Деймос Тристан Райът

by **Деймос Тристан Райът** Пон Ное 21, 2011 7:01 pm

*Име :
Деймос Тристан Райът
Още от малък, Деймос не може да разбере що за родителите биха дали на детето си подобно име. Деймос, което идва от гръцки, означава "страх, терор"; Тристан - от френски "тъжен", макар името да се свързва първоначално с това на рицар от Кръглата маса, а след това и с половинката на Изолда. И не на последно място фамилията Райът - което означава "бунт". Общо взето, от малък, Деймос вярва, че пътят който ще върви вече е белязан от начина, по който се казва.
Също така, за много, много тесен кръг от хора, Деймос е познат под прякорът Пейн. Все още могат да се срещнат хора (помилвани като по чудо), които да го наричат Трис или Тристан - макар той да не обича да се обръщат към него по този начин. Свързва второто си име с не много благоприятна ситуация от миналото му.
*Години :
30
*Раса :
Човек с дарба
Но интересното е, че дарбата му не е нещо особено и може да се определи и като талант.
*Дарба:
Може да борави с всички видове оръжия почти перфектно - било то хладни или не. Въпреки това, в ръкопашният бой се е осъвършенствал асболютно сам и е по-горд от това, отколкото от възможностите, с които се е родил - не ме разбирайте погрешно, не размахва мечове от бебе. Или поне няма спомени да го е правил.

*Външен вид :
Макар Деймос да не се нуждае от коментар, просто защото външния му вид говори много повече за него, отколкото той предполага, няма как да не споменем, че той е абсолютно неотразим. Едва навършил тридесетте, притежава много повече сексапил, отколкото половината двадесет годишни пикльовци, по които въздишат тийнейджърките. От чаровника струи сериозност, улегналост и доза опасност, които трудно биха се забелязали като комплект у повечето мъже. Просто, защото Деймос не е повечето мъже. Или поне е значително по-различен от средностатистическия нормален човек. Не, че с това изказване искам да намекна, че жените не са хора - просто, за да избегнем повторението, нали разбирате. Всички обичаме мъжете, но когато присъстват повече от 3 пъти в едно последователно изречение, ни идват много - това е нещо като да се опиташ да имаш 3 пъти последователно в леглото си един мъж - не е лошо, но е натрапчиво. Разбирате, нали? Както и да е, отплеснах се.
Все още ненавършил двадесет и пет години, в косата на Тристан могат да бъдат забелязани сивкави кичури, които го карат да изглежа по-възрастен отколкото е, променяйки естествения му рус цвят, който на моменти стига до светло кафяв, в някаква необикновена смеска между графит и русо. Но никой не може отрече, че именно тази комбинация му придава доза уникалност, а с годините го кара да изглежда още по-привлекателен, осбено благодарение на факта, че макар косата му да е сребриста на места, то тя все още е невероятно здрава, еластична и мека. И макар да не е променил прическата си от тийнейджърските години, с изключение на един експериментаторски период, формата й винаги е една и съща - приятно разрошена, все едно току що е станал от сън и е избягал през прозореца, за да не създава шум. Достатъчно къса- за да се поддържа лесно, достатъчно дълга, за да стърчи и за да не прилича на войник в казарма.
Според бабините тълкувания, хората с високо чело са изключително умни и схватливи - е Деймос е един от тях. Той винаги се е гордял с формата на лицето си и с решителната, силна мъжка челюст, която винаги подсказва, кога чаровникът е в настроение и кога не е. Често пъти квадратната форма е подчертана от няколкодневна брада, с която Тристан не обича да се разделя, дори и някоя от мисиите да го изисква - ако това се случи, то той определено не би бил в добро насторение известно време.
Има малки очи с не особено дълги, но гъсти мигли, които почти винаги се губят, когато се смее или когато се цупи и ако вярвате, че по очите можете да прецените човека, то това което е казано за хората с малки очи - че са присметливи, е абсолютно вярно. Цветът им - често променлив от кафяво към зелено с леки песъчливи проблясъци, трудно би бил определен с една дума, макар в паспорта му да са описани като "пъстри". Е, Деймос мисли че са доста по-уникални от двусричкова дума.
Ако видиш Тристан да се усмихва, то определено би останал поразен от равните му, бели зъби, подредени като мъниста един до друг. Именно усмивката му е едно от най-хубавите неща във външния му вид, но е твърде жалко, че я показва прекалено рядко, стараейки се да изглежда суров и назаинтересован. Но може би повечето хора са срещнали ироничната й разновидност, която е почти толкова привлекателна, колкото искрената.
И макар в лице, Деймос много да наподобява очарователна сива котка, то тялото, жестовете, маниерите и походката му са като на истински хищник. Тялото му, плод на множество физически тренировки е повече от добре оформено. Едва ли има мускул, който да не е перфектно стегнат и описан под леко златистата му кожа. Широкият му гръб и големите ръце пък създават илюзията за сигурност, която не е много сигурно дали може да получиш от Деймос - за сигурност във връзка не може и да се говори. Ако въобще можем да споменем думата връзка при негово Зло "величие".

