[Hand]Неро.

by **Неро** Вто Ное 22, 2011 7:39 pm

Miyavi

Име :
Според общите съмнения то никога не е било неговото истинско, но кой реално се интересува? Теориите са много, разнообразни, но в крайна сметка нито една не се доближава до оригинала- какъвто и да е той, каквото и да съдържа и така нататък. Просто не се получаваше и никой не смееше да попита, собственикът на названието имаше доста крехки нерви и не бе хубаво да ги подлагат на тестване. Начина, по който бе избрал да се нарича трябваше да се наложи на всички и така и беше, познаваха го добре. Неро- само толкова, нямаше повече. Това бе достатъчно. Малцина смелчаги спекулираха, че всъщност истинското му име е Нерон и по някакъв начин е бил замесен с един доста точни исторически събития включващи побъркани римляни, но това сигурно е просто грешно направена връзка. Самият демон се подвизава и под няколко нарицателни, нито едно от тях не е особено розово и цъфтящо, но той тайно си ги харесва и не възразява- в двореца го наричат "Псето на Кралицата" или "Робската измет". Всъщност те не са вид преиграване, той наистина има такива позиции- не отрича, че е верен до гроб на кралицата и прави всичко за нея и че всъщност слубата му при нея крие доста мрачновата тайна.
Има и още едно; напук на всички названия, има и още едно и то се пази в тайна. Малцина са стигали до него, малцина и ще стигнат и всичките ги очаква една съдба- тази на автоматично подписаната смъртна присъда, която демонът ще изпълни собственоръчно в много кратък интервал от време. Демиос(Demios, от гр. "терор")- това е то и е мистерия какво се крие под него и защо е свързано с Неро. Може би това е ключ към истинската му същност и/или истинското му име?

Години :
Не знае, но сигурно е натрупал едно хилядолетие, може би две зад гърба си. Не го интересува особено- нали е безсмъртен? Другото няма значение. Може би объркването идва от това, че в най-ранния си период е нямал човешка форма и е бил просто облак от черно газообразно състояние, което се е занимавало да си играе с временни скоци в лика на ту един, ту друг звяр. Само срещата с по-висшестоящ и по-древен демон го кара да се пробва с човешки вид и от тогава официално е това, което е в момента- което никак не ни помага, датите се губят в общата суматоха и реално не значат нищо. Важно е да упоменем, че през цялото това време той просто е съществувал и неща като детство, юнушество и старост са му непознати; вкусвал ги е само частично през множеството си крадени образи.

Раса :
Неро основно е демон, но точното му подразделение е някаква сложна смеска между няколко неща; основното е шейпшифтър. Понякога обаче залага прекалено много на чара си и способите да го прилага като средство за манипулация и тогава се държи като дърт и досаден инкуб.

Дарба:
Като шейпшифтър демонът има доста благородна почва, върху която да сее и реколтата е обещаващо мащабна. Някъде там в генетиката му се съдържа код, който спомага създаването на една огромна виртуална библиотека в главата му, готова да се отзове веднага. Почти всяко едно същество, което е срещал може да бъде възпроизведено по лик; гласовете малко му убягват, но по-важните се насилва да ги помни и по тази причина е хубаво да внимаваш много с него. Той е нещо като перфектния шпионин- може да е навсякъде, да е всеки и в това, което прави е невероятно талантлив. Да придобива информация е нещо като лично хоби и главна причина Кралицата да го държи жив и здрав... или нещо такова, безсмъртието му го спасява ежеседмично от тежки ситуации, които са по-добре неспоменати и незасегнати като тема. В една по-добра обстановка би играл ролята на информационен брокер, но робския му статус не позволява пасивността идваща с това и всичките му занимания са само и единствено в полза на кралицата; за това е и нейна лява ръка. Покрай това си хоби е развил доста добре дипломатични заложби и в момента макар и цапнат в устата лесно може да те надцака и да се изкара с по-висша ръка при раздаването; анти-феновете му твърдят, че е като една змия, която не спира да чеше отровния си език за да създава напрежение над всички.
Във физически аспект е трениран добре, макар и не във всички степени в които му се иска. Винаги разнася със себе си зареден автоматичен пистолет и няколко пълнителя и не се свени да ги използва по предназначение. Мечтата му е да се научи да борави с дълго острие, двурък меч или японска катана, но за сега не си е намерил учител който да изнуди и така да задоволи цялото си любопитство в тази сфера. Винаги разчита на инстинктите си и не е хубаво да се излиза в прост ръкопашен бой с него, защото играе много мръсно и няма срам на темата с маменето- ще направи всичко, колкото и долно да е, за да те надвие. По този начин до сега може само да се оплаква от липсата на достойни противници, защото все не може да намери персона, която да му излезе като равна и да е също толкова безкруполна и ожесточена.
Сред любимите му "неща" за превръщане са дребните бозайници, соколите и ... малките момиченца. Преди доста често е скачал и в образите на Краля и Кралицата, но след като Вантермина го е спипала и му е разказала фамилията с обещанието наистина да го унищожи не смее. Кралицата има наистина плашещо влияние върху роба си.

