Прави любов, а не война.

by **Jackomo Casanova** Съб Ное 26, 2011 9:27 pm

Слънцето се показа на хоризонта и блесна над Нортфорд. Деня започна тихо и спокойно. Всичко беше нормално сред хората. Пренасяме се в имението на един доста наперен особа от жителите на това селище. Джакомо Казанова отново спеше в леглото от меки копринени чаршафи. Къщата му беше добре поддържана от прислужниците му. Известен сред жените, като най-добър любовник и прочут сред мъжете, като най-голям крадец на жени в леглото. Днес той се беше отпуснал спокойно, русата му коса се простираше на меката възглавница, а около него лежаха чисто голи жени, отдавали се цяла нощ на ласките му. Богът на любовта спеше спокойно, докато най-главната му ученичка Фей не разтвори завесите и слънчевите лъчи не проникнаха в стаята от огромния прозорец. Реакцията на всички беше намусена физиономия, но след това телата бавно започнаха да се изправят, като току що цъфтящи цветя. Бавно голите тела на жените се извиха в различни изправени положения и веднага насочиха вниманието си към единственото мъжко същество в стаята. Казанова бавно отвори очи и забеляза как няколко погледа са се втренчили в голото му тяло, което беше покрито само от кръста надолу. Усмивката му грейна на лицето и той бавно се изправи, като единствената подпора бяга ръцете му. Устните му докоснаха нежно всяка една от жените и им подариха по една страстна целувка, преди те да се изправят и да започнат да се обличат. Когато красавиците си заминаха Джакомо стана бавно от леглото и отиде да закуси. На половината от закуската си от сочен бекон, яйца на очи и портокалов сок той беше стреснат. Вестител от двореца връхлетя в имението и се разкрещя:
-Сър, Казанова. Трябва ни спешно вашата помощ. Краля и Кралицата отново се карат! - след тези думи Джакомо скочи от стола. Притича в спалнята си и започна да се облича, все едно пожарникар отива на мисията си. Когато панталона му и намачканата риза бяха върху тялото му, той обу един пантофи и среса набързо разрошената си коса. Излетя през входната врата, без да казва нищо и взе най-бързото си превозно средство. Своят верен другар. Конят му, чието име беше Мустанг. Казанова препускаше бързо към своя "пожар" и не се съобразяваше с хората по пътя му. Без да иска гътна един мъж и за малко да събори една жена. Щом влезе през портите на двореца той направо скочи от коня си и се затича към залата, която много добре познаваше. В двореца имаше огромна трапезария, в която Кралицата и Краля, ако не се скараха, то щяха направо да се убият един друг. Джакомо видя огромната дървена врата и без да се замисля с две ръце я блъсна. Тя изскърца и се отвори бързо. Пред него прелетя една ваза и се разби на парченца в стената. Тогава забеляза, кралицата, която придържаше голямата си рокля, за да не я изцапа и краля, който я сочеше с пръст. Той чу следния разговор:
-Сто процента съм сигурен, че ти искаш да ме отровиш - изкрещя Никълъс Девон фон Амори -Нортфорд, а в своя защита Вантермина Чарлз Ликуид Дешае Нортфорд отговори:
-Ако исках до сега щях да съм го направила! - Джакомо Казанова направи няколко смели крачки. Той беше благородник, но също така и се водеше за семеен съветник на Кралските особи. Беше нещо, като дясна или лява ръка на двамата. Направо можехме да го наречем пръстче на ръка, защото се месеше, когато станеше много сериозно. Той застана между тях и каза:
-И двамата се успокойте - имаше дарба да им влияе. Те някак си му споделяха всичко, от там Казанова ги познаваше и с дарбата си на бог на Любовта той просто беше перфектния утешител на тази двойка. Всички се успокоиха, не че на него му трябваше. Вантермина и Никълъс седнаха на един огромен диван отдалечени един от друг, споглеждащи се сърдито като деца. Джакомо седна срещу тях на един фотьойл и им каза:
-Сега искам да се съсредоточите. От кого получихте подаръка, кралю? - отговора беше ясен, че ръкавиците са от кралицата, но тогава Казанова, знаеше как да продължи:
-А вие кралице? Как избрахте подаръка? - след тези думи в стаята настана тишина и тя се замисли. След като премина през тежкия си график от любовници и любовници, тя се сети и каза:
-Говорих с една от неговите подчинени. Те го познават по-добре и от мен. Така намерих подаръка. - след тези думи на почти всички им стана ясно какво е станало. Някой им имаше зъб. Някой искаше те да се скарат. Защо? Краля да изгони кралицата и да вземе поданичката си на нейно място? За да може краля да умре и поданичките му да получат наследството му? Това никой не знаеше. Това, което Джакомо знаеше беше как да ги сдобри. Погледна ги и каза:
-А сега.. като щастливо семейство - тогава дарбата му на господаря на чувствата се активира - искам да се целунете и да се сдобрите. - не можеше да се отрече. Това им подейства и те се целунаха, но това не беше някаква страстна целувка от любов, а просто една приятелска бърза целувчица. Те стиснаха ръце и се сдобриха. След като премислиха над това Казанова се изправи и пак тръгна към своето имение. Точно преди да излезе от двореца в един от тъмните коридори кралицата го хвана за ръкава на ризата и го "отвлече", а в същото време краля намери коя беше поданичката избрала тези ръкавици и единственото, което разбрахме за тази жена беше, че тя имаше доста красив глас. Писаците и кънтяха в едно от подземията, докато краля я наказваше със странни предмети. Дори камшика не беше толкова страшен сравнен с другите предмети в тази стая. Накрая тази "осъдена" душа беше изнасилена и забременена от нищожествата на обществото - от селяните.