*Характер :
У Деймос са събрани едновременно както най-хубавите, така и най-лошите черти на един човек. В него не само че съществува тъмна и светла страна, те са в непрестанна борба една с друга, опитвайки се да завземат връх. Може би именно заради това Деймос често пъти е прекалено нервен и нетърпелив. Все пак никой не обича да спори със себе си постоянно.
От една страна винаги стои работата му като наемник, която не само че се е превърнала в голяма част от живота му, а и в смисъл. Той живее, за да работи, за да бъде щастлив и за да се чувства добре. Като ментор винаги е бил изключително строг, винаги се е отнасял повече от сериозно с работата си - истински професионалист и перфекционист. Не обича заповедите му да не бъдат изпълнявани, да не се отнасят към него с нужното уважение или още повече - да бъде подценяван. Би доказал, че е прав по всяко време на деня, на всяко място и с всеки - без да зачита пол, възраст и социално положение. Точно за това, Деймос не веднъж е избиран за да отстрани по пътя си не една важна особа - разбира се, за да се случи това, той трябва да бъде повече от щедро заплатен. Много малко неща би свършил за собствено удоволствие или просто, за да угоди на някого - няма труд, който да не трябва да се заплаща и Тристан държи на тази си теория. Както и вярва, че срамен труд няма, независимо че неговата работа често пъти е свързана с проливане на кръв, разрушаване на човешки съдби и животи. Както вече споменах, Деймос е перфекционист - не би оставил следа, не би се държал непрофесионално и най-важното, не би задавал въпроси. Никога не иска причината - иска само името, парите и ако поръчителят има някакви претенции. Не го прави за слава - само и единствено за удоволствие, за адреналин. Защото, както вече споменах, у него живеят две противоположности, които по някакъв странен, необикновен начин се преплитат благодарение на някое-друго качество като безотговорност, липса на морални ценности и авантюризъм. Деймос е изключително лоялен - както с поръчителите, така и с хората около себе си, на които се чувства задължен или които са му попаднали по някакъв начин. Колкото и странно да звучи, той е човек на честта - ако някой иска да се бие в двубой с него, чаровникът не би използвал никакви подмолни средства, с които да спечели - просто, защото може и без тях. Когато прояви интерес към нещо, той трудно би го оставил да си иде, поне не и докато не му омръзне. Ситуацията е долу-горе същата и с "ученикът" му Хоуп. Името му дава той самия, иронично отбелязвайки, че само ще има да се надява да стане боец, добър колкото него. Той разбира се дори не подозира, че Хоуп, слабичкото момченце с изненадващ талант е момиче. Именно към него, Деймос показва силен интерес, който се превръща в някаква нисша форма на привързаност. Макар често пъти да отбелязва, че гледа на Хоуп като на експеримент.
Чаровникът е изключително борбена, своенравна и настоятелна натура. Решил нещо, той не би се оттеглил, докато не го извърши. За него "не мога" не е вариант, а оправдание за хорската мъдрост. Обича предизвикателствата, карат го да се чувства добре, обича да се доказва и да вади наяве чуждите грешки (но не и своите). Никога не се предава или остава нещо незавършено. Обича да подхожда към нещата с ирония, а още повече обича да играе роли. В това е истински добър. Обича да заблуждава и определено му се отдава. Не само, че е перфектен с оръжията, но е и изкусен лъжец. Не е доверчив - дори напротив, но човек предал доверието му - не остава жив за дълго. Естествено, има такива документирани случаи, но не са много.