Външен вид :
Принципно не трябва да има свой собствен, след като оригиналната му визия е просто на газообразно, но някак си има един точно определен човешки образ, който се налага над всичко. Неизвестна информация е дали е нещо копирано, или шейпшифтъра сам си го е сглобил но и да е бил на реално съществуващо същество то едва ли е живо да се оплаче. Неро твърди, че това е той в плът и кръв и изпитва странна привързаност към визията си, след като винаги се връща към нея без значение какво е претърпял и колко отегчително е било то. Тя не влиза в категориите "проста" поради ред причини; общата идея е за млад азиатец някъде в ранните си двадесет години. Ръстът не е нещо забележително, може да третираме Неро като леко дребничък и слабата му фигура само поддържа тази илюзия за определена "изпитост". Това не го прави слаботелесен, не, понеже на голо определено се забелязват намеси на някакви тренировки(или поизборно шейпшифтване) и има наченки на мускули, които стоят добре подредени на равни интервали един от друг. Самият цвят, който обединява всичко това е матово бял- почти млечен и на него дори леката синина си личи болезнено ясно но слава богу, освен ако не му е заповядано нещо друго, с помоща на дарбата си може да се лишава от видимото наличие на нараняване. Останалото идва посредством регенерация, стига натоварването изядено да не е прекалено остро и тогава всичко работи крайно забавено.
Описвайки външният вид на Неро е важно да споменем, че дори и базата да стоеше непокътната, с една маниакална педантично всичко останало търпеше поне минимални изменения от правия път. Косата му бе най-ярък пример за това- обикновенно черна и оставена да пада свободно надолу в доста хаотична рошавост, тя можеше да смени точната си прическа веднъж на минимален период от време и то просто, защото собственикът й се бе издразнил на нещо. Често се появяваха цветни кичури, дори цялостно боядисване и разнообразни елементи като плитки, кокове и други финтифлюшки и всичко си бе на място и в такт с облеклото и стайлинга на демона... нещо, което се сменяше също толкова често и лесно и то по същата логика с дарбата му. Поне на Неро не му липсваше вкус- може и понякога да бе краен, но не липсваше и това подсилваше високите му нива на чар и предизвикателна очесъбирателност. Демонът разчита много на това и като се има в предвид постоянната му мания да флиртува и да се държи като куртизанка... се досещате какво се получава.
Сравнително окончателно местоположение и почти винаги са си там имат пиърсингите по лицето и ушите му; две са на долната му уста, има един на дясната вежда и останалото са множество халкички и наскоро появил се флеш(на лявото).

Характер :
Неро обединява доста в себе си като характер, но почти всичко му носи искрена неприязън от заобикалящите го фрагменти. Той е огромен дразнител- устата му рядко се затваря, дори насилствено и постоянно бълва изречение след изречение, до едно обсебени от идеята за подкопаване на всичко в избраната жертва; обичайната практика е да се хване за нещо много малко и много незначително и да не спре да го изчанчва докарвайки го до пълно видоизменение... което очевидно след непрестанно папагалстване просто влиза под кожата и му докарва порция насилие над главата. Ако по някакъв начин думите не са достатъчни за атака демонът може да опре до действия, които спазват същата логика на развитие и така да се подсигури с двойна смъртна присъда; Кралицата обича да го наказва като го затваря със седмици в тъмницата или му забранява дори да си отваря устата- и това трябва да бъде понасяно без възражения, част е от "службата" му при нея. Самият Неро е много негативен на тази тема, не може да понася кучката в голяма част от времето, но това не го спира да я има за някакъв вид център на възхищение и дори страх. Сега е подходящо да упоменем, че за неговия характер е доста често срещана една двуизмерност, която едновременно го кара да приема и да отрича; това е основното, което мрази в себе си и с повече късмет е единственото. Високото му его не позволява продължителни размишления на тази тема и прочее. Ако търсим малко по-точно описание за него е подходящо да го наречем... хлебарка. Неро винаги се вкарва в сложни и немислими ситуации и колкото и голям дразнител да е винаги успява да се измъкне от тях, да оцелее. Не и без своите огромни минуси и жертви, но все пак е нещо; все пак е някакъв прогрес и уж развитие. Главният минус, който той сам не намира за проблемен, е базиран на вечния пубертет, който уж кара- поне това е най-явния начин да наречен подобно състояние. Човек би си помисли, че за хитро и подмолно същество с дипломатични дарби и висока (макар и робска) позиция в двора той ще е сравнително уравновесен? Грешка на езика, на логиката и на всичко; такова нещо просто не е възможно. С тази му липса на точно мнение по един въпрос и непрестанно двуомене той е адски променлив и често опасно избухлив. Периодично го удрят вълни, които едва ли не се водят самоубийствени и те са причината му да има зависимост към алкохол и наркотични вещества. Тогава търси силни изживявания и те прерастват лесно в драстични драми и огромни проблеми. Не е ясно дали под всичката тази "мръсотия" която е характера му се крие някакво сърце и дали то е способно на емоции и обвързване с обикновенни ценности. Вероятно е постижимо, но първо трябва да се намери персона, която да го измъкне от всичката тиня... а тази мисия е напълно невъзможна, защото Неро грижливо я излива около себе си с огромни кофи. Непрестанно.

