[Hand]Райден

Име:
Райден
Това е единственото име, което е известно по негов адрес. Само Райден и нищо повече, никога не е и имало. Разбира се, използват се някои съкращения, макар че цялото име е най-предпочитано и желателно да бъде нарицаван така. На моменти обаче се случва някой да съкрати името му с последните три букви и да остане само Рай... някога може би му е допадало, частично, но от известно време това не му се нрави, никак даже. Рен е значително по-приемливо, приятно и благозвучно и почти с удоволствие се обръща когато някой го нарича така, но като цяло не на всеки е позволено да си прави такива своеволия.

Години:
Трудно е да се определят броят изживени години, след като времето е пространствена единица, която няма значение и която не влияе по никакъв начин на създание като него. Време сега, време после, време всякога. Може би има някои индивиди, които избират мъчението от това да засекат годините, часовете, дори минутите от своето съществуване, но това са създания без работа, според Рен. За него самият, това е нещо глупаво, безполезно и напълно ненужно. И съдейки по всичко това е лесно да предположим, че никога не си е поставял за цел да определи приблизително каква човешка възраст му се пада на според външният вид.

Раса:
Паднал ангел

Дарба:
Трудно е да се говори точно за дарба, щом става въпрос за ангел, който е бил изгонен от Рая. Някога, неговите сили били наистина могъщи и всъщност дори по-нисши ангели треперели от тях. След като вече обаче не може да се подхранва от стария си дом, той далеч не е толкова в разцвета на силите си.
Разбира се, запазил е част от способностите си, но не всички и при това, не работят така, както са работели някога.
Със сигурност е загубил способността си да лети. От някогашните крила - огромни, снежнобели и величествени, сега е останала само черна сянка, която не може да се види с просто око. Сякаш са попарени, изгорени и сега е останала само пепелта от тях. Съответно, няма и способността да се окаже на точното място, в точният момент или иначе казано – налага му се да се нагажда чисто човешки ако иска да го стори, иначе възможността му за телепортиране също е изскубана от контакта.
Това, което най-ярко е останало е способността да става невидим… което си е направо безполезно през повечето време, но все пак е нещо и не може да се оплаква.
Някога любимо му било боравенето с природните стихии и всъщност, за момента все още му допада, само дето никога не може да бъде сигурен какво точно ще се получи като краен резултат – дали ще бъде желаното, или нещо съвсем изменено. Това е и причина да го използва наистина рядко, тъй като не му се нрави да не може да се справи с нещо както му се иска. Това само би довело до още повече опити, много повече щети… а всичкото това го изтощава болезнено много. Да се чувства слаб също не му е сред любимите неща.
На второ място се нарежда боравенето със сънищата, което също е леко изкривено.
Той няма пълен контрол над сънищата, може би просто частичен. За целта обаче са му нужни много концентрация, някаква вещ на жертвата… сложна работа. Пък и рискована. Като нищо може да се загуби в съня и да му отнеме наистина много време да се измъкне, при това всичко да е започнало само от някаква прищявка.
На времето имал и нещо като рентгенови очи, с помощта на които можел да открие всякакви заболявания, проблеми, недъзи, дори на някой, който няма никаква представа за тях. Това, което сега му е останало е просто… вида на скелети. Скелети тук, скелети там. Е, поне не е постоянно, а от време на време (споменах ли и че не може да го контролира и „копчето” само се включва и изключва?). Прелест.
Останала му е и способността да причинява разни неща, болести или изцелявания (е, болестите са си негова придобивка, някога му било позволено само да лекува), като любима му е каталепсията и всъщност, тя е „специалитета на заведението”.
Не дарба, а по-скоро има години и години практика с всякакви хладни оръжия – катана, меч, мачете, сабя… и така нататък. Всъщност, винаги е бил и войн, освен всичко останало, при това наистина добър в заниманията си. Само му дай острие, и после си пази кожата, преди да бъде съсипана и раздрана.