-------
Докато краля наказваше поданичката си, кралицата доволно се отблагодари на Казанова, за това че отново сдобри семейството й, а може би направи точно обратното?

О, простете, но не се сдържах да коментирам, критикувам и всички онези приятни празни приказки, които обожавам, както да получавам, така и да давам. Та, така... цялостната идея ми харесва. Това да помагаш на Кралското семейство, пък и дори то да не е кралско ми харесва, но смея да кажа, че има няколко несъответствия, като целувката между Кралицата и Краля, кхъм... така де, няма значение, ще го отдам на някакъв вид креативност от твоя страна. Опитал си се да опишеш нещата добре, но можеше доста повече. Хубаво е да оставяш волност на въображението на читателя, но според мен трябваше да има повече описани детайли. Владееш пряката реч, обаче на мен ми се искат повече описания.
Пунктуационните ти пропуски не са толкова много, на места имаш и правописни грешки, но сигурно е от бързането и въпреки това трябва да бъдеш по внимателен.

Оценка: 4,5/10

by **Robbin.** Нед Дек 04, 2011 9:58 am

Имаше моменти, които ми харесаха но не си хванал добре реалните отношения между кралят и кралицата- те не биха се целунали дори и животите им да зависеха от това, но да кажем, че това е някаква паралелна вселена. Можеш и по-добре, стига да се опиташ, късмет следващият път.
Оценка: 5

by **Korialstrasz** Нед Дек 04, 2011 10:21 am

4.5/10

Съжалявам,не ми хареса кой знае колко.

by ???? Нед Дек 04, 2011 11:04 am

Аа.. не.. ви не разбирате смисъла на целувката... Вижте героя ми.. той е бог на любовта. Може да накара всяко едно същество да се влюби в най-големия си враг. И дори да използва силите си те стигат до една мизерна целувка, която е кратко докосване на устните една в друга. Демек дори и силите на бога на любовта не могат да ги накарат да се заобичат. Поне това искам да изявя..

Знам. Разбирам, но в случая трябва да се изясни, че дори и божество, Краля и Кралицата остават висши създания при всички случаи. Просто, това няма как да стане при тях.

by **the inquisitor;** Нед Дек 04, 2011 12:46 pm

От мен имаш 5

by Sponsored content

Прави любов, а не война.

Прави любов, а не война.

Re: Прави любов, а не война.

Re: Прави любов, а не война.

Re: Прави любов, а не война.

Re: Прави любов, а не война.

Re: Прави любов, а не война.

Re: Прави любов, а не война.

Re: Прави любов, а не война.