История :
Много се знае за него, малко от това реално е истина. Неро е започнал съществуването си в затънтен край на Румъния, някъде сгушен в частта от държавата, която съдържа елемент от Карпатите. Вероятно е бил в групата на лъжливи светлинки и е примамвал пътници да се отклонят от пътя и да намерят нелепа смърт в дебрите на мрачната гора пълна с кой знае какви изчадия. Съдбата го събира с демон от по-висок сой, почти благороднически ако в дебрите Адови има такива неща и въпросната персона го измъква от лапите на безметежната скука и еднообразие. Бел го вкарва в обществото, или поне частично, учейки го на основните неща, които биха му трябвали евентуално ако му хареса и реши да се настани трайно. Това не е далеч от истината- Неро остава очарован до краен предел от всичко, от комуникациите и взаимовръзките; това е само върха на черешката. Пред него се откриват толкова много възможности, че е направо греховно- и как няма да е, след като е прекарал ранната част на съществуването си...в гора. С Бел завързват крехки приятелски отношения и висшият демон е може би единствената версия на скъп приятел, която има Неро и е връзка, на която се държи наистина много. Двамата се мотаят заедно около век, грижливо подхранвайки нещо като учител-ученик отношение един към друг но сложни дела слагат край на това и Бел напуска сцената; от тогава са се виждали броящи се на пръсти пъти, но нещата помежду им са непроменени и вероятно само сложните им обвързвания пречат на по-обстоен контакт. За висшия демон това е брака с една крайно откачена особа а за шейпшифтъра.. е, ами, предстоящата за описване случка. В момента, както многократно бе упоменато, той е под робски договор с Кралицата и е нейн във всяко едно отношение, мнението му не важи. Какво точно се крие зад това? Свързано е с голям заговор и Неро, който е бил центъра на всичко, твърдо решен да се позабавлява като си постави нова задача за уикенда- да лиши кралството от сегашната управляваща го нация, просто, защото е забавно. Не друго. Преди да има възможност да бъде изловен и унищожен от краля, кралицата се изпречва на пътя му и му дава урок, който е труден за забравяне. Самият демон не говори за това, дори не се връща към спомените как е висял на косъм от смъртта и слабостта очевидно проявена- молбата да бъде пощаден. Двамата подписват кръвен договор- Вантермина обещава, да го държи жив само докато... той й е напълно подвластен. И това, изненадващо, сработва. Минуси? Ако наруши клетвата ще умре бавно и болезнено. Как? Малкия шрифт в договора говори за това; всичко се базира на отровната кръв (за него, странно взаимодействие е и важи само за него и него и никой друг. ирония) на кралицата във вените му. Тя ще го довърши ако... периодично не поема малки количества от същото. И понеже е страхливец и отчаяно не иска да зареже живота, в който се е вкопчил като пиявица... демонът просто следва своята кралица макар и постоянното унижение идващо в лицето на всичко. Тайно разследва способи да се отърве от кръвта на даевата в себе си, но понеже е единичен случай за сега лек няма. И може и никога да не се намери.

Допълнително :
* Богове, малко неща можеха да опишат насладата, с която демонът поглъща... сливи. Огромните и много сладки плодове от овошната градина на двореца са една от малкото храни, които консумира- често забравя да се храни а и тялото му няма реална нужда от подобно захранване. Когато огладнее платото с плодове в покоите му(или в някоя от големите приемни зали на палата) е винаги под ръка.
* Отворен е към всякакви предложения за интимности, развратът е нещото, което най-добре го приравнява с Кралицата.
* Малките деца го притесняват.
* Странно, но има домашен любимец. Става въпрос за дребен черен плъх, който след странен експеримент на местна вещица(или на кралския консорт) е оставен като създание с разум, дар слово и безсмъртие. Животинката обикновенно шпионира за него, в останалото време шпионира него или си стои на едното му рамо надменно бройкайки всичко и всеки. Името е Лука, но отговаря и на Задник.