Външен вид:

Gackt

Щом става въпрос за външен вид и чисто физическите черти от неговото съществуване, то говорим за нещо с наистина сериозен, зашеметяващ чар. Японското в него се изразява наистина ярко – той е точно като сякаш роден в страната на изгряващото слънце, макар това реално да не е така. Очите – леко дръпнати, много светли, кожата – светла, почти бяла. Ако става въпрос за косата обаче, за нея изобщо не можем да кажем черна и права и всичко да бъде изчерпано по темата. Обикновено наистина е черна, да, но това може да варира чак до русо – нищо не е сигурно. Освен това, не винаги е права. По-често има разни чупки на някои кичури, друг път направо става дума за къдрици. Колкото до дължината – тя също варира и не е изключено да се види дори с дълга коса, като се е случвало тя да стига чак до кръста, но обикновено се поддържа с дължина от няколко сантиметра, неравномерно подстригани и спускащи се приблизително до малко под ухото. Тъй като косата му рядко е в изящен ред е трудно да се определи.
Не е особено висок, няколко сантиметра под метър и осемдесет (по преценка… „на око”, нищо повече и нищо по-малко), нито пък е кой знае колко масивен, а дори напротив – няма голяма мускулна маса. Всичко по тялото му е стегнато, оформено и адски жилаво и тренирано, но не и твърде натрапчиво.

Характер:
Защо ли един ангел би могъл да бъде изхвърлен от Рая, при това без обжалване? Причините могат да бъдат много, но основно не се ли свежда всичко до момента, в който на ангела просто не му е мястото на небето, без значение какво точно е извършил?
Е, в нашият случай става въпрос за неща, които са просто част от характера и накрая всичко експлодирало, стигнало се точно до това – Райден вече да е срам за ангелското общество. Става въпрос за неща като злоба, садизъм, жестокост, желание за власт. Всъщност, списъка е дълъг. Но тези неща определено не би трябвало да намират място в биографията на един ангел. След като сега вече е свободен от оковите, които толкова дълго го държали, той може на воля да бъде колкото си иска лош, да не спазва никакви закони и норми и в никакъв случай да не важат за него неща като състрадание, милост, благородство – някога може би да, тъй като това е било част от нещата, които е трябвало да върши. Сега обаче, такива думи не могат да описват действията му, тъй като той едва ли не ги мрази.
Адски много обича да се чувства силен и могъщ (както вече е споменавано, това което е останало от способностите му не му позволява да се чувства по този начин) и си набавя много често това чрез насилие, бидейки груб и всъщност, по-скоро чисто отвратителен.
Харесва и да усеща, да вижда онази червена течност, която изпълва вените на живите същества, затова се грижи много често да си набавя необходимото удоволствие от това да има кръв по ръцете си, или с други думи често убива, просто за удоволствие. Кой би могъл да го съди?
Освен това, наистина бързо се ядосва. Дори и за момент да изглежда спокоен, в следващият може да избухне като бомба и ако си в голяма близост до него, най-вероятно после да се чудиш къде са ти отхвръкнали ушите, в случай че си безсмъртен и само те могат да пострадат.
Разбира се, максимума на характера му не може да се ограничи само с тези определения, не. Те не са достатъчни, за да се опише всичко, което може да се съдържа в него като действия, като говор и все пак, до голяма степен изработват общата картина за това, което те очаква в случай, че срещнеш господина.
И само да отбележа, той не допуска много създания около себе си. Всъщност, наистина до него никой не може да се докосне, тъй като това би било проява на слабост. Би го направило уязвим и следвайки тази логика е съвсем нормален факта, че има множество познати, но никой реално близък. Дори и краля, с който уж са наистина близки, само че всъщност не могат да се понасят.

История:
Ангелски задължения, пърхащи бели и много пухкави крилца, всеобщо щастие… и един липсващ баща. За онези, заслепени от представата, че Бог е някъде там и те са длъжни да изпълняват заповедите на своя баща, въпреки, че никой не ги получавал директно, всичко било лесно. Рен обаче определено не вярвал на тези глупости и общо взето особено през последните столетия станал известен като бунтаря, който все не е доволен, все мрънка и все се опитва да се измъкне от задълженията. Докато накрая не избухнал.
В един мил момент, от един пореден ден, Райден си казал „Стига толкова!”. Между другото, казал го не само на себе си, казал го пред всички. Опитал се да образува нещо като коалиция, срещу всичкото това, което го вършат на сляпо, уж по командите на Господ, а него всъщност никой не го е виждал и той наистина вярвал, че всичкото това е измама. Някои били с него, други против. Това, което изменило нещата и се стигнало до момента, в който крилцата на Рен да бъдат „опърлени” било осъзнаването, че всъщност Бог е там, и винаги е бил там и го показал тогава много ясно, появявайки се и всъщност гонейки нашият ангел от „свещеното място”. Колко пагубно, ха!
Райден така и не успял да страда, че е изгонен, а дори му допаднало. Малко било неприятно падането, доста е досадна липсата и намаляването на способностите, но след това можел да се чувства свободен и сам господар на себе си. И това продължило само и единствено до момента,в който срещнал краля на Нортфорд – Никълъс и техните взаимоотношения, които довели отново до един вид робство и покорство.