- започна богинята като ги дари с кратко кимване, което трябваше да замени поклона. След поздрава Мари се обърна директно към краля. – Разбрах, че сте получил убийствен подарък. – Усмивката и стана направо непоносима, а техните лица показваха нищо друго освен ярост. – Да не би за това да сте избрали това място? За да може само единият от вас да напусне лабиринта?
Е изпроси си го… Известно време крясъците бяха насочени към нея и това като че ли ги успокои малко. А самите забележки и всичко останало, което излизаше от устата им бе игнорирано. Все пак, девойката не се бе опитала да се вкара в неприятност, а просто да ги накара да си изкарат яда на някой друг. Спора щеше да свърши много по-бързо, когато едната страна нямаше какво да каже. Така и стана – след около десетина минути от началото на конското и двамата спряха, за да си поемат въздух. Вече бяха по-спокойни и лицата им не бяха червеникави, заради яростта. Докато задоволяваха белите си дробове с свежия въздух, Мари скочи на земята и закрачи напред назад. Липсваше ѝ само лулата и шапката и можеше дори да мине за Шерлок Холмс.
-Добре…-Започна тя като продължаваше да крачи нагоре надолу.- Имаме няколко варианта. Първият- Краля да е измисли тази цялата история, просто за да вбеси кралицата и да започне нечувана вражда. Това си е направо глупаво, така че го оставяме настрани. Вторият – Кралицата наистина да ги е изпратила, защото Ви мрази и иска да се отърве от Вас. Но и този отпада! Прекалено е необмислен плана, а и това е дело на някой страхливец, човек, който няма смелостта да се изправи лице с лице с Вас. Това едва ли е кралицата… И третият вариант- предателство.- Изведнъж Мари замръзна и погледа ѝ падна на Спот, който размахваше весело опашка.- Случайно ръкавиците да са във Вас в момента?
След като ѝ подадоха наистина красивия аксесоар изработен от черна кожа, тя го предостави на кучето. Като попарено то побягна на някъде веднага щом долови следата. Настана тишина и единствено Мари се усмихваше от време на време неловко, в очакване завръщането на кучето с трофея ѝ. И чакането не беше прекалено дълго. Скоро Спот се появи захапал нечия обувка. След него, на един крак, подскачаше някакъв мъж, който беше абсолютно непознат за Мари. Щом видя в компанията на кого се намира, целият пребледня. Тръгна да прави дълбоки поклони и тем подобни, но беше прекъснат.
-И ето го и Вашият мистериозен обожател, който явно е бил прекалено срамежлив сам да се представи. Оставям намирането на причина на Вас. Мисля, че ние приключихме тук, нали така Спот. – Вниманието на краля и кралицата бе заковано към непознатия и те не забелязаха как Мари тръгна да се измъква.-Само още едно нещо… Не е зле да си вземете едно от онези полицейски кучета. Помагат много в случаи като този.- Преди да може да си навлече още неприятности и двамата изчезнаха някъде из градината.

Добре е. Искаше ми се описанията да бъдат по- подробни и самата случка с Краля и Кралицата да бъде водеща и доста по... ами, повече внимание може би трябваше да й обърнеш.

7