*История :
Макар да познава родителите си, Деймос никога не се е чувствал като техен истински син. Той просто не е израснал в типичната семейна атмосфера - не и когато и двамата му родители са наемници, които почти не се прибират у дома. За любов определено не може да се говори, за привързаност също. Те виждат в лицето на Деймос перфектната възможност да продължи семейният "бизнес" и точно заради това му посвещават абсолютно всичко, което знаят за перфектните убийства, кражби, за заличаването на уликите, за уличаването на други хора и най-вече за перфектното влизане в роля. И Тристан им е благодарен за това - само и единствено за това. Никога не е чувствал липсата на внимание или на каквото и да било друго, просто защото няма как да ти липсва нещо, което никога не си изпитвал. За него любовта е нещо, което продава филмите и книгите, нещо което не съществува в истниския суров свят. Той се сблъсква с тази реалност почти постоянно и до сега не е срещнал нито един човек, който да му покаже, че не е прав - не че би му повярвал, де.
Разбира се - това не важи за секса. Деймос е абсолютно наясно, че секс без чувства не съществуа, просто не разбира защо това го правят равно на секс без любов. Чувства винаги има, защото само по себе си удоволствието е чувство. Така че - тези глупости на него... НЕ!
Единствената привързаност, която е изпитал някога към някого или нещо, това е тази към Хоуп и той разбира се никога не би го показал по какъвто и да било начин. Просто защото не свързва привързаността с топлите, любвеобилни чувства. По-скоро с манията му за величие и вечната му правост по всички въпроси. Не би остави Хоуп да се провали, защото по този начин се проваля и той. Ето за такава привързаност говорим.
В една от задачите му да убие друг наемен убиец, Пейн се сдобива с един от най-сериозните си белези, получавал през цялата си служба. Мръсникът, с когото се бори в един гараж, забива подобие на счупен нож в гърдите му, опитвайки се да прободе сърцето. Раната е достатъчно дълга и дълбока, за да остави незабравим белег върху Деймос - но не и само това. Тя е спомен на първата и единствената му незавършена задача, просто защото копелето успява да избяга, оставяйки чаровника да лежи на земята с огромна, кървава рана на гърдите, докато кръвта му изтича. Сега, този гладък, бял белег е спомен за единствения му провал и най-големият му талисман. Не обича да разказва откъде му е, за това и никога не отговаря на въпросите, свързани с него. Кой обича да си спомня собственото си падение?
Намерен е няколко часа по-късно от работник, дошъл да започне смяната си както обикновено. В болницата, разбира че раната му не е само тази, освен това има две счупени ребра, които за негово щастие не са успяли да засегнат нито един от органите му.
*Името на човека който използвам за лик :
Eric Dane <3

Допълнително :
~ Обича тялото си, обича да се разхожда без блуза.
~ Изпитва ужас от зайци и котки. Освен това е алергичен към всичко плюшено и пухкаво.
~ Би си взел змия за домашен любимец ако имаше време да я храни.
~ Нямал е нито една сериозна връзка, но пък за това сексуалните му партньорки са... задоволителен брой.